Решение № 6650 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от Председателя доц.д-р И..И., чрез процесуален представител адв. Е. Йорданова, срещу решение 5268 от 16.05.2024 г., постановено по адм. д. 439/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Интерелектрик ЕООД, ЕИК 203700764, със седалище и адрес на управление гр.София е отменено нейно Решение 5R от 25.11.2022 г. по дело REMIT- 2 по описа за 2020 г. на дирекция Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент /ЕС/ 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 Октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия , в частта му по т.6, с която е установено нарушение по чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011- манипулиране на пазара, осъществено чрез изпрани сделки АВА, блокова търговия и кръстосани сделки, по смисъла на член. 2, ал.2, буква a), i), член 2, ал. 2, буква a), ii), чл. 2 ал. 3, буква a), i) или член. 2, ал. 3 a) ii) от REMIT, за което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 90 475 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното решение, КЕВР е нарушила разпоредбата на чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е надлежно мотивиран и съдържа идентификация на сделките, квалифицирани като нарушение на чл. 5 вр. с чл. 2, ал. 2, а), i) и ii), респ. на чл. 5 вр. с чл. 2, ал. 3, а), i) и ii) от Регламент (ЕС) 1227/2011, което е видно от административната преписка данните, предоставени в Приложение 1 към решението /неразделна част от него/. Твърди, че не е налице възприетото от съда несъответствие и между фактическото описание на нарушението и посочените в обжалвания акт законови разпоредби от регламента, нарушени от дружеството жалбоподател и не е съобразено от съда, че приложената разпоредба на чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 третира като нарушение както опита за манипулиране, така и манипулирането на пазара за търговия на едро с енергия, в съответствие с което законосъобразно е наложена имуществената санкция. В писмената защита касаторът допълнително сочи, че размерът на наложената на дружеството имуществена санкция е определен правилно и в съответствие с Методиката на КЕВР за определяне на санкциите и глобите по чл. 224г от ЗЕ. Счита и че след като не е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК и не е върнал преписката на решаващия орган за ново произнасяне, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се потвърди Решение 5R в оспорената част като законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с целта на закона или алтернативно, ако се приеме че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Интерелектрик ЕООД, чрез процесуален представител адв. В.Шопов, в писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Приема за обосновани и правилни констатациите на административния съд за това, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с квалификацията на процесните сделки, които са приети общо за нарушаващи забраната за манипулиране на пазарите за търговия на едро с електрическа енергия по чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, без да се извърши разграничение в съответствие с отделните състави по чл.2, ал.2, а), i) и ii) и чл.2, ал.3, а), i) и ii) от Регламент (ЕС) 1227/2011, което сочи на недоказаност на описаните в административния акт нарушения. Правилно според ответника по касационната жалба решаващият съд е приел наличие в обжалваното решение на несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочените в него правни квалификации, съставляващо нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи и че липсата на надлежна класификация на твърдените нарушения в решението на КЕВР води и до произволност и немотивираност на определената имуществена санкция. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение на основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено в производство, образувано по жалба на Интерелектрик ЕООД срещу Решение 5R/25.11.2022г. на КЕВР, в частта по т.6 от същото, с която на основание чл.74н, ал.1, т.2 и чл.224г от Закона за енергетиката, е установено, че дружеството е извършило нарушение по чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 манипулиране на пазара, осъществено чрез изпрани сделки АВА, блокова търговия и кръстосани сделки, по смисъла на чл.2, ал.2, буква а), i), чл.2, ал.2, буква а), ii), чл.2, ал.3, буква а), i) или чл.2, ал.3, а), ii) от REMIT, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 90 475 лева. От фактическа страна, административният съд е установил, че КЕВР е провела производство по реда на Глава седма а Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 1227/2011 от Закона за енергетиката, приета на основание чл.13 от Регламент 1227/2011 на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия /Регламента или REMIT/, приключило с издаване на обжалваното решение 5R/25.11.2022 г. КЕВР е била сезирана със сигнали от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ) и от Българска независима енергийна борса ЕАД /БНЕБ/, съдържащи данни за извършени търговски сделки на пазара на едро на електроенергия от страна на Национална електрическа компания ЕАД и пет други дружества, включително Интерелектрик ЕООД, които пораждат съмнения за осъществена забранена пазарна манипулация по смисъла на чл.3 и/или чл.5 от Регламента. Въз основа на така получените доклади е образувано производството пред КЕВР, за което в съответствие с чл. 74а, ал. 7 от ЗЕ са уведомени проучваните лица и е изискана информация за осъществените от тях сделки. С оглед изясняване на фактическата обстановка е изискана информация чрез подробни въпросници от проучваните лица, в т.ч. и от жалбоподателя, като последният е предоставил такава. Разяснил е, че търговският план и моделът за покупки и продажби на дружеството зависи от променящата се пазарна и регулаторна ситуация и е представил справка с обобщени данни за сделки, фактурирани от БНЕБ ЕАД. С решение по т. 1 по протокол 3R от 25.08.2022 г., КЕВР, на основание чл. 74м, ал. 2, т. 2 от ЗЕ, е приела доклад - вх. Е-Дк-1818 от 18.08.2022 г. - изпратен на проверяваните лица, като на основание 74м, ал. 4 от ЗЕ е определила едномесечен срок за предоставяне на писмено становище, считано от датата на получаване на доклада и приложенията към него. На основание чл. 74м, ал. 6 от ЗЕ проверяваните лица са уведомени, че могат писмено да заявят желанието си да бъдат изслушани от комисията. От предоставения достъп до преписката -Дело R-2/2020 са се възползвали НЕК ЕАД и Мост Енерджи АД. Интерелектрик ЕООД не се е възползвало от тази възможност, като нито едно от проверяваните дружества не е изявило желание за изслушване от комисията, в съответствие с чл. 74м, ал. 6 от ЗЕ. Въз основа на доказателствата, събрани в производството по чл.74а и сл. от ЗЕ и след анализ на търговското поведение на НЕК ЕАД и останалите дружества, вкл. Интерелектрик ЕООД, органът е приел, че същите, в качеството си на участници на пазара на едро на енергия, по смисъла на чл. 2, ал. 7 от Регламента, в периода 01.02.2019 г. - 30.06.2019 г. са осъществили множество търговски сделки на пазара на едро на енергия в нарушение на забраната за пазарна манипулация по чл. 5 от Регламента. Последното се свързва с три групи сделки: На първо място с изпрани сделки тип АВА, по смисъла на Насоките на АСРЕ за прилагане на чл. 5 от REMIT относно забранена пазарна манипулация, според които изпрани сделки са налице, когато при сключване на сделките за покупка или продажба на енергиен продукт на едро, прехвърлянето на ползите или пазарния риск е само между страни, които е възможно да са действали съгласувано или по тайно споразумение, като от сключените сделки няма промяна на облагодетелстващия интерес или на пазарния риск, което е основна характеристика на изпраните сделки. Конкретно за Интерелектрик ЕООД в решението като изпрани сделки тип АВА, сключени между НЕК ЕАД и Интерелектрик ЕООД за периода от 01.02.2019 г. до 30.06.2019 г. с код: A0003325A.BG са описани общо 92 броя отразени подробно в Приложение 1. В решението са посочени примери на три двойки изпрани сделки, осъществени през месеците април и май 2019 г. между НЕК ЕАД - търговец, НЕК ЕАД - производител и Интерелектрик ЕООД. Схемата, по която са извършвани изпраните сделките се изразявала в последователни покупки между Интерелектрик ЕООД и НЕК ЕАД - търговец като след много кратък период от време /за един от примерите 20 секунди/ се осъществява обратна сделка, при която НЕК ЕАД - производител купува от Интерелектрик ЕООД същото количество, но с разлика в цената от 0.60 евро за MWh. На второ място, манипулирането на пазара, респ. нарушението на чл. 5 от REMIT е обосновано с осъществяване на търговия с блокови продукти - еднопосочни сделки с блокови продукти в сравнително големи обеми, които не са характерни за пазарен сегмент В рамките на деня /ПРД/, от НЕК АД с ограничен кръг контрагенти. Конкретно с Интерелектрик ЕООД са посочени 2 броя сделки за покупка на блокови продукти за 3 000 MW на стойност 146 687 лв., сключени за два дни - на 29.03.2019 г. в 13:10:16 ч. и на 30.03.2019 г. в 13:02:17 ч. Сделките подробно са описани в Приложение 2.3. На трето място, манипулирането на пазара, респ. нарушението на чл. 5 от REMIT органът свързва с търговия с кръстосани сделки, като при тях Интерелектрик ЕООД закупува електроенергия от пазарен сегмент Ден напред /ПДН/ и продава същите количества преимуществено на НЕК ЕАД на пазарен сегмент В рамките на деня /ПРД/ на по-висока цена от тази, на която са закупени. В таблица 6 /стр.21 от Решението на КЕВР/ са обобщени осъществените през месец март 2019 г. сделки. Въз основа на описаните факти, КЕВР е извела извода, че в проверявания период НЕК ЕАД търгува на ПРД изключително с пет търговски дружества, сред които и Интерелектрик ЕООД, които се явяват основни негови доставчици, и чрез системното сключване на сделки с тях, НЕК ЕАД е ограничило търговската си дейност изключително до дружествата партньори и по този начин е ограничило конкуренцията на пазара на едро на електроенергия, като не е позволило и останалите търговци да участват. Според органа обстоятелството, че петте дружества, в т.