Решение № 5990 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2015 г.

Решение № 5990 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи гр. С., срещу Решение № 1907/23.03.2015 г. по адм. дело № 9893/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са твърдения, че по делото не е установено настъпване на неимуществени вреди за ищеца. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника оспорва жалбата. Чрез редовно упълномощен процесуален представител моли същата да се отхвърли изцяло. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща право на жалба и за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество е неоснователна по средните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба, Т. В. А. от гр. С., срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, причинени вследствие на заповед рег. № К 1713/22.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му било наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Претендирано е присъждане на лихва върху търсеното обезщетение от датата на увреждането до завеждане на исковата молба в размер на 1700 лева и присъждане на законна лихва върху сумата от 8000 лева от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното решение, административният съд е осъдил МВР да заплати на А., на основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на описаната по-горе незаконосъобразна заповед, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е присъдил и лихва за забава в размер на 221,59 лева за периода 29.05.2012 г. - 30.07.2014 г. В останалата част иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени и са направените от страните по делото разноски съобразно уважената част от иска. След преценка на събраните доказателства, съдът е приел за установено, че със Заповед № К 1713/22.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". С влязло в сила решение № 7458 от 29.05.2012 г. по адм. д. № 3346/2012 г. на ВАС заповедта е била отменена. Наложеното на А. наказание повлияло отрицателно върху психиката му - чувствал се подтиснат и бил възприеман по различен начин от колегите си. След като е установил наличието на предвидени в закона предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на МВР, а именно незаконосъобразен акт на административен орган, настъпили за адресата му неимуществени вреди, намиращи се в пряка и непосредствена връзка с този акт, първоинстанционният съд приел иска за основателен и доказан до присъдения размер. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Твърденията за допуснати в хода на съдебното дирене нарушения на приложимите материално и процесуално правни норми е неоснователно, поради което не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, вреда от този акт и причинна връзка между акта и настъпилия вредоносен резултат. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е формулирал правилен извод за частична основателност на предявения иск поради наличието и на трите, описани по-горе предпоставки. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на МВР за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в подтиснатост и емоционален дискомфорт в резултат на променено отношение от страна на колегите му след налагане на наказанието. От една страна е безспорно установено, че е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен акт на административен орган - Заповед № К 1713/22.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. А. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се подтиснатост, чувство за липса на авторитет пред колегите му, което е довело и до избягване на контактите му с тях. Промяната в поведението на едно лице може да се установи от всеки, който го познава до толкова, че да може да направи разлика между моментното му състояние и това, в което е бил преди настъпване на факт или събитие, което може да му повлияе емоционално. В този смисъл твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за необходимост от събиране на медицинска документация в тази насока, обективираща компетентно медицинско заключение са неоснователни. Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели дават достатъчно данни за негативното влияние на отменения акт върху психиката на А., което от своя страна е довело до промяна в поведението му. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, като в случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Съобразявайки периода на търпене на вредните последици от отменената като незаконосъобразна Заповед, както и техния интензитет, решаващия състав на АССГ правилно е определил и справедлив за обезщетяването им финансов еквивалент - 1000 лева, ведно дължимите върху тази сума лихви и разноски. Предвид описаното, жалбата срещу оспореното пред настоящата инстанция решение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло. С оглед изхода на делото следва да се уважи и искането на ответната по жалбата страна за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 500 лева. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 646346 от 6.03.2017 г., претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са действително направени. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,