Решение № 12950 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 20/2018 г.

Решение № 12950 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 20/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец д -р Е. К. с фирма "Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Е. Калчев", с ЕИК 201734814 против Решение № 432 от 09.11.2017 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 710/2017 г. Поддържа в касационната жалба, че с решението съдът отхвърлил оспорването му против заповед за налагане на санкция № РД–09-965/11.08.2017 г. на директора на РЗОК - Велико Търново и същевременно бил осъден да заплати на РЗОК - Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Излага съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и заповедта за налагане на санкции, както и да присъди на страната разноските по делото. Ответникът - директор на Районна здравно осигурителна каса - Велико Търново в писмено становище по делото оспорва подадената касационна жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че проверката на касационния жалбоподател е извършена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за установяване изпълнението на договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Наложената санкция "прекратяване на договора" е частично, като посоченото правно основание е чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решението на НС на НЗОК от 29.03.2016 г. Не се касае за изцяло прекратяване на договора с изпълнителя, тъй като не са налице основанията за това по чл. 269, ал. 2 от решението. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е заповед за налагане на санкции № РД–09-965/11.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Велико Търново. Същата е изготвена след проведена процедура по проверка изпълнение на индивидуален договор № 040686/12.02.2015 г. (неправилно е посочена в т. 4 от заповедта датата на договора - 02.05.2017 г. вместо 12.02.2015 г.) и допълнително споразумение. Проверката е започнала след издаване на заповед № РД-09–451 от 04.04.2017 г. на директора на РЗОК - Велико Търново. Резултатите от нея са обективирани в Протокол № ПМ 50/06.04.2017 г. за извършена проверка на ЕТ "Амбулатория за индивидуална медицинска практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Е. К.". Видно от протокола и процесната заповед, на едноличния търговец по т. 1 е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лв. на основание чл. 405, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Решение № РД–НС-04–24-1/29.03.3016 г. на НС на НЗОК, във вр. с чл. 157 и чл. 158, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Национален рамков договор 2015 г. за медицинските дейности. Санкцията е наложена, защото е установено, че изпълнителят не съхранява в здравното досие на ЗОЛ В. К. амбулаторен лист на хартиен носител с № 1824 от 19.07.2016 г. за извършен диспансерен вторичен преглед. По т. 2 от Протокол № ПМ50/06.04.2017 г. на ЕТ "Амбулатория за индивидуална медицинска практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Е. Калчев" по договор № 040686/12.05.2015 г. е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лв. на основание чл. 405, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, във вр. с чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Решение № РД–НС–04–24-1/29.03.3016 г. на НС на НЗОК, НРД за 2015 г. за медицинските дейности. Едноличният търговец е санкциониран, защото при проверката се констатира, че не съхранява в здравното досие на В. К. последващ амбулаторен лист на хартиен носител с № 2588 от 14.10.2016 г. за извършен отново диспансерен вторичен преглед. По т. 3 от протокола му е наложена санкция "Финансова неустойка" в размер на 50 лв. на основание чл. 405, ал. 1 от НРД за медицинските дейности във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.3016 г. на НС на НЗОК, защото не съхранява в здравното досие на В. К. амбулаторен лист за извършен амбулаторен консултативен, вторичен преглед № 2687 от 26.10.2016 г. По т. 4 от Протокол № ПМ50/06.04.2017 г. на едноличният търговец и по договор от 12.02.2015 г. е наложена санкция "Прекратяване на договор № 040686/02.05.2017 г. " по отношение на д-р Е. П. К., УИН0500001083, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО, вр. с § 11 от НРД за медицинските дейности за 2017 г., чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решение № РД–НС–04–24-1 от 29.03.2016 г. Изпълнителят е санкциониран за това, че на 10.02.2017 г. на пациентката В. К. е издаден болничен лист № 000310, като в него е посочено какви са заболяванията на лицето. На болничният лист фигурира и подпис на пациента. С писмо изх. № ОА–04–07-1289 от 21.03.2017 г. е посочено, че лицето В. К. е починала на *** г. и е представен акт за смърт. Против издадената заповед едноличният търговец е подал възражения. В хода на проверката безспорно е установено, че в медицинското досие на конкретния пациент на хартиен носител, което досие следва да се съхранява в лечебното заведение, са липсвали три амбулаторни листи за извършени медицински дейности, каквито амбулаторни листи се съдържат в електронното медицинско досие на същия пациент, и които амбулаторни листи са представени от д-р К. с месечните му отчети за отчитане на оказаната извънболнична медицинска помощ. Посочва се в становище на касатора, че поради кончината на пациента досието му е било преместено в сектор "Архиви" на амбулаторията, при което преместване са останали няколко амбулаторни листа в друг джоб на класьора, в който медицинското досие се съхранява. По делото съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетели, показанията на които са кредитирани от съдебната инстанция при постановяване на обжалваното решение. От тях също се установяват нарушенията по т. 1 – т. 3 от протокола за извършената проверка. В този смисъл, изводът за осъществен състав на нарушение на разпоредбите на ЗЗО, НРД и Решение РД–НС–04–24–1/29.03.2016 г. произтича от съвкупната преценка на представените от страните доказателства и съобразно разпределената им в процеса доказателствена тежест. Изпълнителите на извънболнична помощ, какъвто се явява и касатора, на осн. чл. 55, ал. 2 ЗЗО следва да изпълняват задълженията си за водене на съответната медицинска документация измежду, която е и съхранението на болничният лист. Описаните нарушения по т. 1, т. 2, т. 3 са доказани от фактите по делото пред първата инстанция и не обосновават противоречие на заповедта с материалния закон. Изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е санкциониран, след като са установени предпоставките по чл. 263, ал. 1, б. "а" от Решение № РД-НС-04 -24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Според цитирания текст, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД за медицинските дейности за 2015 г. (Решението), директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В случая, както се посочи, нарушени са условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД и описани в заповедта (проверката установява пропуски при воденото на медицинската документация, изразяващо се в несъхраняване в здравното досие на ЗОЛ В. К. на амбулаторни листи), поради което са налице основания за налагане на финансова неустойка по реда на посочения текст. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против заповедта по т. 4. Видно от нея финансовата неустойка е наложена по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО и чл. 405, ал. 1, пар. 11 от НРД за 2017 г., чл. 269, ал. 1, б. "а" от Решение № РД–НС–04-24 от 29.03.2016 г. Според чл. 59, ал. 11 ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. В случая договорът е прекратен само по отношение на доктор Е. К. Нормата на чл. 269, ал. 1 от Решение № РД–НС–04-24-1 от 29.03.2016 г. изрично посочва, че директорът на РЗОК налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. Хипотезите на частично прекратяване са от изпълнител на болнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който е извършил тази дейност и от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично за съответната медицинска дейност от пакета, по който е отчетена неизвършената дейност. Текстът на чл. 269, ал. 1 сочи, че при повторно нарушение по ал. 1, договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. Директорът на РЗОК Велико Търново е наложил санкцията прекратяване на договора с РЗОК само по отношение на лекаря, който е отчел неизвършена медицинска дейност. Предвид обстоятелството, че доктор Е. К. извършва индивидуална практика за първична извънболнична помощ като едноличен търговец, следва да се заключи, че с прекратяване на дейността по отношение на него, се прекратява изцяло дейността на търговеца. От фактите по делото приети за установени пред първоинстанционния съд, не са налице фактическите основания за налагане на санкция прекратяване изцяло дейността по договора. На осн. чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, респ. чл. 269, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, за да се пристъпи към цялостно прекратяване на сключения договор с лечебното заведение, констатираното нарушение следва да е повторно. За налагане на санкцията прекратяване на договора - частично, само по отношение на лекаря отчел неизвършената медицинска дейност, не се изисква нарушението да е повторно. В случая изпълнителят е едноличен търговец, като дейността му се изпълнява от д-р Е. К. Следователно качеството на търговец по смисъла на чл. 56 ТЗ има и физическото лице настоящ касатор. Регистрацията на търговец според чл. 56 Търговския закон не променя персоналитета, идентичен с този на физическото лице. То не е и различен правен субект от едноличния търговец, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество. Фирмата на едноличния търговец съгласно чл. 59 от Търговския закон, служи за означаване на търговското качество, а не създава нов, самостоятелен правен субект. Едноличният търговец само разширява правосубектността си с вписването в това му качество, но не губи статута си на физическо лице, в каквато насока е и приетото в Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. При тези съображения обжалваното първоинстанционно решение е неправилно в частта, в която е отхвърлено оспорването на касатора против заповедта за налагане на санкции, в частта по т. 4 и следва да бъде отменено, както и частично относно присъдените с първоинстанционното решение разноски на ответника по касация. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и по направеното искане от касационния жалбоподател, на него се присъждат разноски съобразно отменената част на първоинстанционното решение, които възлизат на 6, 25 лева (1/4 от 25 лв. заплатена държавна такса, защото нарушенията са четири). На ответника по жалбата се присъждат разноски съразмерно с потвърдената част на решението на административния съд, които възлизат на 56, 25 лева (3/4 от 3/4 от сумата 100 лв., която представлява юрисконсултско възнаграждение за процесуални действия на юрисконсулт Ангелов), изчислени на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,