Решение № 12775 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15330/2014 г.

Решение № 12775 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15330/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" срещу решение № 6107/17.10.2014 г., постановено по адм. д. 4395/2014 г. на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Даниел Иванов Данаилов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 6107/17.10.2014 г., постановено по адм. д. 4395/2014 г. на АССГ е отменена Заповед № з-3109/31.03.2014 г., издадена от заместник-директор на Главна дирекция "Национална Полиция" - МВР, с която е отказано снемането на полицейската регистрация на Данаил Иванов Данаилов № 33576/26.10.1995 г. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на материалния закон, защото е приел, че изброяването в чл. 160, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) не е лимитативно, а реабилитацията по право е основание за заличаване на личните данни. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, но е формирал незаконосъобразни правни изводи. АССГ е приел за установено, че по молба от 14.02.2014 г. на Даниел Данаилов с искане да бъде заличена криминалната му регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № з-3109/31.03.2014 г., за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание за престъпление по чл. 195 от Наказателния кодекс (НК), за което с влязла в сила присъда му е наложено наказание "лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено за срок от три години. Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран, както и че е извършил установеното с влязла в сила присъда престъпление. Неправилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна като се е обосновал, че настъпилата реабилитация следва да се разглежда като предпоставка за заличаване на личните данни на Даниел Данаилов. Изложени са аргументи относно правото да бъдат обработвани и съхранявани личните данни на лицата, респективно е обоснован извод, че съхраняването им не може да е неограничено във времето като се позовава на разпоредбата на чл. 159 от ЗМВР , чиято ал. 6 включва реабилитацията като основание за заличаване на личните данни по конкретните заявителски материали. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционният съд като се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., решение № 10032/09.07.2012 г., постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 159 от ЗМВР , които регламентират начина на обработване на лични данни в информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочени общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване за заемане на длъжността кандидатът да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.