Решение № 882 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2010 г.

Решение № 882 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7810/2010 г., I о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Билдер" ЕООД, гр. Смолян, чрез адв. Светослава Хаджиева, срещу решение № 530/15.04.2010 г. по адм. дело № 2106/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 210800114-1/07.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Смолян, изменен с решение № 723/06.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта, в която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 700 лв. и са начислени съответните лихви по фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Нези - НД - Иван Костадинов", "Денкин" ЕООД и ЕТ "Петър Георгиев". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в подадена писмена защита срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по спорните фактури, издадени от ЕТ "Нези - НД - Иван Костадинов", "Денкин" ЕООД и ЕТ "Петър Георгиев". Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал извършването на реални доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, съответно чл. 9 ЗДДС, което е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Изложено е, че начисляването на данък при липсата на реална доставка на стока или услуга, следва да се счита за "неправомерно" (начисляване на ДДС в нарушение на императивни законови разпоредби), съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В решението си съдът е обсъдил всички доказателствата, представени в хода на ревизионното и съдебното производство, по отделни доставчици, изложил е кои от тях кредитира и кои счита, че са съставени само с оглед съдебния процес. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил подробен анализ и преценка на всички доказателства по делото, включително и на заключение на вещо лице по ССЕ, преценявано от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки по фактурите, издадени от ЕТ "Нези - НД - Иван Костадинов", "Денкин" ЕООД и ЕТ "Петър Георгиев" Възраженията в касационната жалба като цяло преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, залегнало в самото определение на понятието данъчен кредит. По отношение на ЕТ "Нези - НД - Иван Костадинов", съдът правилно е приел, че представените в ревизионното и съдебното производство доказателства са недостатъчни, за да обосноват реалност на доставките по процесните три фактури, издадени от този доставчик. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че наличието само на Договор и Протокол обр. 19 доказват реалността на доставките. В случая последните не се доказват и с обстоятелството, че е налице плащане на данъка и осчетоводяването на процесните фактури редовно при жалбоподателя. По делото не е установена материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на процесните СМР, констатирано е дори, че регистрираните два трудови договора касаят "търговия на едро с месо и месни продукти", които нямат отношение с предмета на доставките - "СМР съгласно договор". Относно представения по делото РА, издаден на прекия доставчик ЕТ "Нези - НД - Иван Костадинов", административният съд правилно е приел, че от същия не може де се направи извод в посока на конкретните фактури и реалността на доставките по тях. Същия не може да обори констатациите в процесния РА относно липсата на доставки, тъй като същият е издаден по специалния ред на чл. 122 ДОПК именно поради непредставяне на изискуемите документи. По отношение на доставчика "Денкин" ЕООД, съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал кадровата обезпеченост на този доставчик за осъществяване на процесните доставки. Установено е, че лицето е представило две Уведомления по чл. 62 КТ, които сочат наличие на двама работници на длъжност общ работник по поддържане на сгради и общ работник по строителство на сгради. В същото време обаче не са представени доказателства, нито експертизата или представените писмени извлечения от счетоводството на "Денкин" ЕООД, сочат тези двама работници да са били командировани за сметка на дружеството от гр. СТ. Загора, на обекта в с. Ахелой, за което дружеството да е отчело разходи в тази връзка. Съдът правилно не е кредитирал и предоставените девет бр. граждански договори, сключени между "Денкин" ЕООД и различни физически лица за извършване на "СМР на обект Ахелой Палас - с. Ахелой", тъй като същите, в случай че са съществували, са могли да бъдат представени още при извършване на насрещната проверка, предвид факта, че дружеството е било открито на адреса и е представило документи във връзка с доставките. Също така в представените оборотни ведомости няма данни да са отчитани разходи във връзка с плащането на уговореното възнаграждение в тези договори, а видно от посоченото в тях възнагражденията са на значителна стойност. По отношение на доставчика ЕТ "Петър Георгиев", настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че ненамирането на този пряк доставчик е послужило като основание на приходния орган за отказване на данъчен кредит. Основанието за отказване на данъчен кредит е констатираната от приходния орган липса на реална доставка по процесната фактура, като тази констатация в ревизионния акт не е била оборена от жалбоподателя. Реалността на доставката не е доказана и с представения Протокол за предаване на материали между доставчика и жалбоподателя, който правилно не е кредитиран от съда и е прието, че е съставен само за нуждите на съдебния процес, тъй като същия не е представен нито в хода на ревизията, нито по късно с жалбата или възражението, а жалбоподателят като страна по него е следвало да притежава екземпляр от същия в един по-ранен момент. Правилно е и прието то съда, че плащането на данъка и осчетоводяването на процесните фактури редовно при жалбоподателя, не доказват реалността на доставките. Жалбоподателят не е доказал материалната обезпеченост на този доставчик за реализиране предмета на доставките - "кофражни платна и шперплат", не е доказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, нито за чия сметка е било транспортирането им и имал ли е доставчикът складова база за тяхното съхранение. По делото е констатирано, че регистрираните три броя трудови договори касаят "питейни заведения" и "търговия на дребно в специализирани магазини с други хранителни стоки". Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като последния не се е представлявал пред касационната инстанция. По тези съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК