Решение № 14760 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2011 г.

Решение № 14760 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Люлин" при Столична община, срещу решението на Софийски градски съд - Административно отделение от 10.06.2011 г. по адм. д. № 76/2009 г. в частта му, с което е прието, че част от имот № 753, к. л. 238,261, попадащ в план за регулация на м. "Люлин - център" с площ по графични данни от 26 250 кв. м, оцветена с червен цвят по скицата на вещото лице Йордан Костов, приложена към заключението му от 7.12.2007 г., заключена между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А и за частта от същия имот оцветена със зелен цвят по скицата на същото вещо лице с площ по графични данни от около 800 кв. м. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение в тези му части като постановено в нарушение на материалния закони при необоснованост на съдебния акт, съставляващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба в писменият си отговор от 28.09.2011 г. и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Считат, че решението е обосновано и постановено в съответствие с многобройните писмени доказателства и назначените по делото съдебни експертизи. Изводите на СГС за незаконосъобразност на обжалвания административен акт според тях са в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ, поради което счита жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба съображения подробно изложени от него в съдебно заседание. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК поради което е допустима. По същество е частично основателна. Производството по адм. д. № 76/2009 г. на СГС - административно отделение се е развило при условията на чл. 226, във връзка с чл. 224 от АПК - при ново разглеждане на делото след отменително решение на Върховния административен съд по адм. д. № 3651/2009 г. с дадени от него задължителни указания. С обжалваното решение първоинстанционния съд въз основа на доказателствата събрани по адм. д. № 3608/2006 г. на СГС и тези по адм. д. № 76/2009 г. на същия съд - писмени такива и две съдебни експертизи е стигнал до извода за частична незаконосъобразност на Заповед № РД-09-487/12.06.2006 г. на Кмета на Столична община, район "Люлин" относно застроената част на имот № 753, к. л. 238, 261, целият с площ от 28 939 кв. м, попадащ в УПИ II от кв. 10, в терен, отреден за "Парк, атракционен център, спорт и КОО", в УПИ III-1233, кв. 10 и в УПИ IV-1228, от кв. 10- терен за "Обществено обслужваща сграда" по регулационния план на м. ж. к. "Люлин - Център", одобрен със Заповед № РД-09-50-38/2.04.2000 г., като е приел за свободна от застрояване частта от имота оцветена в червен цвят по скицата на в. л. Йордан Костов заключена между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от около 26 250 кв. м, както и частта от имота, оцветена в зелен цвят по скицата на същото вещо лице, с площ по графични данни от около 800 кв. м, като е отхвърлил като неоснователна жалбата в останалата й част, и по-конкретно, по отношение на частите от имота, оцветени в жълт и син цвят по скицата на същото вещо лице. Върховният административен съд намира, че така постановеното решение частично е правилно и обосновано. По адм. д. № 3608/2006 г. на СГС са назначени две съдебни експертизи - техническа и озеленителна, които по това дело не са били оспорени. След отмяната на решението от ВАС по същото дело и връщането му на СГС за ново разглеждане вещите лица изрично се препотвърдили дадените от тях заключения по това дело. В производството по адм. д. № 76/2009 г. експертизите не са оспорени от страните по делото. Съдебно-техническата експертиза на в. л. Йордан Костов е категорична, че частта от имота, оцветена в червен цвят по скицата с площ от около 26 250 кв. м е свободна от застрояване. На място теренът е обрасъл с трева място като само в югозападната част има дървета, няколко изпочупени пейки и катерушка, без изградени алеи и подходи към тях. Мероприятието по одобрения през 2000 г. регулационен план "Обществено-обслужваща сграда", не е реализирано. От заключението на вещото лице Мария Вергова се установява, че целият терен на имот № 753 в м. ж. к. Люлин - център" представлява естествено затревена, неподдържана площ - ливада, неравна, буренясала и без изградена алейна мрежа. Същата се ползва за транзитно преминаване на пешеходци по утъпкани от тях пътеки от съседни спирки на градския транспорт към близките жилищни блокове и Кооперативен пазар, като в едната му част има нерегламентирано сметище на битови и строителни отпадъци. Декоративна растителност липсва и имота не отговаря на изискванията за паркоустройствена територия а мероприятието "Паркоустройство и озеленяване", не е осъществено. При тези обстоятелства са напълно обосновани изводите на СГС, че имота в тази му част не е застроен и представлява свободна от застрояване площ. Решението в атакуваната му част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд обаче намира за необосновано и постановено в противоречие с разпоредбата на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ решението на СГС в частта му за имот № 753 с площ по графични данни от около 800 кв. м, обозначена със зелен цвят по скицата на вещото лице. Според заключението на в. л. Йордан Костов през тази част от имота преминават кабели ниско напрежение и телефонни кабели. Касае до строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността. Или с други думи казано, касае се до дейности, които определят тази част от имота като застроен. В тази част решението на СГС е неправилно и постановено в противоречие с изискванията на горната разпоредба. Съдът с решението си като е приел обратното разрешение е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което тази част от имот № 753, к. л. № 238 и 261 бъде приета като застроена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение,