Решение № 10796 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2015 г.

Решение № 10796 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр. К. срещу решение № 67 от 28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 84/2015 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РПО-31/27.05.2015 г. на и. д. директор на ТП - НОИ - К.. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - К. е решение № РПО-31 от 27.05.2015 г. на и. д. Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 11 / прот. № 01047 от 4.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Н. А. Н. от гр. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО в минималния за страната размер, считано от 10.12.2014 г. Отказът за отпускане на пенсията в действителния й размер е мотивиран с непредставени документи за внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периоди от 2.01.1996 г. до 1.11.2009 г. След като е установил, че жалбоподателят не е представил заверена осигурителна книжка за цялото време, през което е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице, Административен съд - К. неправилно е приел, че е налице нормативно основание за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст в минималния допустим от закона размер вместо в действителния й размер въз основа на надлежните документи за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е придобил осигурителен стаж с продължителност след превръщането му към трета категория 35 г. 06 м. 08 д. За осигурителния стаж в "Н." ООД е представена заверена осигурителна книжка за периодите януари 1997 г. - декември 1999 г., януари 2000 г. - декември 2000 г. и февруари 2009 г. - октомври 2009 г. За останалите периоди, през които е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, жалбоподателят не е представил заверена осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. С изменението на чл. 41 (ДВ, бр. 33 от 2013 г.) е предвидено, че за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система, съотв. регистрите на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 33 от 2013 г.), приложима за осигурителните периоди до 1.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 5.03.2015 г., осигурителният стаж, осигурителният доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. От страна на самоосигуряващото се лице - жалбоподател не са представени изискваните от закона документи за установяване на осигурителен стаж за цялото време, през което е упражнявал трудова дейност като съдружник и управител на търговско дружество (заверена осигурителна книжка или съдържаща се информация в информационната система на НОИ). На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени надлежни документи за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход за определени периоди пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени, с изключение на периодите, за които осигурителната книжка не е заверена. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и за изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните редовни документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. В същия смисъл е и наложилата се безпротиворечива съдебна практика. Ако впоследствие лицето се снабди с нормативно изискваните документи, установяващи допълнителен осигурителен стаж и осигурителен доход, то може да се възползва от реда за изменение на пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. С оглед на горните фактически и правни съображения оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален вместо в действителен размер, подлежат на отмяна като незаконосъобразни. Оспореното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество. Оспорените актове следва да бъдат отменени, а административната преписка да се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените по-горе задължителни указания. Следва да бъде уважено своевременно направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 350 лв. В първоинстанционното производство не са били претендирани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,