Решение № 2583 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2012 г.

Решение № 2583 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология "Велико Търново" ЕАД, представлявана от изпълнителен директор д-р Нора Георгиева Цветкова и процесуални представители срещу разрешение № МБ-43 от 21.2.2012 г. на министъра на здравеопазването за разрешение за осъществяване на лечебна дейност от "МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов" АД. С посочения акт се дава разрешение за осъществяване на редица определени медицински дейности и се отменя предходно разрешение № МБ-43 от 5.01.2011 г. на министъра на здравеопазването за същото дружество. Твърди се, че с последното разрешение се внася промяна във вписаните за МОАЛ "Стефан Черкезов" АД обстоятелства като нивата на компетентност за дейността по кардиология и инвазивна кардиология се изменя от второ на трето ниво. Твърди се и това, че когато жалбоподателят започнал дейността си през 2009 г. на територията на град Велико Търново не е имало друга структура по инвазивна кардиология като през месец февруари 2012 г. МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, находящо се в гр. В. Търново е получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност със същия предмет. Поддържат се доводи за нищожност на издаденото разрешение поради противоречие с материално-правни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и липса на компетентност, изразяващи се в противоречие с чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения, § 15 от ПЗР на ЗЛЗ и нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че разрешението е издадено от заместник-министър, без право на законова делегация. Ответникът - министърът на здравеопазването оспорва така подадената жалба в представено по делото писмено становище от 20.12.2012 г. Поддържа доводи за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като се касае за разрешение за друго дружество, алтернативно - за неоснователност, поради отсъствие на нарушенията, посочени нея. Заинтересованата страна - МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, представлявана от процесуален представител взема подробно становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Не бил налице пряк и непосредствен правен интерес за обжалване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено на заинтересованата страна МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, алтернативно за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Жалбата е допустима. Налице е правен интерес по следните съображения: Жалбоподателят осъществява медицинска дейност по силата на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ с предмет на дейност "осъществяване на специализирана болнична помощ в областта на кардиологията, също така и диагностика, превенция и лечение на кардиологични заболявания, възлагане на извършването на научни, клинични и лабораторни изследвания в областта на кардиологията, търговия със стоки и услуги, обслужващи дейности по оказване на кардиологична помощ, както и всяка друга дейност незабранена от закона". Между жалбоподателя и заинтересованата страна - Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стефан Черкезов" АД има сключен договор за наем като жалбоподателят е наемател на помещения собственост на заинтересованата страна, който договор за наем е действал и към 21.02.2012 г. На тази дата е издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност на заинтересованата страна - Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново, с което й се дава право да извършва дейност по кардиология и инвазивна кардиология. При издаването на това разрешение на заинтересованата страна, се дават указания за прекратяване на договора за наем тъй като двете лечебни заведения се намират при условията на чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ и в хипотезата на § 15 от ПЗР на ЗЛЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ /в сила от 14.12.2010 г./ предвижда че на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. Според § 15 от ПЗР на ЗЛЗ в сила от 14.12.2010 г. лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведения за болнична помощ и не отговарят на условията на чл. 9, ал. 6, могат да продължат да извършват досегашната си дейност до изтичане на сроковете, уговорени в сключените до влизане в сила на този закон договори за наем или за съвместна дейност. Не се спори по делото че между двете дружества са възникнали спорове относно наемните правоотношения между тях, които са предмет на други граждански производство и които не са предмет на настоящето. Във връзка със съществуващия договор за наем към момента на издаване на разрешението на заинтересованата страна и създалото се фактическо и правно положение по чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ във връзка с § 15 от ПЗР на ЗЛЗ между жалбоподателя и заинтересованата страна следва да се признае правен интерес на жалбоподателя да оспори издаденото разрешение на заинтересованата страна наемодател. Неоснователни са възраженията за липса на правен интерес от ответника и заинтересованата страна по причини, че производството по издаване на разрешение се развива само между министъра на здравеопазването и заявителя в което производство не участват други страни, тъй като не се засягат техни права и законни интереси. В настоящият случай е налице и становище на министъра на земеделието, че договорът за наем не може да бъде продължен и следва да се преустанови неговото действие, предвид забраните в чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ. Поради това издаването на разрешение на наемодателя за извършването на същата медицинска дейност, автоматично има за последица за преустановяване на наемните правоотношения, което в случая се изразява в това, че договорът за наем между жалбоподателя и заинтересованата страна, който е бил продължен с анекс до месец март 2012 г. няма да бъде продължен по силата на законовите изисквания. Засягането на права и интереси по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, освен изрично посочените със закон. Административният акт засяга гражданите и юридическите лица когато обективно се нарушава тяхно право, което е материалноправно основание за включване на административния акт в кръга на обжалваемите актове. Без значение е дали се нарушават административни права или граждански права за да се извежда засягането само в сферата на административните правоотношения и в този смисъл възражението, че в производството по издаването на разрешение на заинтересованата страна наемодател не засяга правата на жалбоподателя е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В случаят е без значение обстоятелството, че наемодателят има право да прекрати по своя воля наемният договор на други основания предвидени в него и закона, а е достатъчно като факт, че такъв договор е налице към момента на издаване на обжалвания административен акт и той се отразява на наемните отношения между страните по него по силата на закона - чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ и § 15 от ПЗР на ЗЛЗ. Жалбата следва да се приеме, че е подадена в срок, тъй като няма данни за уведомяване на жалбоподателя за издаване на оспореното решение, а възражението за нищожност не е обвързано със срок, поради което жалбата като допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна. Обжалваното разрешение № МБ-43/21.02.2012 г. за осъществяване на лечебна дейност на "Многопрофилна областна болница за активно лечение" Д-р Стефан Черкезов"" АД гр. Велико Търново е издадено и подписано от заместник- министър на здравеопазването съгласно заповед № РД-15-1207 от 10.06.2011 г. Същата е приложена по делото на л. 336 и от нея се установява, че е издадена на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията и с нея се делегира на заместник министър д-р Кирил Добрев правомощие да подписва разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗА със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции. Това е възможно според цитираната обща уредба само когато органът, в случая министърът на здравеопазването, има законова възможност да делегира своите правомощия. Такава възможност според чл. 46 от ЗЛЗ министърът на здравеопазването няма предоставена по закон. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЛЗ разрешението за осъществяване на лечебна дейност на заведенията по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването и издаденото и подписано такова от заместник-министър е при липса на компетентност. Обжалваното разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-43 от 21.02.2012 г. на "Многопрофилна областна болница за активно лечение "Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново като издадено и подписано от заместник-министър е нищожно и тя следва да бъде обявена с настоящето решение в обжалваните части за осъществяване на лечебна дейност по кардиология и инвазивна кардиология. Делото следва да се изпрати като преписка на министъра на здравеопазването за разрешаване на въпроса в отменените части по подаденото заявление от "Многопрофилна областна болница за активно лечение "Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,