ч. и Интерелектрик ЕООД, реално осъществяват търговия само с НЕК ЕАД, доказва, че между НЕК ЕАД и търговците ( партньори ) е изработен съвместен цялостен модел за търговия на БНЕБ ЕАД, който е довел до манипулация на пазара. При тази фактическа обстановка е направен извода, че осъществените множество сделки с процесните дружества, в т.ч. и с дружеството-жалбоподател, с характеристики на изпрани сделки и изключителната търговия на НЕК ЕАД с тези дружества, изразяваща се в кръстосани сделки и блокова търговия, може да се осъществи само след предварителна договорка и изготвен план между посочените дружества за поведение на двата сегмента на БНЕБ ПДН и ПРД. По отношение квалификацията на описаните сделки, в р.VІІ, т.5 от решението, органът е посочил, че същите попадат в категорията сделки, даващи лъжливи/подвеждащи сигнали и сделки с фиктивни способи/заблуда, поради което следва да се приемат като възможни опити за манипулация на пазарите за търговия на едро с електроенергия и да се считат за нарушение на прилагането на забраните срещу пазарна злоупотреба, съгласно чл. 5 от РЕМИТ. В заключение, КЕВР е приела, че процесното поведение на НЕК ЕАД и дружествата, вкл. Интерелектрик ЕООД, е довело до пазарна манипулация по смисъла на чл.2, ал.2, буква а), i), чл.2, ал.2, буква а), ii), чл.2, ал.3, буква а), i) или чл.2, ал.3, а), ii) от REMIT, в нарушение на чл. 5 от REMIT, наказуемо на основание чл. 224г от ЗЕ, според който на юридическо лице или едноличен търговец, който наруши или извърши действия с цел да наруши чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на това лице. Определената за Интерелектрик ЕООД санкция - в размер на 90 475 лв., се явява 10% от стойността на продажбите на дружеството, свързани пряко или косвено с нарушението, което го определя като тежко нарушение. При определяне размера на имуществената санкция КЕВР посочила в решението си, че е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а конкретният размер на санкцията е определен в съответствие с методите и принципите, залегнали в Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от ЗЕ (Методиката). Съдът е установил, че при така установените данни, на основание чл. 74н, ал. 1, т. 2 и чл. 224г от ЗЕ във връзка с чл. 5 в съответствие с чл. 2, ал. 2, буква a), i), чл. 2, ал. 2, буква a), ii), чл. 2 ал. 3, буква a), i) или чл. 2 ал. 3 a) (ii) от Регламент (ЕС) 1227/2011 КЕВР е приела, че Интерелектрик ЕООД е извършило нарушение по чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/20011 манипулиране на пазара, осъществено чрез изпрани сделки АВА, блокова търговия и кръстосани сделки, за което му е наложила имуществена санкция в размер на 90 475 лв. По делото е прието и заключението на назначената комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза неоспорена от страните. Съгласно същото в Електронната система за търговия на Българска независима енергийна борса /БНЕБ/, на двата пазарни сегмента ПДН и ПРД, не се визуализират индивидуализиращите данни на търговските участници, а са видими само предложенията - офертите. Индивидуализиращи данни на участниците не се предоставят и на по-късен етап, тъй като страна по всички сделки на организирания борсов пазар е операторът БНЕБ ЕАД. Според вещото лице относителния дял на сделките осъществени на пазарен сегмент ПРД през разглеждания период със страна купувач, съответно продавач Интерелектрик ЕООД и от другата страна НЕК ЕАД, определени като изпрани сделки, е по-малък от 0,5% всеки месец и общо за периода, от общо изтъргуваните количества на БНЕБ на този сегмент. При горните фактически установявания и след анализ на приложимия закон, съдът е приел, че оспореният административен акт не е нищожен, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на уреденият по глава седма а от ЗЕ, чл.74а-чл.74р от ЗЕ специален ред за установяване на административни нарушения, в изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) 1227/2011 за прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба. Съдът е счел обаче, че при издаване на акта, органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. КЕВР не е изпълнил задълженията си, да посочи конкретно неправомерното поведение на нарушителя и да го квалифицира по съответния състав на нарушената правна норма, в резултат на което процесуалните правила, гарантиращи яснота на обвинението, не са били спазени. Съдът е посочил, че в разрез с разпоредба на чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 органът не е изпълнил задължението си да квалифицира всяко от установените от него деяния като манипулиране на пазара, съответно като опит за манипулиране на пазара, но не и едновременно/алтернативно двете, както неправилно е процедирано в случая; че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и посочените в решението нарушени законови разпоредби; че правната квалификация на деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението; че в случая е налице едно алтернативното квалифициране на действията на дружеството - жалбоподател /и то съвкупно, а не деяние по деяние или дори не по група деяния в определен период/ под няколко отделни състава, всеки от които има различни по тежест и интензитет нарушения на чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, някои от които предполагат умишлено поведение, други - не, че някои от тях представляват реално осъществена пазарна манипулация, а други опит за такава, някои са резултатни, други на формално извършване, което води на практика до липса на квалификация на извършеното нарушение, в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е отбелязал, че изискването за надлежна правна квалификация на всяко от описаните деяния, следва да се изведе и от критериите, относими при определяне размера на имуществената санкция за извършеното нарушение, което не е сторено от административния орган. В допълнение съдът е изложил и съждения, че изводите на административния орган по съществото на нарушението, а именно за наличието на достатъчно доказателства, че е извършено такова са в значителна част произволни, което води и до материална незаконосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения съдът отменил издадения административен акт в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и релевантните факти. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 21, ал.1, т. 41а във вр с чл. 74н, ал. 1, т. 2 и чл. 224г, ал. 5 от ЗЕ, в изискуемата се форма и при спазване на регламентираните в Закона за енергетиката процедурни правила за установяване на нарушения на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 и за налагане на санкции на основание чл.74н, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 224г от ЗЕ. Правилни са и изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт, които се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2, предл. последно се препраща към тях. Производството реализирано от КЕВР по реда на Глава седма а от Закона за енергетиката, приключило с издаване на оспорения административен акт е особено административнонаказателно производство. Същото се отклонява от установения в ЗАНН процесуален ред за провеждане на процедура по установяване и санкциониране на допуснати административни нарушения, свързани с интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. То въвежда различен процесуален ред и особености, съобразени със спецификата на разследваните нарушения по чл. 3 и чл. 5 от Регламента. Макар да се отличават от общия процесуален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите на административни нарушения, така установените правила са съобразени с основните принципи на наказателните производства в широк смисъл и са в състояние да гарантират защитените от закона и международния правов ред принципи на провеждане на производството и гарантиращи справедливост и защита на правата на участниците в процеса. В този смисъл приложими са принципите на върховенство на закона, провеждане на производството в разумни срокове, презумпция за невиновност, осигуряване на правото на защита, служебно прилагане на давността и др. По тази причина, макар посочената глава да съдържа процедурните правила за установяване на нарушения на чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 ( Регламента) и за налагане на санкции на основание чл.74н, ал.1, т.2 вр. с чл. 224г от ЗЕ, при провеждане на производството изброените по-горе принципи следва да бъдат спазени. Характерът на производството изисква от КЕВР, която в случая е с правомощия на административнонаказващ орган, да посочи конкретно неправомерното поведение на нарушителя и да го квалифицира по съответния състав на нарушената правна норма, в резултат на което предявеното обвинение би било ясно и би осигурило реализиране на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Както обосновано и правилно е констатирал и решаващият съд, процесуалните правила, гарантиращи яснота на обвинението, в случая не са спазени. От обстоятелствената част на обжалвания административен акт е видно, че нарушението на забраната по чл. 5 от REMIT за манипулиране на пазара за търговия на едро с електроенергия, КЕВР свързва с три групи сделки, извършени от Интерелектрик ЕООД и НЕК ЕАД, а именно: изпрани сделки, сделки с блокови продукти и кръстосани сделки. Вярно е, че решението и приложенията към него, съдържат описание на процесните сделки по вид, количествени и стойностни параметри и времеви период, достатъчни за тяхната конкретизация като елемент от фактическия състав на релевираното нарушение. В тази част доводите на касатора за надлежно посочване на относимите за случая фактически обстоятелства, са правилни. Правилни са и твърденията му, че разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 третира като нарушение както