Решение № 17 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2018 г.

Решение № 17 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5308/24.07.2018 г., подадена от Ц. М. Д., чрез пълномощника адвокат М. Г., за отмяна на основание член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила Решение № 466/02.11.2015 г. по в. гр. д. № 608/2015 г. на ОС-Враца, с което е потвърдено Решение № 154 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г. на РС-Бяла Слатина, за допусната съдебна делба между съделителите Ц. М. Д., М. И. Й., З. И. Д. и Н. И. Н. по отношение на описаните в решението земеделски имоти при посочените в същото квоти на съделителите. Молителят твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, се снабдил с ново писмено доказателство, което не му е било известно по време на производството по делото, което е от съществено значение за изхода на разрешения спор. Навеждат се доводи, че това ново доказателство-служебна бележка-извлечение от регистъра за венчание на храм"Света Т. ", с. Г., издадена на 13.05.2018 г., е свързано с направеното оспорване произхода на съделителката М. И. Й., от което е видно, че на 9.05.1948 г., е сключен църковен брак между М. Г. и Т. М. Й., като счита, че при съпоставка на тези писмени данни с другите писмени доказателства по делото, не е налице безспорно доказване на осиновяването на М. И. Й. от И. Н. Ч., тъй като е носела бащино име "Г. ", което пораждало съмнения относно извършеното осиновяване. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на член 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страна при решаването му, или с които не е могъл да се снабди своевременно. За да е допустима отмяната на това основание обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи, въпреки знанието си за тях, или непредставянето им да не се дължи на процесуална небрежност при водене на делото. В случая става въпрос за непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението по него, което не в резултат на процесуално нарушение, допуснато от съда, нито на небрежност на страна да попълни делото с доказателства, а на обектива невъзможност да се установи действителното правно положение по време висящността на процеса. Видно от данните по делото, както и от твърденията, изложени от молителя, новото писмено доказателство, представения с молбата писмен документ-служебна бележка, само по себе си не представлява доказателство по делото, от което да се установят факти във връзка с оспорването на произхода на една от страните от страна на настоящия молител в приключилото с влязло в сила решение производството по делото. Освен това, молителят е имал възможност да се снабди със същото по време на висящността на процеса, ако беше проявил дължима грижа и активност в процеса, тъй като тези църковни регистри са публични и са съществували към момента на разглеждане на делото. От друга страна този писмен документ, отразяващ сключен църковен брак между посочените лица, не е бил от съществено значение за делото, а само както и молителя твърди, създава очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства. Още повече, че производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане, а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочените в член 303, ал. 1 ГПК основания, и като самостоятелно производство, а не редовна съдебна инстанция в исковия процес, не би могло да се използва за виновни пропуски от страната, която е останала недоволна от влязлото в сила решение, като се атакува по пози ред. С оглед изложеното, подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд