Решение № 13705 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2012 г.

Решение № 13705 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чавдар Найчов Гебов от гр. Перник против решение № 4696 от 14.08.2012 г., постановено по адм. дело № 11369/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват направените от съда фактически констатации и формираните въз основа на тях правни изводи за принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Твърди, че не е осъществявал каквато и да е дейност като щатен или нещатен служител или сътрудник на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Съдът не е извършил проверка изпълнени ли са условията по чл. 24 от специалния закон, поради което постановеният с решението правен резултат е материално незаконосъобразен. Съдът не е извършил проверка за законосъобразността на съставените документи, въз основа на които е направен извод за принадлежност към органите на чл. 1 от ЗДРДОПБГДСБНА. Счита, че релевантно за обявяване на принадлежност е реално осъществяване на дейност в противен случай би означавало обявяване на принадлежност при наличие на каквито и да било данни, дори съставени такива документи и с цел изнудване или злепоставяне. Не се претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, оспорва касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в депозирани писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Чавдар Найчов Гебов против Решение № 284/16.11.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствни правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на наличните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на Гебов се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - "агент", поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е обсъдил обстойно събраните доказателства и е извършил пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно предписанието на чл. 168 от АПК. Доказателственият материал в неговата съвкупност е интерпретиран от съда съгласно изискванията на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните квалификации в съдебното решение сочат на обективна и задълбочена преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Изложените в касационната жалба съображения по никакъв начин не променят установената в съдебното производство фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав като кореспондираща на обективната истина и на събрания доказателствен материал, нито обуславят правен резултат, различен от постановения в обжалваното решение такъв. Касационната инстанция не споделят развитите в касационната жалба оплаквания за опорочаване на съдебния акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Съответни на доказателствата и на закона се явяват изводите на решаващия съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма. По делото няма спор, че в качеството си на кандидат за дължността "началник сектор" в Областна дирекция на МВР-Перник, на онование чл. 166, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР, е направено искане за извършване на предварителна проверка на Чавдар Найчов Гебов за установяване принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Същият попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които се изисква задължителна проверка по реда на този специален закон относно принадлежността им към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. В изпълнение на правомощията си, комисията като нормативно овластения от закона орган по установяване и обявяване на принадлежността на българските граждани към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е изискала от МВР информация относно касатора. При проверката, въз основа на предложение за вербовка, рапорт за извършена вербовка, предложение за изключване на агент "Кирилов"/псевдоним, под който е вербован касаторът/, регистрационна бланка за регистрация на агент "Кирилов" от 16.10.1987 г. и регистрационен картон образец № 4 по дело № IА-1444/МФ/, е видно, че Чавдар Гебов е бил зачислен към сътрудническия апарат. Същият е регистриран като секретен сътрудник, категория "агент" с псевдоним "Кирилов", с ръководител майор Захари Асенов Марков. Така отразените в обжалвания административен акт и възприети от първостепенния съд фактически констатации се установяват по несъмнен начин от представените по делото: картон "Строго секретно" обр. 4; предложение за вербовка, регистрациоанна бланка и регистрационен дневник. Действителността на изброените документи, въз основа на които съдът е постановил решението си, не са оспорени от касатора, поради което съдържащите се в тях данни следва да се възприемат като достоверни. При това положение изводите на комисията за принадлежност на Гебов към службите на ДС, потвърдени от решаващия съд, се явяват законосъобразни. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Съгласно чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като "агент", за какъвто е обявен касаторът, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. Видно от релевантната нормативна уредба, обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната императивна разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и данни за вербовка от ръководилия го служител на МВР, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на действителни факти за изпълнение на агентурна дейност се явява неоснователно. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е и сторила. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд правилно е преценил, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответно на целта, заложена в специ Ето защо, като е приел, че административният орган законосъобразно е установил и обявил принадлежността на Чавдар Гебов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,