Решение № 9877 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2020 г.

Решение № 9877 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Тарахел срещу решение № 1490 от 02.03.2020 г. постановено по адм. дело № 4060 по описа за 2019 г. на Административен съд С. град. К. жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на жалбата. Предвид изложеното, се прави искане съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена жалбата, като бъде отменен оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът, директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез гл. юрк. Миланова, оспорва касационната жалба по подробно развити съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е не основателна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. Тарахел, [гражданство], срещу Заповед № 5364 з-726/29.03.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ – [населено място] с 6 месеца, считано от 29.03.2019 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по- късно от 29.09.2019 г. За да постанови решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Със същата е продължен срокът за принудително настаняване в СДВНЧ, считано от 29.03.2019 г., до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо лицето принудителна административна мярка, но не по-късно от 29.09.2019 г. Органът е съобразил мотивите, изложени в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване. По- нататък съдът е приел, че посочените в акта релевантни обстоятелства не са оборени с надлежни доказателства от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Обосновал е извод, че чужденецът няма документ за самоличност, няма адресна регистрация в страната, няма средства за издръжка. Тъй като чужденецът е влязъл незаконно на територията на страната и категорично отказва съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ, органът законосъобразно е формирал извод, че съществува опасност да се укрие и да осуети изпълнението на мярката. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че обжалваната мярка по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Законосъобразно при издаването на акта е съобразена реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че А. Тарахел, [гражданство], няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. С писмо рег. № 3564-5450 от 20.03.2019 г. до посолството на [държава] в [населено място] е изпратено искане за издаване на пасаван на [гражданин] съгласно сключеното споразумение за обратно връщане между Европейския съюз и [държава]"Съвместен път напред по миграционните въпроси", но до момента на издаването на заповедта за продължаване на настаняването (12.04.2018 г.) не е бил получен отговор. Този факт води до извод за наличието на разумна възможност за връщането на Ш. Манугюл в държавата по произход, т. е. - правна възможност за извеждането му съществува, поради което чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на чужденеца не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната и няма доказани средства за издръжка. В производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства отговарящи на нормативно установения минимум. Лицето не е разполагал с валиден паспорт, който може да предаде в залог, както и финансови средства за парична гаранция. Касаторът не е внесъл парична гаранция в срок и в размер, определен в Правилника за прилагане на ЗЧРБ. Обосновано съдът е приел, че заявеното от един от свидетелите намерение да осигури жилище и финансова издръжка на касатора, не представлява самостоятелно основание за налагане на по-лека мярка. В случая не са представени и доказателства за размера на получаваните от свидетеля доходи, за да се прецени доколко е налице възможност със средствата му да издържа касатора, поради което е приел за обосновано заключението на органа, че не са изпълнени условията на чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденеца изразява категоричен отказ за съдействие за изпълнение на приложена ПАМ от национален компетентен орган. Липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Чужденецът е подал молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по които има влязъл в сила отказ на Държавната агенция за бежанците. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Ангажирани са доказателства за действия по извеждане на чужденеца от страната, възпрепятствани от липсата на съдействия от страна на последния. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на АС С. град следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд