Решение № 12707 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2010 г.

Решение № 12707 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна против решение № 1930 от 17.11.2009 г., постановено по адм. д. № 158/2009 г. по описа на Административен съд Варна. С него е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., с която е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта по отношение на новообразуван имот с № 1922 и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Касаторът навежда довод и за неизпълнимост на указанията в решението . Освен това счита, че съдът не е следвало да присъжда разноски в пълния им размер на 650 лева. Моли Върховния административен съд да отмени решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. С молба от 19.10.2010 г поддържа жалбата. Ответницата Боряна Йорданова Маринова не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор чрез своя пълномощник адв. Диана Димитрова оспорва касационната жалба и претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни Веска Николова Монева, Киро Николов Киров, Димитра Борисова Георгиева, Никола Йорданов Николов, Стоянка Алексиева Кирова, Ганка Костадинова Иванова, Киро Янев Киров, Кирчо Панайотов Янчев, Янко Панайотов Киров, Христо Михайлов Христов, Коста Михайлов Христов, Ружана Стоянова Тодорова, Кирил Тодоров Кирилов, Йорданка Тодорова Петрова, Лена Тодорова, Катя Кирилова Байчева, Стоянка Василева Парушева, Кремена Иванова Янева и Радостина Иванова Минкова не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира, че при новообразуването на процесния имот административния орган не е съобразил площта и границите на имота с представения акт за собственост и с действащата кадастрална основа. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Боряна Йорданова Маринова, отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., издадена от областния управител на Варненска област, в частта, с която е одобрен плана на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на имот № 1922 с площ от 893 кв. м, записан в регистъра към ПНИ като собственост на наследниците на бившия собственик Николай Стефанов Станев, а именно Никола Киров Янев, Димитра Борисова Георгиева, Никола Йорданов Николов, Иванка Янева Янкова, Димитра Костова Кирова, Стоянова Алексиева Кирова, Ганка Костадинова Иванова, Киро Янев Киров, Тодор Кирилов Тодоров, Йордан Кирилов Тодоров и Иван Петров Парушев, с основание за това вписване - договор за доброволна делба № 244 том V/00 г. на съдия по вписванията - Варна, по силата на който тези лица придобиват имот № 1922 по КП 90г на м. "Манастирски рид" с площ от 992 кв. м, и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод Административен съд Варна съобразил нот. акт № 30 том Х/01 г. на съдия по вписванията - гр. Варна, по силата на който оспорващата Боряна Йорданова Маринова е закупила имота от съделителите, посочени по-горе /л. 12 от делото/, както и предхождащите делбата два констативни нотариални акта /л. 345 - 346/. Съдът събрал като доказателство и графична част и разписен лист от КП 56 г. относно имоти с № № 10621 и 10632 и обсъдил представената по делото Заповед № Р-254/23.11.00 г. за попълване на кадастралната основа на имот № 2077, сега с нов номер 1922, придружена с акт за непълноти и грешки /л. 436 от делото/. Съдът назначил съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като обективна и неоспорена от страните. С нея установил, че част от имот № 1922 по КП 90 г. "Манастирски рид" не била включена в получения от Боряна Й. Маринова дял първи по договора за доброволна делба, а била включена в дял втори и трети по делбата по цялата югоизточна граница на имотите с № № 1923 и 1924, както и че имотът на жалбоподателката имот № 1922 по акт за собственост - нот. акт, дял първи от добр. делба, е с площ от 992 кв. м, по КП 90 г. - с площ от 1131 кв. м, а по ПНИ имотът е образуван с площ от 893 кв. м. Установил на второ място, че попълването на КП, осъществено със заповед от 2000 г. е съобразено с дял първи по делбата, т. е. с акта за собственост на жалбоподателката, но ПНИ не е съобразен с действащата кадастрална основа към датата на неговото одобряване, тъй като е направена корекция на североизточната граница на имот № 1922 по КП 2000 г. към съседния имот с № 1923 по ПНИ, в резултат на което площта на имот № 1922 е намалена със 116 кв. м. Въз основа на тези доказателства извел извод, че по отношение на имот № 1922 границите и площта по ПНИ не са съобразени с акта за собственост и с действащата кадастрална основа, освен че материализираната на място североизточна