Решение № 16524 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2013 г.

Решение № 16524 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14850/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против Решение № 8992 от 19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 13205/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "Дъбово Енерджи" ЕООД, гр. София е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12. Касаторът поддържа, че атакуваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивира тезата си с подробно изложени в жалбата съображения и претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - "Дъбово Енерджи" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва същата, като претендира присъждане на осъществените разноски. Заинтересованата страна - "Електро енергиен системен оператор" ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на образуваното производство, а в условията на евентуалност - за неоснователност на касационната жалба. Предявена е и частна жалба от "Дъбово Енерджи" ЕООД, гр. София срещу Определение № 12003/23.09.2013 г. по адм. дело № 13205/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е оставено без уважение искането за изменение на горепосоченото решение в частта му за разноските. Счита, че имущественият интерес по делото обуславя размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и неправилно същото е редуцирано поради прекомерност. В тази насока излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени оспореното определение и да присъди осъществените разноски в пълен размер. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като взе предвид релевираните касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения преклузивен срок. Разгледана по същество касационната и частната жалба са основателни поради недопустимост на образуваното съдебно производство и на обжалваното съдебно решение при наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК. Този извод следва от извършената от настоящия състав служебна проверка в деловодната система на съда, при която се установи, че с Решение по адм. дело № 5751/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 3556/13.03.2013 г. по адм. дело № 12403/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на " Алфа Стар" ООД, гр. София е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел III, т. 12. С неговото постановяване, спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалвания му идентичен раздел III, т. 12 е разрешен със сила на пресъдено нещо, която съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Респективно, то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същия административен акт. Формираната сила на присъдено нещо на Решението по адм. дело № 12403/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е абсолютна отрицателна процесуална пречка за надлежното упражняване както на правото на оспорване, така и на правото на касационна и частна жалба, поради което обжалваното съдебно решение на тричленния състав, с който спорът е разрешен по същество и определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, се явяват недопустими. Спрямо тях е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящият състав следи служебно, а неговото констатиране налага обезсилване на обжалваното решение, както и на постановеното във връзка с него Определение № 12003/23.09.2013 г. по адм. дело № 13205/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение и прекратяване на производството по делото. При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски. С изключването на правото на достъп до съд са неприложими правилата за възлагане на разноските според това кой е получил защита при решаването на спора по същество - чл. 143, ал. 1 и ал. 3, пр. 1 от АПК. В същото време право на разноски не възниква при прекратяване на производството вън от хипотезите на десезиране по чл. 143, ал. 2 и ал. 3, пр. 2 от АПК. Изчерпателното изброяване на случаите на дължимост на разноски при прекратяване на делото препятства субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия