Решение № 12666 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2014 г.

Решение № 12666 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Стефан Георгиев Георгиев срещу решение № 7822 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 9147/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 12784/16.11.2012 г., издадена от началник група АНД при отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът не е обсъдил доводите, че заповедта за отнемане на свидетелството за правоуправление е издадена двадесет месеца след последното наказателно постановление, неоснователно съдът приел, че е неотносимо към спора наказателно постановление № 5787/13.02.2012 г., издадено от същия орган, в което е посочено, че на жалбоподателя остават контролни точки, наказателно постановление № 5787/13.02.2012 г. е с дата, последваща датата на последното наказателно постановление, посочено в заповедта. При противоречие между двата документа следва да се приеме, че е актуален документът, отразяващ фактическото състояние към по- късна дата. Неправилен е извода, че жалбоподателят не е предал доброволно свидетелството за управление на МПС, което не му е изискано, тъй като е разполагал с документ, че има контролни точки. Органът е издал актове с противоречащо си съдържание, следва да се приложи по-благоприятния акт за жалбоподателя. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че съгласно заповед № 12784/16.11.2012 г. спрямо жалбоподателя са издадени шест наказателни постановления и няма спор относно начина, по който те са съобщени на адресата - по две от тях е прекратено съдебното производство по обжалването им /№ 132194 от 25.11.2009 г. и НП № 48 173 от 06.07.2010 г./. НП № 135718/04.12.2009 г. е потвърдено с влязло в сила решение на СРС, а останалите три наказателни постановления - съответно № 90772 от 10.11.2010 г., НП № 91664/12.11.2010 г. и № 12784/01.03.2011 г. са съобщени на жалбоподателя на 20.10.2011 г., за което той се е подписал. Отразените в оспорения акт брой отнети контролни точки съответстват на предписанията на чл. 4, ал. 1 от отменената понастоящем Наредба № Iз - 1959 от 27 декември 2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Изложени са мотиви, че административният орган е изпълнил доказателствената си задача /чл. 170, ал. 1 АПК/ да установи материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Посочването в непоносимото към спора НП № 5787/13.02.2012 г. на брой оставащи контролни точки на водача не влияе върху извода за валидност и съответствие със закона на акта, а би било релевантно към преценката на въпросния санкционен акт, ако с него би се мотивирала евентуална ограничителна мярка. Решението е правилно. Не е спорно, че на жалбоподателя са издадени шест наказателни постановления, които са влезли в сила. Правилен е изводът на съда, че отнетите контролни точки съответстват на предписанията на чл. 4, ал. 1 от отменената Наредба от 2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролни точки на водач на МПС. Георгиев не е върнал доброволно свидетелството си за правоуправление на МПС, след като са му отнети всички контролни точки. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че в последващо наказателно постановление неправилно е отбелязан броя на отнетите контролни точки не влияе на крайния резултат, защото жалбоподателят вече е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление, поради извършените предишни нарушения, Жалбата е неоснователна във връзка с изложените доводи в нея. Неоснователен е доводът, че след като са изтекли двадесет месеца от издаването на последното наказателно постановление не следва да се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1.чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки, които хипотези в случая не са налице. За времето между издадените наказателни постановления не е изтекъл период през който контролните точки могат да се възстановят служебно, както и от момента на влизане в сила на последното наказателно постановление до издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Не се твърди жалбоподателят да е провел обучение за частично увеличаване на контролните точки. С изчерпване на определения брой контролни точки водачът е загубил правоспособност, поради което свидетелството за управление на МПС е подлежало на връщане. Това, че предварително не е поискано доброволно връщане на свидетелството за правоуправление не води до незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка Съществувалото по- рано нормативно изискване в чл. 5, ал. 3 Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.(отм.) на водачът да се изпраща писмено съобщение при загубване на 2/3 от контролни точки, в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. (отм.) не съществува, а е предвидено в чл. 7, че информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС. Посочването на друг брой контролни точки в по-късно издаденото наказателно постановление не може да доведе до други изводи, тъй като има само констативен характер и се опровергава от събраните доказателства по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение