Решение № 10320 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2024 г.

Производството по делото е по реда на 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Я. Б. К., чрез процесуалния му представител адв. Орсов, против решение 1611 от 12.03.2024г., постановено по адм. д. 6147/2023г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърля жалбата му против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община (СО) да разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план изменение на пран за регулация и застрояване (ПУП ИПРЗ) за УПИ II за озеленяване и образуване на нов УПИ II 202, 3273 и отпадане на част от улица, в частта на ПИ с идентификатор 02659.2194.2012, кв. 16 по плана на в.з. Банкя, с административен адрес гр. Банкя, [улица] по заявление вх. РБН23 ГР94 1033 от 26.04.2023г. В касационната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материялния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са били налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП ИПРЗ, тъй като е установено, че направеното предложение съответства на предвижданията на ОУП за зоната, предвижданията на действащия ПУП от 1987г. не са реализирани нито в частта на озеленяването, нито в частта на уличната регулация, като не са и отчуждавани площи за това, като сроковете за това се отдавна изтекли. Навежда съображения в тази връзка, че е необоснован извода на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Посочва и че съдът не е изследвал въпроса и не е събрал доказателства дали имота попада и е част от зелената система, съответно не е посочил кои точно специфични правила и нормативи изключват възможността да бъде променяно предназначението на имота в частта, предвидена за озеленяване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ на главния архитект на СО и преписката да бъде върната с указания за изрично произнасяне по заявлението. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че макар и мълчаливият отказ да не съответства на изискванията за форма по чл. 59 ал. 2 АПК, това не е достатъчно основание за отмяната му, тъй като жалбоподателят не е установил наличието на условията за издаване на положителен акт. Позовавайки се на приетото заключение на съдебно техническата експертиза е приел за установено, че ПИ идентификатор 02659.2194.2012 е предвиден по действащия ПУП за озеленяване и за улица, като този план не е приложен по отношение на имота. Посочил е, че имота по действащия ОУП попада в зона Жм2 с параметри, които са съответни на внесеното от жалбоподателя предложение, като към искането за разрешаване на изработването на изменение на ПУП е приложена скица предложение съгласно изискванията на чл. 135 ал. 2 ЗУТ, съответстваща на изискванията на ОУП на СО и техническите изисквания по наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Направил е извод обаче, че това не е достатъчно за издаване на исканото разрешение, тъй като част от предвиждането на имота на жалбоподателя по действащия план е за улица линеен обект на техническата инфраструктура и изменението само в един участък от нея засяга цялостно този обект, което пък е приел, че изключва възможността за допускане на исканото изменение само за един участък. Приел е и че специфичните правила относно озеленяването изключват възможността това предназначение да бъде изменяно при единствено условие по искане на собственика. Най накрая е достигнал до извод, че чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ допуска собственик на имот да поиска изменение на ПУП на това основание, но на това право не съответства задължение на компетентния орган да допусне такова изменение, тъй като е приел, че административният орган в този случай разполага в пълнота с оперативна самостоятелност да извърши преценка, която е по целесъобразност и следователно извън обхвата на съдебния контрол. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При преценката за законосъобразността на мълчаливия отказ се изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи. В случая преценка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ с оглед на релевантните законови условия за това по чл. 135 ал. 3 ЗУТ не е извършена. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се разреши изработването на проект за изменение на плана, като това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и съответсвието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. В оспореното решение съдът не изложил мотиви относно наличието или не на посочените предпоставки, с оглед на преценката за това дали са били налице предпоставките за издаването на положителен акт или не. Съдът се е ограничил да приеме, че макар и по действащия ОУП по отношение на имота на жалбоподателя да е предвидена зона Жм2, както и че макар и да има право да бъде поискано изменение на ПУП на основание чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, то на това право не съответства задължение на административния орган да го одобри. Преценката за наличието или не на правните основания по чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ са предмет на преценка в следващата фаза на производството, а не в настоящата. Съдът не е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, включително и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, с оглед на приложимата разпоредба на чл. 135 ал. 3 ЗУТ. В случая съдът е следвало да установи дали представеното предложение е подадено от оправомощено лице, както и придружено ли е от скица предложение, което видно от представените доказателства е така. Съдът обаче не е направил релевантна преценка дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство а територията, както и на действащия ОУП, тъй като не е установил дали и в частта, в която предложението засяга предвидена улица, същата е отразена в действащия ОУП като транспортно техническа инфраструктура, като не са събрани и доказателства в тази насока. Съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и тези, които са релевантни спрямо вида на производството. В случая в оспореното решение не са изложени мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изменение на ПУП, а изложените съображения за липсата на задължение на административния орган да допусне изменение по чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ са както неправилни, така и неотносими към предмета на производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Същото е относимо към заповедта за одобряване на самия проект за изменение на ПУП, с която приключва следващия етап на административното производство. При липса на мотиви за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ съобразно заявените в искането и придружаващите го документи фактически обстоятелства с оглед предявеното правно основание, както и на събрани в пълнота доказателства за наличието им или не, касационната инстанция не би могла да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Неизясняването на относимите за спора факти и неизлагането на мотиви по същество на оспорения мълчалив отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да събере относимите доказателства за изясняване на релевантния въпрос представеното предложение отговаря ли на правилата и нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на действащия за имота ОУП, както в частта, в която е предвиден урегулиран поземлен имот, така и в частта от имота, която попада в рамките на улица, а именно като установи предвижданията за имота с оглед на зоната, в която попада по ОУП, а по отношение на частта от имота, която попада в улица да установи дали по действащия ОУП попада в рамките на предвидена транспортно техническа инфраструктура, включително с използването на специални знания. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,