граница на имот, видно от комбинираната скица на л. 433, не отговаря нито на ПНИ, нито на КП от 2000 г., респ. на акта за собственост на жалбоподателката. Съдът обосновал извод за съществено нарушение на административно-производствените правила, допуснато от административния орган при постановяване на обжалваната заповед, което преценил, че е довело до незаконосъобразност на този административен акт. Изложил съображения, че органът е нарушил нормата на чл. 35 от АПК, като не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение по случая, а именно нотариален акт на оспорващата, установяващ, че на 27.03.2001 г. тя е придобила имот № 1922 по КП 90 г. /дял първи от доброволната делба/, поради което е следвало тя да бъде вписана в регистъра на имотите към ПНИ като собственик на имота към датата на издаване на обжалваната заповед и второ - заповедта не е била съобразена с действащата кадастрална основа за имота. При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд извел извод, че е налице незаконосъобразност на плана на новообразуваните имоти по отношение на имот № 1922, и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, го отменил и на осн. 173, ал. 2 от АПК върнал делото като преписка на административния орган за прилагане на разпоредбите на чл. 28, ал. 4 и 8 от ППЗСПЗЗ съобразно указанията в решението. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно- при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Оспорващата се легитимира като собственица на процесния имот, придобит по договор за покупко-продажба от 27.03.2001 г., т. е. тя е правоимаща от третата категория лица, за които се отрежда имот с план на новообразуваните имоти. Административният орган не е съобразил своя акт с факта на промяна в собствеността на имота, респ. с наличието на правоприемник на наследниците на бившия собственик. Обоснован е извода, че органът е следвало да впише в регистъра на имотите към ПНИ като собственик лицето, притежаващо имота към датата на издаване на обжалваната заповед. На второ място обосновано решаващият съд е приел и че отреждането на имота следва да е съобразено с действителните права на собственост върху имота, а неговата площ и граници - да са съобразени с действащата кадастрална основа за имота . Предвид безспорно установеното по делото, че площта на имот № 1922 по ПНИ е намалена с 116 кв. м по североизточната граница, освен че е увеличена с 17 кв. м по югоизточната граница, правилен е изводът на съда за наличие на нарушение на материалния закон. С оглед горните съображения доводът, че решението на АС-Варна е необосновано и несъобразено с материалния закон е неоснователен. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при оспорване заповедта на областния управител се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. При констатираното нарушение относно определяне границите на имотите и записването в регистъра, административният орган следва да съобрази действителните права на собствениците на имотите. По останалите възражения в жалбата: Доводът, че твърденията за неправилно трасиране на североизточната граница на имота към съседен имот № 1923 по ПНИ, били релевирани несвоевременно, се опровергава от заявеното в съдебно заседание от 25.09.2009 г. /л. 420/ уточнение на жалбата, включващо и оплакване, че площта на процесния имот е намалена не с 99 кв. м, а със 116 кв. м. Този довод пряко противоречи на процесуалния закон, предвид задължението на съда за цялостна служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК - да не се ограничи само с обсъждане на посочени основания, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Доводът за "неизпълнимост" на решението се опровергава от неоспореното заключение на вещото лице /л. 427 от делото/. При този изход на спора съдът правилно е приложил закона и по отношение на присъдените разноски. Доводът за обратното, при липса на направено възражение за техния размер, не намира опора в чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Налице са безспорни писмени доказателства по делото, установяващи действително сторени разноски в правилно определения от съда размер. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответницата Боряна Йорданова, осъществено чрез нейния пълномощник адв. Диана Димитрова, за присъждане на разноски по делото се явява основателно, по аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Касаторът следва да бъде осъден да й заплати разноските за защита пред ВАС в доказания размер на 300 лева /съобразно пълномощното на л. 59 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,