Решение № 12495 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Я. С. от [населено място], общ. Благоевград, чрез адв. Ж. Найденова против Решение 2444/13.12.2023 г., постановено по адм. дело 559/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Благоевград, чрез главен юрисконсулт С. Митова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от посочените касационни пороци, водещи до отмяна и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на А. Я. С. срещу Решение 1040-01-97/15.05.2023г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и е присъдил разноски. Съдът е приел, че за да възникне валидно осигурително правоотношение е нужно наличие на трудова дейност, внесени осигурителни вноски и наличие на правно основание за неговото задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая една от материалноправните предпоставки липсва осъществяване на трудова дейност и не следва да бъде зачетен осигурителен стаж и доход на лицето за периода от 01.11.2007 г. до 31.12.2015 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че по заявление на С. с вх. 4004-01-502/30.08.2022 г. е поискана заверка на осигурителна книжка за периода от 01.11.2007 г. до 31.12.2015 г., с приложени към заявлението два броя попълнени осигурителни книжки. Констатирано е, че А. С. е подала декларация за започване на осигуряване в ТД на НАП - София, с начална дата на осигуряване - 01.11.2007 г. и декларация за прекратяване на осигуряването от 01.06.2022 г. Обхватът на осигуряване, който е деклариран от лицето, е за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. За периода от 01.11.2007 г. - 31.12.2015 г. за лицето са подадени данни по чл. 5, ал. 4 , т. 1 от КСО, като са внесени и осигурителните вноски. Поискана е информация от ТД на НАП - София относно подадените годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от С.. В получен отговор от НАП е посочено, че задълженото лице няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. данъчни години. Постановен е отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход от контролен орган на ТП на НОИ-Благоевград. Същият е обжалван по административен ред и е отменен с Решение 1040-01-80/10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Благоевград, поради нарушение на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, тъй като в оспорения акт липсва дата на издаването му. Преписката е върната за ново произнасяне по заявление с вх. 4004-01-502/30.08.2022 г. на А. С.. Постановен е отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход с изх. 1029-01- 1938/12.04.2023 г. С решение 1040-01-97/15.05.2023г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е потвърден отказът за заверка на осигурителен стаж и доход с изх. 1029-01- 1938/12.04.2023 г. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. В чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 2 и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица . Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност и да внася дължимите осигурителни вноски. При липсата на доказателства за упражняване на трудова дейност през спорния период, правилно е приетото от органа и от съда, че не следва да бъде зачетен осигурителен стаж и доход на лицето за периода от 01.11.2007 г. до 31.12.2015 г. Самото подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Те следва да са в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,