опита за манипулиране, така и манипулирането на пазара за търговия на едро с енергия. Горното законодателно решение обаче, не освобождава органа от задължението да квалифицира всяко от установените от него деяния като манипулиране на пазара, съответно като опит за манипулиране на пазара, но не едновременно като двете, както неправилно е процедирано в случая. Нещо повече, въведената с чл. 5 от Регламента забрана следва да се прилага в съответствие с дефинициите по чл. 2 и чл. 3 от Регламента, всяка от които съдържа по няколко хипотези на деяния, съставляващи манипулиране на пазара и опит за манипулиране на пазара, което разграничение не е съобразено от КЕВР при издаване на обжалваното решение. В тази връзка, както е посочил и първоинстанционния съд, е налице несъответствие между фактическата обстановка и посочените правни основания. Според органа описаните сделки попадат в категорията сделки, даващи лъжливи/подвеждащи сигнали и сделки с фиктивни способи/заблуда и същите са квалифицирани като нарушение на чл.5 във връзка с чл.2, ал.2, буква а), i), чл. 2, ал. 2, б. а), ii), чл.2, ал.3, буква а), i) или чл.2, ал.3, а), ii) от REMIT, в които са дефинирани като манипулиращи пазара, съответно като съставляващи опит за манипулиране на пазара, сделки, даващи лъжливи/повдеждащи сигнали, но не и сделки с фиктивни способи/заблуда, тъй като последните попадат в разпоредбите на чл. 2, ал. 2, буква а), iii) и чл.2, ал.3, буква а), iii) от REMIT. Неоснователно касаторът поддържа, че описаните сделки в съвкупност осъществяват състава на нарушението по чл. 5 от Регламента. Както правилно е приел административният съд, алтернативното квалифициране на действията на Интерелектрик ЕООД и то общо, а не деяние по деяние или дори не по група деяния в определен период, под няколко отделни състава, всеки от които има различни по тежест и интензитет нарушения на чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, някои от които представляват реално осъществена пазарна манипулация, а други опит за такава, води на практика до липса на квалификация на извършеното нарушение, което е съществен порок на издаденото решение. Допълнителен аргумент в подкрепа на изискването за надлежна правна квалификация на всяко от описаните деяния, следва да се изведе и от критериите, относими при определяне размера на имуществената санкция за извършено нарушение. В разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕС) 1227/2011 е предвидено изискване за това, санкциите да отразяват характера, продължителността и сериозността на нарушението, нанесените на потребителите вреди и потенциалните ползи от търговията, извършена на базата на вътрешна информация и манипулиране на пазара. Тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства са фактори от значение за определяне на санкциите и според чл. 224г, ал. 3 от ЗЕ, както и според Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от Закона за енергетиката, приета от председателя на КЕВР. В контекста на изложеното, от значение за преценката относно характера и тежестта на нарушението, е дали последното е довършено или е във фазата на опита, съответно какъв е негативният резултат върху конкурентната среда на пазара за търговия с електроенергия. С оглед на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани и в съответствие с приложимия материален закон, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на КЕВР в оспорената част по т. 6 от същото. В нарушение на административнопроизводствените правила, органът е постановил решение за установяване на нарушение по чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 и за налагане на имуществена санкция на Интерелектрик ЕООД без да извърши надлежна правна квалификация на процесните сделки, в съответствие с отделните състави по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Регламент (ЕС) 1227/2011. Както правилно е приел решаващия съд, констатираното процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт, без да се обсъжда спора по същество, с оглед на което касационният съд не дължи преценка на наведените от страните доводи в тази им част. Предвид наказателния характер на производството в широк смисъл и съобразявайки ТР 3 от 22.12.2015 г. по т.д. 3/2015 г. на ВКС, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния съд не е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател за нарушение на съдопроизводствените правила са несъстоятелни. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изход по спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 7 900 лв., съгласно представения договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство. Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното за настоящото производство адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в минималния ориентировъчен размер за съответния вид правна помощ, регламентиран в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразено е с изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение