Решение № 231 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 690/2014 г.

Решение № 231 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 690/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Л. В. М. - чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 4321/2013 г. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 1294/13.11.2013 г. на наказателно отделение, VII въззивен състав на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Поддържа, че е осъден в негово отсъствие при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 4321/2013 г. потвърдил присъдата от 02.05.2011 г. по нохд № 2813/2010 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 17 състав, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че за времето от 04 до 19.11.2007 г. в гр. С. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и при условията на опасен рецидив извършил кражба на вещи от владението на Д. Б. на обща стойност 194,08 лева. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. В вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода и определил първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Наказателното производство е образувано на 20.11.2007 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Проведени са процесуални действия за събиране на доказателства - разпит на пострадалото лице, назначени са: оценителна експертиза на вещите и съдебномедицинска експертиза на Л. М., поради направените признания в снетите саморъчни обяснения, че е наркоман и е извършител на престъплението, изискани са справка за съдебното минало и характеристика за същото лице. За провеждане на други процесуални действия е потърсен за връчване на призовка, но не е намерен. Затова с постановление на прокурор досъдебното производство по съображения, че не е разкрит извършителя на престъплението, е спирано, а след това и служебно възобновявано. По повод изпратена на 16.04.2009 г. нова призовка е установено по сведения на майката, потвърдени със справка, че на 13.06.2008 г. е излязъл от ГКПП София "за държава Испания". Поради липса на данни за влизане в Република България и за пребиваване в затвор или арест е обявен за общодържавно издирване. По повод постановление на прокурор от Софийската районна прокуратура за приключване на разследването дознател от 8-мо РУ-СДВР е изготвил постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.06.2009 г., предявено, както и протокола за предявяване на разследването, в отсъствие на обвиняемия на назначения служебен защитник по преценка за наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК. При тези условия след извършване на процесуални действия за установяване на нов адрес за призоваване и констатация, че лицето е извън пределите на Република България, е проведено съдебното производство пред първоинстанционния съд и е постановена осъдителната присъда. Потвърдена е с решение от въззивния съд в производство, проведено при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, след обжалването й от назначения служебен защитник. За влязлата в сила осъдителна присъда осъденият М. узнал след завръщането си в Република България през м. януари 2014 г., когато преди изтичане на срока по чл. 423, ал. 1 НПК е подал искането за отмяната й. От изложеното следва, че М. не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и проведеното досъдебно производство, нито е получавал официално съобщение или призовка, за да се приеме, че е уведомен за съдебното производство пред двете инстанции по същество. Съответните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила като са приели, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК за разглеждане на делото в отсъствие на М.. Променил е адреса си по местоживеене като е напуснал пределите на Република България в момент, когато не е имал процесуално качество по наказателното производство, поради което не е имал задължение да уведомява за това, т. е. тези действия не са проява на процесуално поведение с цел да се укрие и да избегне наказателно преследване. По делото няма никакви доказателства, че е бил официално уведомен с връчване на призовка или по друг от предвидените в НПК начини за образуваното наказателно производство, за която и да е от фазите му. Затова поведението му не може да се определи като демонстрация на отказ да упражни правото си да участва лично както при проведеното разследване в досъдебната фаза на процеса, така и в съдебното производство, включително да организира защитата си според предявеното му обвинение. Допуснатите нарушения на процесуалните правила с разглеждането на делото в отсъствието на осъдения налага извода, че следва да му се предостави възможността да участва при провеждането на справедлив процес и да упражни всички предвидени за процесуалното му качество права. При тези данни за прилагане на процесуалните правила при провеждане на наказателното производство по отношение на М. следва извода, че са налице изискванията за възобновяване на делото съгласно приложимата разпоредба на чл. 423, ал. 1 НПК. Процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, защото още досъдебното производство-при това без да е предявено обвинение, е било проведено задочно. Осъденият е задържан за изпълнение на присъдата, чиято отмяна на посоченото по-горе основание иска. Затова е необходимо произнасяне в настоящото производство и по мярката за неотклонение докато започне новото разглеждане на делото според изискванията по чл. 423, ал. 4 НПК. Съдът взе предвид и обсъди данните за причините, поради които наказателното производство в досъдебната фаза е проведено задочно - това са нарушения на процесуалните правила от разследващия орган, а не поведението на осъдения, поради което намира, че най-подходяща за него е взетата с постановлението от 18.06.2009 г. на досъдебното производство и потвърдена с определението на Софийския районен съд от 02.05.2011 г. по нохд № 2813/2010 г. "подписка". Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение