Решение № 12493 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2020 г.

Решение № 12493 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 251/13.04.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 933/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001318007317-091-001/10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в обжалваната му част, потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 434/22.07.2019 г., и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 1 400 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закони, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Не се сочат конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. и държавна такса в размер на 224.36 лв. Иска се прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касационната жалба - "Ригел 63" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. "Сараньово" № 1, ет. 2, вх. Б – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е бил РА № Р-16001318007317-091-001/10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в обжалваната му част, потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 434/22.07.2019 г., с която на ревизираното дружество "Ригел 63" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 22 546.40 лв. за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2016 г. по 4 фактури, издадени от "Инертни материали ПЗ" ЕООД, в резултат на което е установено задължение за внасяне на ДДС и лихва – 5 498.68 лв. Изложени са мотиви за недоказаност на осъществяването на доставките на инертни материали /пясък, баластра и трошен камък/. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е извод за това, че актът е валиден, издаден от компетентни органи, но е материално незаконосъобразен. Обсъдил е представените към фактурите писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листове от превозвача "М и В Транс" ЕООД, доказателства за последващата реализация на стоките от жалбоподателя в полза на ДЗЗД "Консорциум В и К монтаж – Септември", както и приетата по делото без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, установяваща пълно съответствие между данните, вписани в отделните документи, плащанията по фактурите и начисляване на ДДС, които според него доказват предпоставките за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Още в хода на ревизионното производство е установено, че предходен доставчик на "Инертни материали ПЗ" ЕООД на процесните стоки е "Чепинска кариера" ЕООД. Приобщени са доказателства от ревизията на "Инертни материали ПЗ" ЕООД, в която са били представени фактури, издадени от "Чепинска кариера" ЕООД на "Инертни материали ПЗ" ЕООД, както и приемо-предавателни протоколи към тях. Според обясненията на прекия доставчик "Инертни материали ПЗ" ЕООД инертните материали са транспортирани от обект на "Чепинска кариера" ЕООД в с. Варвара до посочени от "Ригел 63" ЕООД строителни обекти в гр. Септември – реконструкция на главен водопровод по бул. "България" и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа по улици в гр. Септември, като транспортът е осъществен от "Чепинска кариера" ЕООД. Тъй като не са представени транспортни документи, а по отношение на "Чепинска кариера" ЕООД е било установено, че не разполага с подходящите транспортните средства, на "Инертни материали ПЗ" ЕООД е издаден РА, с който му е отказано право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Чепинска кариера" ЕООД. РА е потвърден с влязло в сила решение на Административен съд – Пловдив – 2722/19.12.2018 г. по адм. д. № 1074/2018 г., оставено в сила с решение № 7437/20.05.2019 г. по адм. д. № 1532/2019 г. на Върховен административен съд, първо отд. Представените в съдебното производство писмени доказателства – договор № 201/17.06.2016 г., сключен на основание чл. 41 ЗОП между Община Септември като възложител и ДЗЗД "Консорциум В и К монтаж – Септември" като изпълнител за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на обект "Реконструкция на главен водопровод за захранване на гр. Септември по бул. "България"; договор № 274/02.09.2016 г. между същите страни за СМР на обект "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа по улиците на гр. Септември – 5.41 км. ", констативни актове и протоколи, както и разрешения за ползване на строежите; фактури, издадени от жалбоподателя на ДЗЗД "Консорциум В и К монтаж – Септември" за доставки на инертни материали и приемо-предавателни протоколи; фактури, издадени от "Чепинска кариера" ЕООД на "М и В Транс" ЕООД за транспортни услуги за превозване на инертни материали, товарителници и пътни листове, издадени от "М и В Транс" ЕООД, доказват осъществяването на доставките на процесните инертни материали по веригата "Чепинска кариера" ЕООД - "Инертни материали ПЗ" ЕООД – "Ригел 63" ЕООД - ДЗЗД "Консорциум В и К монтаж – Септември", като стоките са превозени от "М и В Транс" ЕООД от обект на "Чепинска кариера" ЕООД в с. Варвара до строителните обекти в гр. Септември, изпълнявани от ДЗЗД "Консорциум В и К монтаж – Септември" по договорите, сключени с Община Септември. В товарителниците е вписан като изпращач "Чепинска кариера" ЕООД и получател - "Ригел 63" ЕООД за ДЗЗД "Консорциум В и К". Същите съдържат подписи и печати на изпращач, получател и превозвач, както и вид и количество на стоките. Вещото лице е съпоставило данните в тях относно вида и количеството на стоките, датите, фактурите и приемо-предавателните протоколи и при сравняването им не са констатирани несъответствия. Безспорно осъществяването на такава поредица от доставки на едни и същи стоки, които се транспортират от първия доставчик до крайния получател, който ги влага в дейността си, без някои от получателите по веригата от доставки /в случая жалбоподателят и неговият пряк доставчик/ да са ги получили физически и след това да са ги транспортирали, не е основание за непризнаване на правото на приспадане на ДДС. Това е така, защото прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. В този смисъл е определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-159/14, "Коела-Н" ЕООД, както и решение на СЕС от 10 юли 2019 г. по дело C-273/18. В т. 37 от посоченото решение по дело С-273/18 СЕС приема, че след като приходната администрация не е установила какво неследващо се данъчно предимство е получено, нито е открила какви неследващи се данъчни предимства са получили евентуално другите дружества, участващи във веригата от последователни продажби на процесните стоки, за да се провери дали истинската и единствена цел на тези сделки е получаването на неследващо се данъчно предимство, самото съществуване на верига от сделки не е достатъчно, за да се обоснове извод, че сделката не е била извършена. Що се отнася до влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърден РА на прекия доставчик "Инертни материали ПЗ" ЕООД, установяващ задължения поради непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени му от "Чепинска кариера" ЕООД, то не обвързва жалбоподателя "Ригел 63" ЕООД, нито съда по аргумент на чл. 177, ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, противно на твърденията на касатора. Още повече, че начинът на осъществяването на доставките е обяснен от ревизираното лице "Инертни материали ПЗ" ЕООД, което логично не е разполагало с транспортните документи, издадени от превозвача "М и В Транс" ЕООД, за да докаже твърденията си. От данните по делото се установява, че "Чепинска кариера" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 20.12.2016 г. и не е представило доказателства в ревизионното производство. Всички тези обстоятелства не могат по никакъв начин да ограничат правото на защита на "Ригел 63" ЕООД. Причината за непредставянето от страна на "Ригел 63" ЕООД на транспортните документи, издадени от превозвача, както и на фактурите за транспортни услуги, издадени от "Чепинска кариера" ЕООД на "Ригел 63" ЕООД, е свързана с изземването на счетоводните документи на "Ригел 63" ЕООД, вкл. пътни листове и товарителници за м. октомври – м. декември 2016 г. с протокол № 1026296/04.02.2018 г. /процесното ревизионно производство е възложено със ЗВР, издадена на 29.11.2018 г. /. Протоколът за изземване и описът на иззетите документи са представени от "Ригел 63" ЕООД с жалбата му против РА по административен ред. Поради това е неоснователно искането на касатора за прилагане на чл. 61, ал. 3 ДОПК. На последно място, тъй като обстоятелството относно собствеността на товарните автомобили е неотносимо към правния спор, но този въпрос е обсъждан от ревизиращия екип в ревизионния доклад, следва да се посочи, че от доказателствата, несъбрани в ревизионното производство, а при предварителната проверка, но приобщени към тези от ревизията, се установява, че товарните автомобили, вписани в пътните листове и товарителници, са собственост на "М и В Транс" ЕООД. От дружеството на 24.10.2018 г. е представено писмено обяснение, с което потвърждава извършването на транспортни услуги и е представен и лиценз за осъществяване на автомобилен превоз на товари. По изложените съображения, решението на Административен съд Пазарджик като правилно и съответно на приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски и не представя доказателства за направени такива за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251/13.04.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 933/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.