Решение № 4 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 632/2009 г.

Решение № 4 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 632/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на Г. П. П. изготвено лично и от адв. З за възобновяване на в.н.о.х.д. № 377/2009 г. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 109 от 8.04.2009 г., с което е потвърдена присъда № 165 от 10.10.2008 г. по н.о.х.д. № 449/2008 г. на Пловдивски районен съд, като бъде признат за невинен и оправдан по чл. 216, ал. 1 и по чл. 325, ал. 1 НК. В искането за възобновяване на делото се твърди, че е нарушен закона при постановяване на осъдителната присъда, довело до неприемливи наказания. Неправилно съдилищата по фактите не са приложили института на чл. 13, ал. 1 НК по отношение на първото повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 1 НК. Присъствието на двама непознати в близост до автомобила на осъдения П., е възприел като непосредствена опасност да бъде отнет. За да защити имуществото си е счупил със сапа стъклата на техния лек автомобил, който е на значително по-ниска стойност. Не са осъществени от подсъдимия и двата признак на престъплението хулиганство. Неговите действия в присъствието на непознати хора е с ниска степен на обществена опасност и може да се ангажира само административна му отговорност по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Искането е за оправдаване на подсъдимия, който след редовно призоваване не се явява в съдебно заседание. Гражданския ищец И. Н. също не се явява в съдебно заседание по здравословни причини удостоверени с медицински документи и изразява становище за неоснователност на искането. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. На доводите в искането с които се оспорва съставомерността на деянията, след правилна оценка на доказателствата е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни. Наказанията за отделните престъпления и това по съвкупност са справедливи. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 165 от 10.10.2008 г. по н.о.х.д. № 449/2008 г. на Пловдивски районен съд, подсъдимият Г. П. П. е признат за виновен по чл. 216, ал. 1 и по чл. 325, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден съответно на шест месеца и на четири месеца лишаване от свобода и обществено порицание. По правилата на съвкупността е определено да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С посоченото решение от 8.04.2009 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Постановената осъдителна присъда е потвърдена правило от въззивната инстанция след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, за което са изложени убедителни съображения, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В тях на л. 11 абз. посл. е отговорено за неоснователността на възражението на защитата за приложението на чл. 13, ал. 1 НК по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Опасността от нападение над неговият автомобил от с. на братята Н. не е била пряка и реална, след като са се оттеглили веднага от местопроизшествието. Само подозрението на осъдения, че е възможно да посегнат над личното му превозно средство, не дава основание да се приеме, че е имало непосредствена опасност за имотните му блага които да спасява, с причиняване на повреди на тяхното превозно средство. Неоснователно е възражението направено в искането за възобновяване, че съдържанието на извършените от осъдения П. действия са с ниска степен на обществена опасност, защото липсва основният признак на хулиганството-грубо нарушение на обществения ред, поради което се касае за дребно хулиганство по УВХД. В тази насока решаващите факти относно идването на осъдения пред вилата на Н. със вдигнат дървен сап в ръце, яростното насочване към тях, отправените викове, обиди, псувни и заплахи, неуспешните опити на полицейския инспектор-св. Д Т. да преустанови това поведение, като го отдалечи и вземе оръдието, са установени по несъмнен начин и подкрепени от еднозначна и безпротиворечива доказателствена основа, на която са се позовали двете инстанции. Затова установените по делото фактически положения разкриват типичен случай на хулиганско поведение с извършител, осъденият Г. П. Осъществен от обективна и субективна с. основният състав на хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК. При индивидуализацията на наказанията нарушения не са допуснати. В тази част искането е немотивирано, без да се сочат обстоятелства, които не са съобразени, или неправилно отчетени при тяхното определяне, затова не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5, т. 1 НПК за изменение на решението. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,