Решение № 2092 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2016 г.

Решение № 2092 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13070/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Й. Н. против решение № 6067 от 04.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5686/2016 г. от Административен съд С. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Постъпила е и касационната жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против същото решени, с която се навеждат доводи за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон. Поради това се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на "Мобилтел" ЕАД против административния акт бъде отхвърлена. Алтернативно е направено искане за връщане на делото като преписка на органа със задължителни указания. Ответникът по касационните жалби - "Мобилтел" ЕАД чрез процесуален представител оспорва същите и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага твърдения, че в случая се касае до техническа грешка на служител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. Решението е неправилно. Административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба на Т. Н., в която са изложени твърдения за извършено от "Мобилтел" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни нарушение при обработката на предоставени му от нея собствени лични данни - обработени допълнително и извън конкретните цели, за които са му предоставени, а именно активиране на SIM карта с № ****, която служебно е деактивирана на 09.07.2015 г. След установяване на тези факти, КЗЛД приема, че в случая администраторът на лични данни е извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, задължаващ го да предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В обжалваното решение е прието, че в случая фактическите установявания от страна на административния орган са правилни и личните данни на Н. са обработени в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. първо ЗЗЛД, но от това не следва извод за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, а са налице предпоставките за налагане на наказание чл. 42 ЗЗЛД. Няма спор между страните относно посочените факти. От събраните доказателства безспорно се установява извършеното от "Мобилтел" ЕАД нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. първо ЗЗЛД при обработването на личните данни на Н. В случая неоснователно е твърдението, че се касае до техническа грешка, извършена от служител, доколкото нарушението е изразено в активиране на нова SIM карта с нов номер, което не обуславя извод за техническа грешка, а именно за допълнителна обработка на лични данни, които обаче не са предоставени за тази цел. При това доколкото не се спори, че деянието е извършено от служител на "Мобилтел" ЕАД следва извод, че от дружеството не са предприема необходимите технически и организационни мерки, за защита на личните данни, с които разполага от неправомерна обработка. Ето защо е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, предвиждащ задължение за администраторите на лични данни да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Без съмнение в случая администраторът на лични данни не изпълнил тези си задължения, които са довели до незаконна форма на обработване на данните на Н. - извън конкретните и точно определени цели, за които са ми били предоставени. Действително административният акт е непрецизен и повърхностен, тъй като липсват мотивирано изложение какво точно нарушение приема КЗЛД, че е извършено от администратора, но доколкото въз основа на правилно установени факти са изведени обосновани изводи за извършено нарушение неправилно в обжалваното решение е прието, че актът е неправилен. Неправилен е и изводът, че в случая е следвало да бъде наложено наказание в някоя от хипотезите на чл. 42 ЗЗЛД, тъй като на първо място в чл. 23 ЗЗЛД не са предвидени такива, на второ макар да както бе посочено по-горе макар административният акт да е непрецизен по отношение на изложените мотиви относно извършеното нарушение и определеното наказание, доколкото от доказателствата се установява извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, в случая е наложено административно наказание именно в една от хипотезите на чл. 42 ЗЗЛД, предвиждащ в ал. 6 наказание глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., като в случаите на повторност се налага наказание в двоен размер на първоначално определената санкция съгласно разпоредбата на чл. 42а ЗЗЛД, както е сторено от административния орган в настоящия случай. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при което следва да бъде отменено, вместо него бъде постановено ново, с което жалбата на "Мобилтел" ЕАД против решение № Ж-28/21.04.2016 г. бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК ответникът по касационните жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на касатора КЗЛД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение