Решение № 3782 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2010 г.

Решение № 3782 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Веселинов Костов срещу решение № 1173 от 4.08.2010 г. по адм. д. № 507/2010 г. на Пловдивския административен съд с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата е да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. Ответникът Министерството на културата не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, са отхвърлени предявените от Димитър Веселинов Костов срещу Министерството на културата обективно кумулативно съединени претенции за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, а именно за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление / НП / № 31/30.12.2008 г. на Министъра на културата, тъй като същото е било отменено като незаконосъобразно с решение № 1476 от 1.10.2009 г. по НАХД № 705/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, а също така и сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в тази връзка неимуществени вреди - психоемоционален стрес, възмущение и влагане на време и усилия в производството по обжалване на НП - всичките в резултат на неправомерно издаденото срещу него постановление, ведно със законните лихви върху посочените суми от датата на отмяна на наказателното постановление, като неоснователни. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Неприсъждането на разноски за проведени съдебни производства за отмяна на наложено административно наказание не попада между актовете, действията или бездействията на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че в производствата по ЗАНН е налице специален ред, изключващ възможността за претендиране на разноски, тъй като в тази част е приложим процесуалния ред в НПК / арг. от чл. 84 от ЗАНН / не предоставя априори възможност да се претендира присъждане на обезщетение по реда на глава единадесета от АПК. Дейността по налагане на административно наказание не е административна дейност, каквото е императивното изискване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Защита по този ред не може да бъде търсена, още повече да се претендира присъждане на обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, което няма характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Доколкото заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване имуществената сфера на ищеца, и от там може да бъде изведен като вреда, то той не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва от равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие. Въпреки дадените указания, ищецът не е установил наличието на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения правилно претенцията му е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение