Решение № 7820 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 664/2018 г.

Решение № 7820 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 664/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Г. К. с ЕТ"З. Й.-Г. Караянев" моли да бъде отменено решение № 2014/23.11.2017 г. по адм. д. № 2472/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615010162-091-001/19.07.2016 г. и РА за поправка № П-16002616131843-003-001/21.07.2016 г., издадени от ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени задължения за 2010 г. и 2011 г. по ЗДДФЛ определени ЗОВ за 2011 г. и да бъде изменен за 2012 г. и 2013 г. в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ като се вземе предвид паричния поток, съставен от счетоводната експертиза. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 1971,96 лв за всяка инстанция. Моли да се приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК и ако се претендира адвокатско възнаграждение над мининума да се приеме, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16002615010162-091-001/19.07.2016 г. и РА за поправка № П-16002616131843-003-001/21.07.2016 г., издадени от ТД на НАП-П., с които са определени задължения с лихви по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2010 г. - 2013 г., задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за 2012 г. и 2013 г. и за лихви по ЗОВ за 2014 г., и в частта на определените задължения с решението на директора на Дирекция "ОДОП"-П. при обжалването по административен ред за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2011 г. с лихви за 2011 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му след проведена ревизия по чл. 122 и следващи ДОПК, тъй като е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Обоснован е изводът на съда, че са налице данни за несъответствие между разходваните в ревизираните периоди средства и доходите на жалбоподателя. В ревизираните периоди е правил значителни вноски в предприятието на едноличния си търговец без да има доходи в такъв размер, закупувани са МПС и недвижими имоти, които са взети предвид при определяне на превишението на разходите над приходите за всяка от годините и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на установените превишения. Взети са предвид като доказани заеми предоставени от физически лица и банки, 22 000 лв предоставени от майката на ревизираното лице, 27 000 лв предоставени от сестрата на жалбоподателя като в РА е прието, че претендираните дарения в по-голям размер от майката и сестрата и дарение от 125 000 лв от бабата и дядото на ревизираното лице не са доказани. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА и с решението по жалбата по административен ред на данъчните задължения на Караянев за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за неправилна преценка на свидетелските показания е неоснователен. Показанията на свидетелките майка и сестра на ревизираното лице предвид тяхната заинтересуваност не са кредитирани от съда на основание чл. 172 ГПК в съответствие с процесуалните правила. Обоснован е изводът на съда, че събраните доказателства за доходите на бабата, дядото, сестрата и майката на ревизираното лице не установяват възможност на близките роднини да предоставят претендираните значителни по размер дарения и заеми. Правилен е изводът на съда, че не е доказано предаване на спорните суми. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не е основателен. Съдът е приел за недоказани приетите в РА суми от 22 000 лв и 27 000 лв за дадени по дарение от майката и сестрата, но не е нарушил чл. 160, ал. 5 от ДОПК като не е определил задължения за 2011 г. и 2013 г. в размер по-голям от определения в РА, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение от съда. Неоснователно е и възражението за неправилно определени задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в РА за периода след 15.2.2011 г. на основание чл. 124а от ДОПК. Правилен е изводът на съда предвид чл. 123, ал. 1 от ДОПК, че жалбоподателят не е доказал доходите да са от източник, за който не се дължат осигурителни вноски и за тях правилно в РА са определени дължимите осигурителни вноски с лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно за 1971,96 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,