Решение № 11728 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез процесуалния й представител юрк. Д. Цекова против решение 1176 от 25.02.2021 г., постановено по адм. д. 11918/2020 г. по описа на Административен съд София-град в осъдителния му диспозитив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество, с което исковите претенции срещу Столична община бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Столична община, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, П. Тошев от гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. Тошева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира разноски за касацинната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от решението Административен съд София-град е осъдил Столична община да заплати на П. Тошев на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно постановление 306330/2017г., издадено на 14.03.2017 г. година от заместник - кмет на Столична община, отменено с решение 298722 от 20.12.2017 г. постановено по НАХД 13412/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав, влязло в сила на 23.01.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2020 г. до деня на изплащането й, сумата от 145.70 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 23.01.2018 г. до 06.12.2020 г., както и съдебни разноски в размер на 505 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че НП 306330 от 14.03.2017 г., издадено от заместник кмета на Столична община, е обжалвано от адресата му П. Тошев и с Решение 298722 от 20.12.2017 г., постановено по НАХД 13412/2017 г. по описа на Софийски районен съд, е отменено. Решението е влязло в сила на 23.01.2018 г., като необжалвано. В производството по оспорване на НП ищецът е представляван от адв. М. Тошева, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 45), представен по НАХД 13412/2017 г. по описа на СРС, като Тошев е заплатил в брой при подписване на договора сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АССГ е уважил предявения от П. Тошев иск и е осъдил Столична Община да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2020 г. до деня на изплащането й, сумата от 145.70 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 23.01.2018 г. до 06.12.2020 г., както и разноски в размер на 505 лв. Съдебното решение в оспорените му части е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.Предвид разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. последно ВАС, трето отделение препраща към мотивите на АССГ. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г., постановено по т.д. 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР 1 от 15.03.2017 г. по т.д. 2/2016г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че съгласно определението за лихва като институт на облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение на главница, поради което е и акцесорно, зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставлява обезщетение за забавено изпълнение. (вж. Общо учение за облигационното право; Ал. Кожухаров, ред. проф. П. Попов, изд. 2002 г., стр. 169 и сл.). В т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата , съответно - на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните това е моментът на тяхното издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В процесния случай решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, е влязло в сила на 23.01.2018 г. и от този момент е налице дължимост на законната лихва върху сумата на признатото обезщетение. Предвид изложеното правилно съдът е намерил иска за заплащане на мораторна лихва за забава върху размера на обезщетението за основателен за периода от 23.01.2018 г. до 06.12.2020 г. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, но в намален размер предвид своевременно направеното от касационния жалбоподател в касационната жалба възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК Столична община следва да бъде осъдена да заплати на П. Тошев от гр. София, [ЕГН] сумата от 300 лв съдебни разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение