Решение № 10759 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2017 г.

Решение № 10759 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Б., гражданин на Сирия, е подал касационна жалба срещу решение № 556/30.01.2017 г. по адм. дело № 11153/2016 г. по описа на Административния съд-София град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 10301/20.10.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, прие следното: Административният съд е установил, че с молба № 1387/27.04.2016 г. до Държавната агенция за бежанците А. Б., гражданин на Сирия, поискал да му бъде предоставена международна закрила. На 27.04.2016 г. чужденецът бил регистриран като гражданин на Сирия, етническа принадлежност-[етническа принадлежност], [дата на раждане] в [населено място], Сирия, религиозна принадлежност-[религиозна принадлежност], образование - [образование], професия-[професия]. На проведеното на 12.05.2016 г. интервю кандидатът за статут заявил, че е напуснал Сирия нелегално през ноември 2015 г. и влязъл в Турция, оттам, нелегално с кораб достигнал Гърция. На 15.12.2015 г. А. Ш. пристигнал в България. Чужденецът разказал, че в Сирия живял в [населено място]. Преди години живял и в България, тъй като имал сключен брак с българска гражданка, който бил прекратен през 1997 г. От този брак били родени три деца, които останали да живеят с майката. До 2000 г. А. Б. притежавал право на постоянно пребиваване в България, но го загубил, тъй като решил да се завърне в родината си. Преди време му се обадила бившата му съпруга и споделила, че един от синовете им е започнал да взима наркотици. Родителите взели решение да го изпратят в Сирия, за да го откъснат от лошата среда. При пристигането на сина му в Сирия сирийските власти поискали той да отслужи военна служба. Тъй като бащата не бил съгласен, скрил сина си при свои роднини. Сирийските власти започнали да го изнудват и трябвало да плаща подкупи. След като властите не намерили сина му, задържали А. в затвора за един месец. Кандидатът споделил, че не е бил изтезаван, но бил свидетел на изтезанията на други затворници. Платил подкуп и бил освободен, след което, пак заплащайки подкуп, той и синът му напуснали Сирия. А. Б. отрекъл да е членувал във въоръжени групировки (паравоенни формирования). Посочил е още, че не е имал взаимоотношения с армията или полицията. С решение № 10301/20.10.2016 г. председателят на Държавната агенция отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Ш. Административният орган обосновал направения отказ с отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не посочвал факти, свидетелстващи за съществуването на риск от преследване, както и не твърдял, че е бил принуден да напусне Сирия по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Поради съществуващия в Сирия разгърнат международен и вътрешен военен конфликт обаче за чужденеца имало реална опасност да стане обект на безогледно насилие. Въпреки наличието на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, административният орган приел, че на молителя не следва да се предостави хуманитарен статут поради даденото в хода на производството писмено становище на Държавната агенция "Национална сигурност". В това становище агенцията възразява на А. Б. да бъде предоставена закрила, тъй като той представлявал заплаха за националната сигурност. Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Съдът посочил, че от твърденията на кандидата не се извеждат причини за напускане на страната по произход поради упражнено спрямо него физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия на преследване, насочени лично към него. С оглед тези данни съдът приел, че отказът на административния орган да предостави статут на бежанец по молбата на А. Ш. е законосъобразен. При преценката за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца съдът отбелязал, че на територията на Сирия съществува въоръжен конфликт, който поражда сериозни рискове за нарушаване на човешките права на лицата, които се намират там. Същевременно жалбоподателят твърдял, че въпреки войната не е бил обект на насилие под каквато и да е форма. Според съда, от значение за решаването на случая било представеното по преписката официално писмо на Държавна агенция "Национална сигурност", че А. Ш. представлява заплаха за националната сигурност.За да откаже хуманитарен статут, председателят на Държавната агенция за бежанците се позовал на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците. Във връзка с възражението на жалбоподателя за неприлагане на задълженията на държавата по международното право, съдът посочил, че съдържание като националната норма има и чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща ("refouler") бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. От облагите на тази разпоредба обаче не може да се възползва бежанец, за който има основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна. Според изложените от съда мотиви, при наличието на основание за прилагане на изключващата клауза и при невъзможност органът да преценява застрашава ли лицето националната сигурност, следва да се направи извод за липса на допуснато от административния орган нарушение на закона. Поради това административният съд отхвърлил подадената от А. Ш. жалба срещу оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която е потвърден отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ предоставяне на статут на бежанец на А. Ш. Направена е законосъобразна преценка, че чужденецът не се намира извън държавата си по произход поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При отсъствието на факти в бежанската история, които обосновават предоставянето на такъв статут, не може да се направи друг извод по същество. Обстоятелствата, свързани със задържането на молителя, поради това, че укрил сина си от отслужване на военна служба, сочат за наличието на проблеми с инцидентен характер, които не биха имали продължение, ако той се завърне в страната, при положение, че неговият син е български гражданин и има постоянно пребиваване в Република България. Не може да се сподели обаче преценката на административния съд, що се отнася до законосъобразността на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която на жалбоподателя Ш. е отказан хуманитарен статут. Съдът е приел правилно, че изключващата клауза по чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е реплика на разпоредба с подобно съдържание в Конвенцията за защита на бежанците. Националната норма е съобразена и с чл. 21 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС държавите-членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения. Когато това не им е забранено по силата на международните задължения, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да върнат бежанец, независимо от това дали той е признат официално за такъв, ако: а) има сериозни основания да се смята, че той представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира, или) като осъден с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото в тази държава-членка. Първоинстанционният съд не е приложил точно материалния закон, що се отнася до наличието на основание за отказ за предоставяне на закрила по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Съдът не е съобразил, че в решението на административния орган не е мотивирана преценка, каквато изисква посочената правна норма. Наличието на негативно становище относно молбата на кандидата, изхождащо от Държавната агенция "Национална сигурност" не е достатъчно, за да обуслови направения отказ. Законът изисква преценка за съществуването на сериозни основания да се смята, че чужденецът представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Тази преценка е необходимо условие да се приеме, че чужденецът не се нуждае от международна закрила. Вярно е, както е отбелязал административният съд, че решаващият орган не е компетентен да излага съображения по въпроса представлява ли кандидатът заплаха за сигурността на българската държава. При вземането на решение обаче, в съответствие с изискването на закона, органът е длъжен да обоснове има ли сериозни основания за подобна оценка. Държавна агенция "Национална сигурност" следва да предостави необходимата информация, която да бъде преценена от председателя на Държавната агенция от гледна точка на въведения нормативен критерий. Молителят също трябва да бъде запознат с тази информация, за да има възможност да подготви защитната си позиция и да упражни реално правото си на защита. Класифицираният характер на информацията не може да е пречка за предоставянето й и на заинтересованото лице, тъй като съобразно чл. 39а от Закона за защита на класифицираната информация, не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита. Лицата получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, при спазване на принципа "необходимост да се знае". Решението на административния съд, в частта за отхвърлянето на жалбата на А. Ш. срещу решение № 10301/20.10.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решение № 10301/20.10.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на А. Ш. и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане. В останалата част решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд