Решение № 7974 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Карлово срещу решение 1969 от 09.11.2022г. по адм.дело 1307/2022г. на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е спазена процедурата по уведомяването на лицето и е осъществен личен контакт с Лупов във връзка с установяване на неговите реалните затруднения и потребности. По подробно изложеното се иска отмяна на решението. Ответникът- Г. Лупов чрез пълномощника адвокат Д. Батаклиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на първоинстанционният съд за постановяване на административния акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено направление за включване в механизма "лична помощ" 22004818/22.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карлово, с което на Г. Лупов, [ЕГН], са определени 90 часа месечно за лична помощ, потвърдено с решение 16-РД06-0009/26.04.2022 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, преписката е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Карлово за ново произнасяне по заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с вх. 3ХУ-И0/Д-РВК/263/11.02.2022 г., подадена до Дирекция "Социално подпомагане" - Карлово от Г. Лупов чрез пълномощника му И. Лупова, във връзка с искането му за предоставяне на лична помощ, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закон, и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление-декларация вх. 3ХУ-И0/Д-РВК/263/11.02.2022 г., подадена до Дирекция "Социално подпомагане" - Карлово от И. Лупова, в качеството й на пълномощник на Г. Лупов, е направено искане за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите му по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, с ЕР на ТЕЛК 4290/194/29.11.2021 г. на Лупов са определени 100% трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ със срок "пожизнен". Приложен е и попълнен формуляр за самооценка на лице с увреждане, в което Лупов изрично е заявил необходимост от предоставяне на лична помощ. Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него, е изготвена индивидуална оценка на потребностите на Лупов по образец, без да е извършено посещение в дома му (липсва подобно отбелязване). Сумарно общият брой точки определени по формуляра съобразно методиката- приложение 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ, възлиза на 73/ при максимален брой от 136 точки/. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите на Лупов, катно при приетите 73 точки са определени 90 часа за лична помощ. Степен на зависимост четвърта степен тотална зависимост/ затруднения по реда и условията на Закона за личната помощ. При тези данни, Директорът на ДСП Карлово е издал процесното Направление за включване в механизма "лична помощ" 22004818/22.03.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Пловдив, с което на Лупов са определени 90 часа месечно за лична помощ за срок до 21.03.2027 г. Лупов е обжалвал този резултат, като директорът на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив с решение 16-РД06-0009/26.04.2022 г. е отхвърлил жалбата. По делото е изслушана съдебно-графологична експертиза (СГЕ), приета без заявени резерви от страните. Вещото лице е посочило, че в представеното за изследване заявление-декларация, подписът на гърба на документа, в графа "Уведомен съм, че комисията... " не е изпълнен от И. Лупова. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е направил извод, че индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане". Същият осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила по чл. 15 чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика. Методика урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Съгласно чл.15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително като първо условие осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности. И второ- провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Същото задължение е вменено и на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от методиката. В настоящия случай от данните по делото не се установява да е осъществено изискуемото по чл. 15, ал. 3, т. 1 от ППЗХУ и чл. 3, ал. 3 от методиката, посещение в дома на жалбоподателя. Единствено е документирано действие от страна на социалния работник за извършена анкета с процесуалния представител на Лупов- И. Лупова. Освен това, разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 4 от ЗХУ да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В тежест на административния орган е задължението да осигури възможност за упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Упражняването на правото се гарантира чрез уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 4 от ЗХУ не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление/ чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ/. В административната преписка, приложена по делото, не се съдържат доказателства нито за уведомяване на Лупов по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ, нито за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на това заседание. Твърдението на административния орган, че е налице надлежно уведомяване на Лупова за заседанието- текст на гърба на самото заявление-декларация "Уведомен съм, че комисията по разглеждане на индивидуалните оценки ще се състои на 21.03.2022 г. ", , е категорично опровергано от заключението на вещото лице по изслушаната СГЕ. С оглед на изложеното е правилен изводът на първоинстанционният съд относно допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила изразяващо се в неосъществен личен контакт с Лупов и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, както и в неуведомяването му за заседанието на специализирания отдел, на което е изготвена индивидуалната оценка на неговите потребности. Наведените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Хората с увреждания се ползват със засилената защита на държавата и регламентираната администнративна процедура е гаранция за защита на гарантираните им права. Нарушаването на същата в случая безспорно е рефлектирало върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея финансова подкрепа за Г. Лупов. Като е установил всичко гореизложено съдът е отменил обжалвания акт и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по заявлението-декларация на Г. Лупов от 11.02.2022г. при съобразяване с указанията дадени със съдебния акт. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С отговора по касационната жалба ответникът по касация е поискал присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно за заплатени от Лупов 750,00/седемстотин и петдесет/лева. С оглед изхода на спора тази сума следва да бъде присъдена в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение