Решение № 4160 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Българска асоциация за външна реклама с ЕИК 130167675, чрез адв. А. Дюлгеров като процесуален представител, против решение 9615 от 24.06.2024 г., постановено по адм. дело 6095/2023 г. на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена предявената от сдружението жалба срещу разпоредбите на чл.16в; чл.26б; чл.27, ал.1, т.1; чл.28а; чл.80; т.2.9 от Приложение 1 към чл.4 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Изложени са доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и произнасяне по същество за отмяна на оспорените разпоредби на Наредбата. Претендират се разноски. Ответникът - Столичен общински съвет, чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Петрова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение. Предлага да се потвърди същото като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, и като провери допустимостта и основателността на касационната жалба, приема следното: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването с жалбата на настоящия касатор, на разпоредбите на чл.16в, чл.27, ал.1, т.1 и т.2, чл.28а, чл.80, т.2.9 и т.2.12 от Приложение 1 към чл.4 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /Наредбата/, като по същата жалба е отменил разпоредбите на чл.26б в частта или рекламен елемент и т.2.8 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата. Установено е от фактическа страна, че Наредбата е приета от компетентен орган по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМСМА и чл. 8 от ЗНА - Столичния общински съвет и по силата на законовата делегация с разпоредбите на чл.56, ал.2 и чл.57, ал.1 ЗУТ; че са спазени процедурите по приемане, изменение и допълнение на Наредбата по чл. 75 и сл. АПК вр. с чл. 26, ал.3 и чл.28 ЗНА, вкл. по публикуване на проекта за нормативен акт на сайта на Столична община и СОС; че са налице всички изискуеми по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА реквизити, тъй като са разгледани и обсъдени постъпилите становища и предложения на заинтересуваните лица и на постоянните комисии към СОС; че проектите за нормативния акт и неговите изменения, засягащи оспорените разпоредби са приети с Решение 717 по Протокол 71/06.11.2014 г. на СОС и Решение 476 по Протокол 59/07.07.2022 г. на СОС при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по чл.27, ал.2 и ал.3 ЗМСМА. Във връзка материалноправната законосъобразност на оспорените разпоредби съдът е изложил мотиви поотделно за всяка от тях, а именно: По отношение на отменените разпоредби е приел, че чл.26б в частта или рекламен елемент от Наредбата, противоречи на норми от по-висш ранг и конкретно на чл.147 ЗУТ, регламентиращ хипотезите, когато е задължително издаването на разрешение за строеж, а т.2.8 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата нарушава правилото на чл.9, ал.1 от ЗНА за ясно формулиране на нормативните разпоредби. За да отхвърли жалбата срещу част от оспорените правни норми съдът е приел следното: Разпоредбите на чл.16в, чл.28а, чл.80 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата, свързани с въвеждането в експлоатация на преместваемите обекти и рекламни елементи, са разгледани общо, като по отношение на чл.80 е констатирано наличието на пречки за повторното му оспорване по чл.187, ал.2 АПК, предвид влезлите в сила съдебни решения на АССГ и ВАС, с които е отхвърлена предходна жалба срещу тази правна норма. Спрямо последвалите изменения на същата норма е прието, че те предвиждат само удостоверителен и регистрационен режим на въведените в експлоатация преместваеми обекти и рекламни елементи, поради което попадат в обхвата на силата на присъдено нещо на съдебните актове. За разпоредбата на чл.16в от Наредбата, е преценено, че препраща към други нормативни текстове без да въвежда права и задължения за адресатите си, а за чл.28а от Наредбата се сочи, че урежда поредността на процедурата по поставяне, въвеждане в експлоатация и свързване на преместваемите обекти и рекламните елементи към електрическата, водоснабдителната и топлинна мрежи, което е прието като законосъобразно. Мотиви по оспорването на Приложение 8 към чл.80 от Наредбата, включително за отхвърлянето му, не са формирани. По отношение законосъобразността на чл.27, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, въвеждащи изисквания за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи, а именно липса на неприключило административнонаказателно производство за нарушение на разпоредбите на тази наредба /т.1/ или незаплатена глоба и санкция по приключило такова производство /т.2/, съдът е приел, че съответстват на материалния закон и не предвиждат ограничения в дейността, тъй като уреждат способ за контрол при противоправно поведение на субектите, вече нарушили правилата на наредбата. По отношение на т.2.9 и т.2.12 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата Технически правила за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи, въвеждащи изисквания за разстояния до имотни и регулационни граници, както и правила за разполагане на горните обекти в зони на кръстовища, съдът приема, че предвиждат еднакъв режим за всички субекти и не водят до неравнопоставеност, както е поддържал жалбоподателят. С горните мотиви е отхвърлена жалбата срещу посочените разпоредби, като по отношение оспорването на чл.27, ал.1, т.2 и т.2.12 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата, постановеното решение е влязло в сила. Предвид изложеното, по допустимостта на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение, съдът е отменил разпоредбата на чл. 26б в частта или рекламен елемент, а от предявената жалба на сдружението до административния съд се установява, че правната норма на чл.26б се оспорва само в тази част. От горното следва, че съдебният акт в тази му част е благоприятен за жалбоподателя, поради което касационната жалба в същата част е недопустима на основание чл.210, ал.1 АПК. Дължимо е произнасяне от настоящата инстанция за оставяне без разглеждане на предявената касационна жалба срещу решението на АССГ в частта, с която е отменена разпоредбата на чл.26б в частта или рекламен елемент от Наредбата и за прекратяване на делото в тази му част. В останалата част, касационната жалба е допустима предявена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество в допустимата й част, касационната жалба е основателна по отношение оспорването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разпоредбите на чл.16в, чл.28а, чл.80 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата. Съдебният акт в посочената му част е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В останалата допустима част, касационната жалба е неоснователна. В противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, приложимо по препращане с чл.196 АПК, съдът не е извършил проверка за законосъобразност на разпоредбите на чл.16в, чл.28а, чл.80 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата на всички основания по чл. 146 АПК. Видно е, че чл.16в от Наредбата е приет с Решение 509 по Протокол 58/26.07.2018г. на СОС; чл.28а с Решение 476 по Протокол 59/07.07.2022 г. на СОС; чл.80 с Решение 476 по Протокол 59/07.07.2022 г. на СОС, с което е изменена ал.1 на чл.80 и е приета нова ал.3 на същия член, а с двете решения на СОС е изменено и допълнено Приложение 8. Административният съд е събрал доказателства и е обсъждал процедурата по изготвяне и мотивиране на проекта за изменение на Наредбата по чл.77 АПК и по чл.26 и чл.28 от ЗНА, както и процедурата по приемане на изработения проект /кворум и мнозинство/ само по отношение на изменението, прието с Решение 476 по Протокол 59/07.07.2022 г. на СОС. Няма доказателства и проверка за спазване на административнопроизводствените правила за изготвяне и мотивиране на проекта, както и за приемането му с Решение 509 по Протокол 58/26.07.2018г. на СОС, с което е приет чл.16в от Наредбата. В жалбата на сдружението се съдържат изрични оплаквания за липса на надлежни мотиви на органа за приемането на посочената норма, на които няма отговор в обжалваното решение, а и няма доказателства, необходими за формиране на такъв. Пред настоящата инстанция се поддържат горните доводи, а отсъствието на изводи в решението по възражението за немотивиране на проекта на Наредбата, сочи на необоснованост на съдебния акт. Освен, че не е извършил надлежна преценка на процедурата, съдът не се е произнесъл и по материалноправната законосъобразност на чл.16в, чл.28а, чл.80 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата. Неправилно съдът се е позовал на забраната по чл.187, ал.2 АПК за повторно оспорване на подзаконов нормативен акт. В случая е налице изменение на ал.1 на чл.80 и приемане на нова ал.3 на чл.80 от Наредбата, настъпили след постановяване на цитираното от първата инстанция решение 559/30.01.2017г. на АССГ по адм. дело 371/2015г., оставено в сила с решение 13532/08.11.2017г. на ВАС по адм. дело 3864/2017г., с които е отхвърлена жалба срещу чл.80 от Наредбата, но в предходна редакция. Промяната в горната разпоредба е във връзка с приемането на новите чл.16в и чл.28а от Наредбата, с което е разширен кръгът на задължените субекти, от което следва, че обективните предели на формираната сила на присъдено нещо на постановените съдебни актове не обхващат изменените нормативни разпоредби. Дължима е била преценка за законосъобразност на посочените норми на основанията по чл.146 вр. с чл. 196 АПК. Във връзка с приложението на материалния закон, касационният състав не споделя и изводите в оспореното решение, че разпоредбата на чл.16в от Наредбата само препраща към приложимия ред за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според същата, рекламните елементи подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на глава шеста с изключение на тези по чл.73, ал.1. Действително е налице препращане към реда на глава шеста от Наредбата, приложимостта на който обаче произтича от задължението за въвеждане в експлоатация на рекламните елементи, предвидено в текста на същата разпоредба. Изпълнението на горното задължение, установено с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, е регламентирано като условие за извършване на доставка на електрическа и топлинна енергия, вода и газ към преместваемите обекти и рекламни елементи и с разпоредбата на чл.28а от Наредбата, поради което последната е разглеждана от съда в систематична връзка с чл.16в, ведно с чл.80 и Приложение 8 от Наредбата. Неправилни са изложените мотиви в обжалваното решение, според които нормите на чл.16в, чл.28а и чл.80 от Наредбата предвиждат удостоверителен режим относно експлоатацията на преместваемите обекти и рекламните елементи. Приравняването към административна услуга на регламентирания с горните разпоредби режим за въвеждане в експлоатация, противоречи на волята на органа, обективирана в съдържанието на нормативния акт. Както основателно се поддържа от касатора, преценката на разпоредбите в систематичната им връзка, сочи на изводи за установено административно регулиране с конкретни последици и ограничения за адресатите, по отношение на което е дължима преценка за съответствие с нормативен акт от по-висок ранг, каквато съдът не е извършил, видно от мотивите на обжалваното решение. Изложените в него доводи за отхвърляне на оспорването в тази част се свеждат само до общи констатации за спазване на материалния закон и не изпълняват изискванията за надлежно мотивиране на съдебните актове по чл. 172а, ал.2 АПК. Необходимо е да се отговори на всички наведени от жалбоподателя оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на оспорените разпоредби поради противоречие с чл.178 ЗУТ, уреждащ режима за въвеждане в експлоатация на строежите и с чл. 4 от ЗОАРАКСД относно забраната за ограничаване на административното регулиране и контрол на стопанската дейност. Дължима е преценка и на доводите в жалбата за превишаване пределите на нормотворческата компетентност на общинския съвет, делегирана с нормите на чл.56, ал.2 и чл.57, ал.1 ЗУТ, при приемане на процесната Наредба в тази нейна част. Описаните нарушения поотделно и в тяхната съвкупност обуславят извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разпоредбите на чл.16в, чл.28а, чл.80 и Приложение 8 към чл.80, ал.2 от Наредбата. Съдебният акт в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане следва да се съберат доказателства относими към процедурата по изменението на Наредбата, прието с Решение 509 по Протокол 58/26.07.2018г. на СОС, след което да се извърши преценка за спазване на същата, както и за съответствие на оспорените разпоредби с материалния закон и делегираната компетентност на органа, съобразно изложеното по-горе. Както се посочи, настоящият състав счита за неоснователна касационната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването на чл. 27, ал.1, т.1 и т.2.9 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата. Спорът за законосъобразността на чл.27, ал.1, т.1 от Наредбата е решен с влязлото в сила решение 559/30.01.2017г. на АССГ по адм. дело 371/2015г., оставено в сила с решение 13532/08.11.2017г. на ВАС по адм. дело 3864/2017г. Видно е, че горната разпоредба е предмет на жалбата, по която е налице произнасяне с цитирания съдебен акт и не е претърпяла изменения, поради което и с оглед забраната по чл.187, ал.2 АПК, повторното й оспорване е недопустимо. Съдът е следвало да прекрати делото в тази част, но и с отхвърлянето на жалбата е постигнат целения правен резултат, поради което решението в тази част следва да се остави в сила. Правилен е обжалваният съдебен акт и в частта на оспорването на т.2.9 от Приложение 1 към чл.4 от Наредбата, което приложение е наименовано Технически правила за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи. Разпоредбата въвежда изисквания за определяне на разстояния при разполагане на горните обекти до имотни и регулационни граници, препращайки към нормативите за разполагане на строежите. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неравнопоставеност на установения режим на поставяне на обектите в поземлените имоти с този за поставянето им извън тези имоти, например на тротоарите. Обосновано и законосъобразно съдът е отрекъл основателността на изложените доводи. Разпоредбата въвежда правила за разстоянията при разполагане в поземлените имоти на преместваеми обекти и рекламни елементи в зависимост от тяхната площ, а по отношение на тротоарите има специални изисквания /напр. т.1., т.2.4 и др./, което сочи на специална регламентация, а не на дискриминационни и неравнопоставени клаузи, както неоснователно поддържа касаторът. С оглед изхода по делото, по претенцията на страните за разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение