Решение № 4211 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2014 г.

Решение № 4211 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Людмилов Матеев от гр. София срещу решение № 2536 от 14.04.2014 г. по административно дело № 10775/2013 г. на Административен съд София-град (АССг), е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Изпълнителния директор (ИД) на Българска агенция за инвестиции (БАИ), обективиран в писмо изх. № КР-10-57/17.10.2013 г. за предоставяне на информация по подадено от него заявление с вх. № 94-Б-33/5.04.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, което счита за неправилно като постановено в противоречие със закона иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски пред двете инстанции. Твърди още, че постановеното решение е нищожно. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции в представен писмен отговор на касационната жалба излага становище за недопустимост и моли съда да я остави без разглеждане, а алтернативно навежда доводи за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Действително в жалбата не са изложени точно и мотивирано конкретните пороци на решението, съставляващи касационни основания, но от съдържанието на същата се установява, че се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Поради това настоящият състав намира, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е сезиран с жалба срещу административен акт, при извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта, както и на предвидените в закона административнопроизводствени правила за издаването му и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят, че касаторът със заявление вх. № 94-Б-33 от 5.04.2013 г. е поискал да му предоставен достъп до обществена информация от Министъра на икономиката енергетиката и туризма относно размера на щатната заплата на длъжността "главен секретар" в БАИ за периода януари 2001 до април 2013 г., която длъжност е заемал и самият той; за длъжността Председателя на БАИ за същия период; полученото възнаграждение от лицата: Николай Илиев Маринов - гражданин на САЩ, заемал длъжността Председател на БАИ за периода 2001-2003 г., Хино Върбанов Хинов - гражданин на Нова Зеландия, за всички длъжности, които е заемал в БАИ от назначаването му през 2003 г. до уволнението му, Борислав Бисеров Стефанов, Владимир Туджаров, както и пълните трудови досиета на тези лица, вкл. заповедите за уволнение и заплатените им при уволнението суми. По заявлението е постановен отказ да бъде предоставена исканата информация с писмо изх. № 94-Б-33/19.04.2013 г. на и. д. Главния секретар на МИЕТ, който по жалба на Матеев е отменен с решение № 5115 от 22.07.2013 г., по адм. дело № 4737/2013 г. на Административен съд София-град и преписката е изпратена на компетентния орган - ИД на БАИ за произнасяне по реда и в срока, определени в закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В изпълнение на разпореденото с влязлото в сила съдебно решение ИД на БАИ постановява обжалвания пред първоинстанционния съд отказ да предостави исканата информация, обективиран в писмо изх. КР-10-57/17.10.2013 г., с което е отказано да се предоставят конкретни данни за посочените лица, но е изложен подробно законовия регламент за определяне на възнагражденията на държавните служители през периодите заявени от Матеев. Писмото е съобщено на Матеев на 18.10.2013 г., като жалбата е подадена от същия на 1.11.2013 г. При правилно установена фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че актът е постановен при липса на основанията за отмяна предвидени в чл. 146 АПК. Отказът е постановен от ИД на БАИ, който е компетентният орган, като задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. В случая доколкото исканата информация не попада в категорията на обществена такава по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ във вр. с чл. 10 и чл. 11 от с. з. Информация за размера на получените възнаграждения от служителите в администрацията на държавен орган, получените от тях обезщетения при прекратяване на служебното им или трудово правоотношение, размера и начина на ползваните от тях отпуски и др. данни, съдържащи се в техните трудови досието не дават възможност за съставяне на мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация не се съдържа в постановените актове на БАИ при осъществяване на неговите правомощия и не се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на агенцията и нейната администрация. В случая, с постановения отказ на Матеев е дадена информация за начина на формиране на размера на възнагражденията на служителите в БАИ, съобразно действалата през периода нормативна уредба. Не е предоставена исканата персонална информация за конкретните служители, която обаче не попада в категорията обществена информация, както бе посочено по-горе и както правилно приема и първоинстанционния съд. При това за задължения субект липсва задължение да се произнесе по заявлението на Матеев във формата, предвидена по чл. 38 ЗДОИ - решение. В случая органът е постановил отказа да предостави искана информация, извън категорията на обществена такава във формата, предвидена по чл. 59, ал. 2 АПК, при което обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва отменителното основание по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Действително отказът е постановен след изтичане на срока, указан от съда с решение отменен с решение № 5115 от 22.07.2013 г., по адм. дело № 4737/2013 г. на Административен съд София-град, но постановяването му след този срок не води до извод за допуснато нарушение, относно законосъобразността на акта, доколкото образуваната по заявлението на Матеев административна преписка е приключена с надлежен административен акт. В случая, доколкото исканата информация не попада в категорията на обществена такава за органа не е възникнало задължение да изпълни процедурата по чл. 31, ал. 2 ЗДОИ. Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение, че жалбата на Матеев е неоснователна е правилен и обоснован. Обжалваният пред първоинстанционния съд акт е постановен от компетентния за това орган, в предвидената писмена форма, като съдържа реквизитите, предвидени по чл. 59, ал. 2 АПК, спазени са административнопроизводствените правила при издаването му и същият е в съответствие с материалния закон. Наведените в касационната жалба доводи не обосновават наличие на което и да е от касационните основания по чл. 209 АПК, поради което настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането, както на касатора, така и на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователно. По отношение на касатора не са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК. Пред касационната инстанция ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, като не е подадена жалба срещу решението в частта му, в която съдът не се е произнесъл по отношение на разноските, при което в тази му част то е влязло в законна сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение