Решение № 2577 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2012 г.

Решение № 2577 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Комплекс - 96" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. "Бели Лом" № 47, представлявано от управителя Красимир Калчев Цонев, против решение № 53 от 9.11.2012 г., постановено по адм. дело № 133/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация № 103 от 27.06.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, потвърден с решение № 6/18.07.2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел за законосъобразно определена данъчната оценка при определяне на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за притежавания от дружеството недвижим имот. Поддържат се оплаквания, че при определяне на данъка не е взето предвид овехтяването на имота, при което неправилно е определен коефициентът за индивидуални характеристики на имота (Кх) и в частност коефициентът за физическото състояние на обекта (КК2), както и че коефициентът за местоположение (Км) е завишен. Твърди се, че налозите са изчислени в некоректен математически модел и вид, както и че не са отчетени прилежащите мазета. По съображения в посочения смисъл се моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че точно са определени данъчните задължения за притежавания от търговското дружество - жалбоподател недвижим имот, поради което съдът правилно е отхвърлил подадената жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С решението на Административен съд - Разград, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е отхвърлена жалбата на "Комплекс 96" ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 103/27.06.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, потвърден с решение № 6/18.07.2012 г., на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, с което е определено задължение за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2011 г. в размер на 1814.16 лв., ведно с лихви за просрочие към 27.06.2012 г. в размер на 153.63 лв., както и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. в размер на 4367.44 лв., ведно с лихвите за просрочие към 27.06.2012 г. в размер на 369.85 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че с обжалвания административен акт на търговското дружество - жалбоподател са определени задължения за ДНИ и ТБО за притежавания от него недвижим имот, находящ се в Разград, бул. "Бели Лом" № 47, представляващ сграда, партиден номер на имота 116001763 001, деклариран с Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ вх. № ДК 17000039/20.06.2011 г. и Декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № ДК 14000296/20.06.2011 г. По искане на жалбоподателя с вх. № 26-00-453-1/15.06.2012 г. е издаден процесния АУЗД № 103/27.06.2012 г., с който е определен размерът на дължимия ДНИ и ТБО от дружеството за 2011 г. Тълкувайки относимите към спора нормативни актове - ЗМДТ, Наредба № 18 на Общински съвет (ОбС) - Разград за определяне размера на местните данъци на територията на община Разград и Наредба № 14 на ОбС Разград за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград, съдът е счел, че основа за определяне на размера на вменените публични общински вземания е данъчната оценка на имотите. Посочил е, че същата е правилно изчислена от административния орган съобразно декларираните данни от задълженото лице по подадените от него декларации и при спазване на изискванията по Приложение № 2 към ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно размера на данъчното задължение във връзка с приложимия коефициент за индивидуални характеристики на имота (Кх) и в частност коефициентът за физическото състояние на обекта (КК2). Посочил е, че определеният КК2 е в съответствие с декларираните данни, относими за 2011 г., поради което е намален с 0.05 съобразно Таблица № 7 към чл. 8, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Приел е, че жалбоподателят не е декларирал промяна в състоянието на имота за 2011 г., а съставеният протокол от 25.01.2012 г. с описание на щети и предложение за определяне на коефициент за корекция за лошо физическо състояние (КК2=-10), са относими и следва да се съобразят при определяне данъчната оценка за 2012 г. Предвид липсата на корекции в данните по декларацията, съдът е счел за неоснователно и оплакването за неправилно определяне на размера на данъка във връзка с овехтяването на сградата, като в тази връзка е посочил, че не са представени доказателства, а според мотивите на обжалвания административен акт и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, са съобразени нормите за данъчна оценка по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Според съда при определяне на размера на дължимия данък е взето предвид декларирането на имота, като размерът на данъчните задължения е установен и с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Решението съответства на закона. По своя характер задълженията, предмет на обжалвания пред АС - Разград АУЗД № 103/27.06.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, потвърден с решение № 6/18.07.2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, съставляват публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК и техният размер е нормативно установен. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл. 21, ал. 1 с. з. (в сила от 1.01.2011 г.), данъчната оценка на НИ на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 ЗМДТ. За 2011 г. ДНИ за имота на жалбоподателя е изчислен върху данъчната оценка, т. к. същата е по-голяма от отчетната стойност. Данъчната оценка на сгради, съгласно чл. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ се определя въз основа на базисната данъчна стойност на един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по посочена формула, като един от коефициентите е за овехтяване. Според чл. 10 от Приложение № 2 коефициентът за овехтяване (Ко) се изчислява по посочена математическа формула, а съгласно чл. 6 от Приложение № 2, коефициентът за местоположение (Км) се определя по приложената таблица, който е различен в зависимост от зоната, в която се намира имотът. По делото не се спори относно площта и параметрите на имота, неговото местонахождение, конструкция и изградена инфраструктура, които са от значение за определяне на базисната данъчна стойност на имота (чл. 5 от Приложение № 2 към ЗМДТ), коефициентът за местоположение на имота (чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ) и коефициентът за инфраструктура (чл. 7 от Приложение № 2 към ЗМДТ). Използвайки зададените математически модели, въз основа на данните по подадената от "Комплекс 96" ООД декларация по чл. 14 ЗМДТ, при вярно отчитане на Км (22.50, съответстващ на Категория I; 2-ра група, зона II, като за частта, от имота, декларирана като търговски обект (пансион), коефициентът е увеличен на 31.50); коефициента за инфраструктура, съобразно декларираните данни (Ки) - 1; коефициента за индивидуални характеристики за нежилищни обекти (Кх - 0.95 с корекция от - 0.05 за сграда, в която не е извършван вътрешен основен ремонт над 20 години); и Ко - с определена минимална възможна стойност (0.85) за сгради с декларираната конструкция (М3), административният орган е определил размера на дължимите публични задължения от дружеството. Описаните параметри съвпадат изцяло със стойностите, посочени от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните. Жалбоподателят не е декларирал промяна в състоянието на имота за 2011 г., не е декларирал и промяна в предназначението на част от имота от търговски в друг нежилищен, записан под № 01 в подадената от него декларация, поради което определената данъчна оценка за 2011 г. в размер на 907 079,60 лв. е изцяло в съответствие със заявените от него данни и обстоятелства и при правилно приложение на относимите норми от Приложение № 2 към ЗМДТ. При така установената основа, правилно е определен и размерът на вменените задължения. ДНИ е определен в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот в съответствие с чл. 6 от Наредба № 18 на ОбС Разград. Задължението за ТБО също е определено в съответствие с действащите норми и съобразно начина и размерите, регламентирани с Решение № 851/28.12.2010 г. на ОбС Разград. С Наредба № 14 на ОбС Разград и взетото решение, относимо за процесния период, таксата се определя по реда на чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 2 и ал. 4 ЗМДТ за 2011 г. за нежилищните имоти на предприятия и организации - 6.5 промила пропорционално върху основа, която е по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на активите. Жалбоподателят е декларирал, че през 2011 г. част от имота няма да се ползва. Това обстоятелство е съобразено от административния орган и по отношение на тази част е начислена само такса за "Почистване на уличните платна, площадите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване" в размер на 2,6 промила върху данъчната оценка. От останалите такси е освободен за тази част. За частта от имота, използвана като пансион е приложена ставка 6.5 промила върху данъчната оценка. Както правилно е посочил решаващият съд, основна характеристика на публичните задължения е, че те следва да бъдат законоустановени, като тази установеност засяга не само техния вид, но и техния размер и начин на събиране. Следователно е недопустимо да се определя ТБО по начин, различен от регламентирания в цитираните актове. Противно на доводите на касатора, при определяне размера на дължимото вземане за ДНИ е отчетена площта на мазетата в сградата, съгласно чл. 11 от Приложение № 2 на ЗМДТ, а Км за обект № 1 по декларацията вх. № 0296 от 20.06.2011 г. не е завишен с 40 %, т. к. е изчислен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 ЗМДТ за търговски обекти. Същото се отнася и за Кх, който е намален с - 0.05, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Таблица 7. Основното възражение, което се поддържа и в касационната жалба е относно определения Кх и в частност КК2. Касаторът твърди, че част от имота е в изключително лошо състояние и би следвало да му се определи коефициент за физическо състояние в максимално допустимия по закон. Определеният КК2 е в съответствие с декларираните от него данни и обстоятелства, относими за 2011 г., поради което Кх е намален с 0,05 съобразно Таблица № 7 към чл. 8, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Възможността при лошо физическо състояние на обекта КК2 да се определи в размери от - 0,10 до - 0,60, касае хипотези на щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително, като размерът на тази корекция се установява след заявление на задълженото лице и въз основа на оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите. Такъв протокол е съставен на 25.01.2012 г., но неговите констатации следва да се съобразят при определяне на данъчната оценка на имота за 2012 г. Поради това правилно първоинстанционният съд е направил извода, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или такса въз основа на подадена от задълженото лице декларация, той е длъжен да се съобрази с посочените в нея данни. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, съответно ТБО, данъчно задължените лица са длъжни да уведомяват общината за това в 2-месечен срок (чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗМДТ). Останалите възражения в касационната жалба също са неоснователни. Твърдението, че размерите на ДНИ и ТБО са завишени не е доказано, както правилно е посочил съдът. Жалбоподателят не е доказал, че следва да бъде приложен по-нисък коефициент за овехтяване на сградата от този, който е взет предвид при определяне на данъчната оценка. Не е установено нарушение при определяне на данъчната оценка на имота, представляваща основа за начисляване на ДНИ. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че решаващият съд е допуснал неточност в титулната част и диспозитива на обжалваното решение, при изписване на административния акт, предмет на съдебен контрол. При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (относно местните данъци) и чл. 9б ЗМДТ, който препраща към чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ (за местните такси). В чл. 144, ал. 1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на обжалване пред съда подлежи самия АУЗД, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. В приложимия процесуален закон (ДОПК) има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 ответник в съдебното производство е решаващият орган, или в случая - началникът на отдел "МДТ" при Община Разград, който е издал решението, с което АУЗД е потвърден, а не органът, издал обжалвания административен акт. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (Арг.: чл. 159, ал. 2 ДОПК). Съобразявайки тези обстоятелства, Административният съд е конституирал правилно страните в процеса, определил е предмета на делото (спор за законосъобразността на на АУЗД) и съобразно това е провел цялата доказателствена дейност в производството, но е допуснал неточност, отразявайки в диспозитива на решението си, че отхвърля жалба срещу решението, с което е потвърден АУЗД. Доколкото обаче се касае за непрецизност, а не за подмяна предмета на спора, констатираният порок не е съществен, подлежи на отстраняване по реда на чл. 175, ал. 1 АПК и не може самостоятелно да обоснове извод за недопустимост на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,