Решение № 9783 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция Хасково при ДФ Земеделие, чрез процесуален представител, срещу Решение 500/05.10.2021 г., постановено по адм. дело 239/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е установено неизпълнение на договора, сключен с ДФЗ и на заложеното в бизнес плана увеличeние на икономическия размер на стопанството на бенефициента с минимум 3ИЕ. Намира, че необосновано решаващият състав е приел, че към датата на извършване на проверката на място - 25.03.2014г. все още не е изтекъл уговорения между страните срок за извършване на инвестициите и изпълнение на дейностите и целите на проекта. Изтъква, че релевантното изчисление е направено от данните за площта на трайните насаждения от извършената проверка. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Д. Делчев от гр. Хасково, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 26/112/06044/3/01/04/01 от 23.04.2020 г., издаден от Директора на Областна дирекция Хасково при на ДФ "Земеделие". За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: По силата на сключен с ДФЗ договор 26/112/06044/15.02.2010г. Д. Делчев е получил безвъзмездна финансова помощ, представляваща първо плащане в размер на 24 446 лв. от отпусната финансова помощ по мярка 112 Създаване на стопанства за млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. с обща обработваема площ на стопанството 5.501 дка, находящо се в [населено място] поляна. След извършена проверка на място от длъжностни лица на РТИ Хасково е съставен контролен лист от 25.03.2014г., съобразно който не е установено нарастване на икономическия размер на стопанството на бенефициента с изискуемия по договор минимум от 3 ИЕ. На 15.03.2013г ползвателят е подал заявка за второ плащане, във връзка с която Зам. изпълнителният директор на ДФЗ го е информирал с уведомително писмо от 16.04.2013г., че проектът му е недопустим за разглеждане. Визираното уведомително писмо е обявено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт на АССГ, като преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФЗ. На 06.11.2014г. между Д. Делчев и ДФЗ е сключено споразумение, съгласно което ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срок до 28.08.2014г. Със Заповед 03-260-РД/154 от 12.06.2015г. Директорът на ОД- Хасково при ДФЗ е отказал второто плащане по финансовата помощ по договора и споразумението. Посоченият акт е обжалван пред АС- Хасково и е отменен с влязло в сила решение по адм. дело 363/2016г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадената в срок заявка за второ плащане. След връщане на преписката, административният орган е изискал от бенефициента допълнителни документи и е извършил проверка на място, резултатите от която са обективирани в контролен лист от 05.09.2019г. С декларация от 17.02.2019г. ползвателят е декларирал, че към посочената дата не е реализирал приходи от произведена от разсадника продукция и не е извършвал разходи за засяване на закупените разсади. С писмо от 06.01.2020г. Делчев е уведомен на основание чл. 26, ал.1 АПК за откриването на производство по издаване на процесния АУПДВ поради неизпълнение на заложения в бизнес план показател за нарастване на икономическия размер на стопанството му. В хода на съдебното производство е проведена СИЕ, заключението по която е частично кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на част от констатациите на експерта първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявката за второ плащане, икономическият размер на стопанството е възлизал на 8.04 икономически единици, а това увеличение е в съответствие с изискваното по договора. Поради това решаващият състав е достигнал до извод, че при издаването на оспорения АУПДВ административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в игнориране на релевантни факти и обстоятелства към 28.08.2014г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 9/, срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. По аргумент от чл. 8, ал.1, т.1 и т.2 от посочения подзаконов нормативен акт, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок; икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. В случая между страните е безспорно, че по силата на сключения договор ползвателят е следвало да извърши инвестициите по договора до 15.02.2013г., а срокът за подаване на заявката за второ плащане е до 15.03.2013г. На тази дата Д. Денчев е подал заявка за второ плащане, но при извършената на 25.03.2014г. проверка на място от длъжностни лица при ДФЗ е установено, че нарастването на икономическият размер на стопанството му е 0.25 икономически единици, вместо изискуемия минимум от 3 икономически единици. Безспорно е още, че със споразумение от 06.11.2014г. към договора от 15.02.2010г., неговият чл. 3.1 е изменен по взаимно съгласие, като ползвателят е поел задължението да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и в Таблици за инвестиции в дълготрайни материални актови и основни дейности и цели в срок до 28.08.2014г. С §3 от споразумението е изменен и чл.5.1 от договора, като е предвидено, че срокът за подаване на заявка за второ плащане е не по- късно от два месеца от 28.08.2014г. С влязло в сила решение по адм. дело 363/2016г. по описа на АС- Хасково е отменена Заповед 03-260-РД/154/12.06.2015г. на Директора на ОД на ДФЗ Хасково, с която на Д. Делчев е отказано второ плащане и е разпоредено връщане на първото на основание чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 9 поради неспазване на срока за подаване на заявка за второ плащане. Съгласно изложените от решаващия състав мотиви, със споразумението срокът е уговорен до 28.10.2014г., но към тази дата споразумението все още не е било сключено, поради което не може да се изисква изпълнение на негова клауза. В рамките на настоящия спор обаче, първоинстанционният съд е съобразил другата клауза на споразумението, съгласно която икономическият размер на стопанството е следвало да бъде увеличен с 3 ИЕ към 28.08.2014г., но не е отчел, че продължаването на срока за изпълнение на инвестициите, основните дейности и цели е в интерес на ползвателя, а изпълнението им е положителен факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка решаващият състав необосновано е игнорирал втората част от отговора на въпрос 3 по СТЕ, с който вещото лице изрично е уточнило, че при отчитане на реално засадената площ от 0.78 дка, икономическият размер на стопанството възлиза на 2.42 ИЕ, което е недостатъчно за да бъде одобрено второ плащане. Именно извършеното в стопанството, а не подготовката за изпълнение на дължимото, е релевантното обстоятелство, въз основа на което следва да се определи икономическият размер на стопанството, а след като липсват доказателства за площта на трайните насаждения към 28.08.2014г., то следва неустановените факти да се приемат за неосъществени. От тук се налага извод, че в срока по чл.21, ал.2 от Наредба 9 икономическият размер на земеделското стопанство на Д. Делчев не се е увеличил с минимум 3 ИЕ към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана от поставените задачи, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба 9, обуславяща отказ за второ плащане и възстановяване на първото плащане, ведно със законната лихва към него. Ползвателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, поради което касаторът правомерно е приел, че Д. Делчев дължи изплатената сума, ведно със законните лихви към нея. Като е приел друго и е отменил оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спора, с което жалбата бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 591,14 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение