Решение № 2253 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2012 г.

Решение № 2253 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен против решение № 110 от 17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1116/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Георги Великов Домусчиев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № 259/28.11.2011 г., издадена от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, с която, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Георги Великов Домусчиев. За да постанови този резултат съдът е приел, че атестирането на държавния служител е извършено в нарушение на материалноправните норми на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че работния план е изготвен в противоречие с изискванията на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА съгласно, който целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Описаните в работния план цели са общи, неизмерими и не са ориентирани към конкретни резултати. Така например първата цел - "въвеждане и прилагане на европейското законодателство в областта на опазване на водите и околната среда" е обща, неизмерима и не е ориентирана към определен резултат. Такава е и втората цел изразяваща се в подпомагане постигането на целите за прилагането на българското законодателство в областта на опазване на водите и околната среда, а същото се отнася и за останалите цели на работния план. Във формуляра като начин за доказване изпълнението на целите за всички е записано "текуща дейност по Закона за водите", което е в нарушение на изискването начините за доказване на изпълнението да бъдат посочени конкретно Ч например постигане на определена стойност на показател/показатели и/или конкретни факти, потвърждаващи изпълнението (изготвен анализ, прогноза, проект на нормативен акт, получен сертификат и други подобни), съгласно формуляра за оценка на длъжността. Правилото на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от НУРАСДА регламентира, че работният план отчита основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, регламентирани в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, което в случая не е спазено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Това нарушение също е основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Георги Домусчиев. При извършеното атестиране не са отчетени и показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА. Така например по първия показател - аналитична компетентност оценяващият ръководител е отбелязал "не разглежда в дълбочина проблема, не умее да аргументира предложенията и решенията". Правилото на чл. 19, ал. 2, т. 1 от НУРАСДА изисква при този показател да се анализират умения за разделяне на съставни части и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за откриване на пропуски в аргументите, засягащи дадена теза; умения за отчитане на различни гледни точки, мотиви и интерпретации за дадено събитие и/или за изграждане на цялостна картина на ситуация; умения за намиране на нови начини за решаване на проблеми; умения за рационална преценка на положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за аргументиране на предложения и решения, което очевидно в случая не е сторено, като това нарушение е допуснато и при оценка на останалите показатели за компетентности. Следователно в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални, не отговарят на изискванията на закона, което е равнозначно на липсата им. Допуснатите нарушения на НУРАСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е направил извод в този смисъл първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,