Решение № 10298 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2012 г.

Решение № 10298 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационната жалба на Еленка Сергеева Попова и Димитър Сергеев Иванов против решение № 76 от 11.07.2012 г. по адм. дело № 177/2011 г. на Административния съд - Габрово като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - областният управител на област Габрово, изразява в писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ, съдът е отхвърлил оспорването на касационните жалбоподатели на заповед № РД-02-02-85/29.07.2011 г. на областния управител на област Габрово, с която на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ е оставено искането им за изплащане на еднократно обезщетение с вх. № РД-02-519/03.04.2009 г. в качеството им на наследници ни репресираното лице и техен баща Сергей Стоянов Иванов. Съдът е изложил съображения, че оспорената административна заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът не е възприел възражението на жалбоподателите, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК и не се е съобразил с представените от тях писмени доказателства с оглед указанието за нередовност на подаденото искане. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда при преценка на приложението на процесуалноправната норма на чл. 30 АПК. Видно от данните по делото административният орган е констатирал нередовности на подаденото искане за обезщетение и с негово писмо № РД-02-519/1 от 18.07.2011 г. е указал на жалбоподателите да ги отстранят в 3-дневен срок (л. 40 от делото). Тъй като същите не са изпълнили указанието в този срок, по-късно административният орган е постановил отказа си, позовавайки се на нормата на чл. 30 АПК. Съдът също е възприел като правилно приложението на тази норма. Настоящата инстанция намира за незаконосъобразно тълкуването на чл. 30 от АПК. Съгласно същата установяването дали искането за откриване на административното производство, респ. за встъпване в него, има нужните реквизити, е въпрос на установяване на допустимост. Административният орган е длъжен да съдейства на гражданите и организациите при подаване на искането, както чрез осигуряване на обща информация, така и конкретно (чл. 9, ал. 4, чл. 28, ал. 1, т. 2 АПК). Следователно той би следвало да укаже на страната какви са процесуалните изисквания още при предявяване на искането. Нередовното искане поставя началото на производството, защото за органа възниква задължение да се произнесе по него. Затова и неотстраняването на недостатъците води до прекратяване на производството, а не до неговото необразуване. При неизпълнението на указанията на органа за отстраняване на недостатъци, административният орган следва да откаже да разгледа искането, но това не означава, че решава въпроса по същество. Този отказ е поради недопустимост на производството. Поради това е възможно образуването на ново производство между същите страни, със същия предмет - нещо, което не може да стане по редовен път, ако делото е решено по същество. Тези изводи се налагат от съдържанието на чл. 30, ал. 2 АПК, която императивно задължава административният орган да прекрати административното производство - чл. 56, ал. 2 АПК. Този акт на административния орган подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК - чл. 56, ал. 4 АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго от настоящата инстанция, с което се отмени оспорената административна заповед и се изпрати преписката за ново разглеждане на искането на Еленка Попова и Димитър Иванов с вх. № РД-02-519/03.04.2009 г. С оглед изходът на делото на двамата жалбоподатели следва да се присъдят направените от тях разноски пред първоинстанционния съд и за настоящата инстанция, за които е направено своевременно искане. Пред първата инстанция са направени разноски от 100 лв. за адвокатска защита и 10 лв. за държавна такса. Пред настоящата инстанция са направени разноски от 5 лв. за държавна такса, 100 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и 800 лв. за адвокатска защита по делото за настоящата инстанция. Общо разноските за двете инстанции възлизат на 1015 лв., които следва да се изплатят от областна администрация - Габрово. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,