Решение № 2599 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2013 г.

Решение № 2599 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 3281 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 4030 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва и в частта за разноските. Подадена е и втора касационна жалба от Садам Фархан Зиаб, която с протоколно определение от 20.01.2014 г. и на основание чл. 215, т. 3 от АПК във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК е оставена без разглеждане като просрочена, а производството прекратено. Ответникът по първата касационна жалба - Садам Фархан Зиаб, гражданин на Ирак, чрез процесуалния си представител адв. Мая Методиева Цветковска, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на Садам Фархан Зиаб, гражданин на Ирак, решение № 216 от 23.03.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца и е осъдил агенцията да заплати съдебни разноски. В мотивите си съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, но са нарушени материалноправните разпоредби на закона, поради което административният орган в отменената част е произвел незаконосъобразно решение. Първоинстанционният съд е обсъдил данните представени чрез средствата за масова информация, като е отчел, че при падането на Садам Хюсеин от власт през 2003 г., неговата партия БААС е забранена, а в последствие са създадени и шиитски милиции, които да осъществяват насилие спрямо членовете й, каквито са жалбоподателят и неговият баща. Отчел е и това, че окръгът Салах ал Дин, в който е живял последно чужденецът според "Бележки на ВКБООН за продължаващата приложимост на Насоките от април 2009 г. за оценка на нуждата от международна закрила на търсещите закрила иракчани" е един от петте централни провинции, което също е условие за предоставяне на закрила по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е приложил точно материалноправната разпоредба на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, която възпроизвежда тази на чл. 15 от Директива 2004/93/ЕО. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В изготвените от Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН) Насоки за определяне на критериите на ООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, е записано, че молбите, подадени от търсещите убежище лица трябва да се разглеждат индивидуално и по специално се отдава предимство на групите в риск, а именно: иракчани, свързани с политически партии, които се борят за власт, държавни служители и лица, свързани с правителството, лица, които се считат за опозиция на въоръжените групировки, членове на въоръжени опозиционни групи, най - вече сунитски и членове на ислямски групи в Северен Ирак, членове на религиозни и етнически малцинства, племенни вождове, членове свързани с партията БААС, иракчани, свързани с многонационалните сили, определени професии като магистрати, журналисти и други. Също така, в приложения към делото меморандум на ВКБООН по отношение на петте централни провинции, една от които е и Салах ал Дин, в която последно е живял чужденецът, е посочено, че според ВКБООН, с оглед продължаващото насилие и нестихващи инциденти свързани със сигурността и погазването на човешките права, иракчаните от тези провинции се нуждаят от международна закрила. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства и общоизвестните за страната на произход - Ирак данни, съдът е изградил решаващите си мотиви за наличие на основания за предоставяне на хуманитарна закрила. Правилно е интерпретирал доказателствата по делото, бежанската история, както и данните от средствата за масова информация относно обстановката в страната по произход в полза на жалбоподателя, както изисква нормата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Правилна е и преценката за степента на опасност за живота и личността на кандидата за закрила с оглед данните, събрани по делото, касаещи Ирак. От посочените данни, се налага изводът, че чужденецът поради членството му и това на баща му в партията БААС, е била подложен лично на тежко посегателство. Търсещият закрила е бил отвличан и изтезаван и в резултат на което е изгубил частично слуха си. При подобна акция неговият брат е бил убит, за което има приложени доказателства по делото. Видно от справка на Дирекция "Близък изток и Африка" относно ситуацията в Ирак, успоредно със зачестяване на бомбените атентати са проведени и стотици арести на бивши функционери на някогашната управляваща партия БААС. От бежанската история на чужденеца става ясно, че за касационния жалбоподател са налице съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, причини за предоставяне на хуманитарен статут, а именно посочени изрично в заключение на ВКБООН. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Що се отнася до оспорване на решението в частта на присъдените разноски, административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ и смята, че не дължи разноски. Претендира, че не следва да заплаща присъдената сумата, поради което иска отмяна на решението и в тази му част. Искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ постановява, че съдебните производства се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертиза. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лица, търсещи закрила и осигуряваща им достъп до правосъдие. За да се обезпечи такъв достъп, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, лицата ще направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изр. второ на чл. 92 ЗУБ. Ще заплащат и суми за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ, поради това, че не отговарят на изискванията за предоставянето й. Тази разпоредба няма облагодетелстващ характер за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, които насрещната страна в такива случаи е направила. По отношение на него важи правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК. При отмяна на обжалвания административен акт, той дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. Поради това искането на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. По настоящото дело ответникът - Садам Фархан Зиаб, е направил своевременно искане за присъждане на разноски и за двете инстанции. С ТР № 3/2010 г. на ОС на ВАС, в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК се признава правото на разноски на ответника, в случаите, когато оспорването е отхвърлено, а същият е представляван от юрисконсулт. В исковото производство, при приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника се дължат разноски. Предпоставка за упражняване на това право обаче е представяне на списък, посочен в чл. 80 от ГПК. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г., на ВКС, в т. 8 на което изрично се приема, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато не е представен списък на същите, е недопустима. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение, е разграничението, което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което е представянето на списък на разноските. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че ответникът, когато претендира разноски, поради отхвърляне на исковата претенция, също е длъжен да представи списък, за да сезира надлежно съда да се произнесе по нея. В конкретния случай ответникът не е предоставил списък по чл. 80 от ГПК, поради което претендираните от него разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд,