Решение № 8355 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Карио ООД, ЕИК: 200507646, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от К. Ганев, чрез процесуален представител адв. Т.Илиев, срещу Решение 2244 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 263/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-108/25.04.2024 г., издадено от Вр.И.Д. Председател на Държавна агенция /ДА/ Държавен резерв и военновременни запаси /ДРВВЗ/, с което, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1 5 и ал. 11, както и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, на КАРИО ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 65,390 тона; разпоредено е КАРИО ООД да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2024 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН; да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2025 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил заключението на съдебно-икономическата експертиза, която потвърждава факта, че няма изготвена Национална-план сметка за необходимостта от запаси от котелно гориво преди издаване на обжалваното разпореждане; че не е отчел отразеното в експертизата, че разходите за застраховка и складиране на запасите на горива от Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси са за сметка на Държавния бюджет, а в случая липсват предвидени компенсаторни мерки като освобождаване от заплащане на застраховка и административни разходи; че съдът неправилно е счел за неоснователно твърдението, че административния орган не е посочил вида на котелното гориво и не е съобразил Закона за чистотата на атмосферния въздух и Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, редът и начинът за техния контрол, които са специални по отношение на ЗЗНН, както и че е неправилен извода му, че създаването и съхраняването на определени нива ЗИС не нарушава принципа на съразмерност Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспореното Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-108/25.04.2024 г., издадено от Вр.И.Д. Председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответникът Председателят на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, чрез процесуален представител гл.юрк.Я.Тодорова, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 19.01.2024 г. КАРИО ООД е подало до ДА ДРВВЗ Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, с рег. Е - 151, с информация за количества от ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., които са в размер на 558,208 тона. С писмо изх. 1577/28.02.2024 г. по описа на ДА ДРВВЗ, получено от дружеството на 01.03.2024 г., последното е било уведомено за започване на административното производство по издаване на оспорения акт. На 25.03.2024 г. на дружеството е извършена проверка, от комисия от служители при ДА ДРВВЗ за осъществяване на контролни функции по ЗЗНН, за установяване на действителните количества нефтопродукти от внос и/или вътрешнообщностни пристигания /ВОП/, осъществени от КАРИО ООД в периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г., обективирана в Констативен протокол 396, при която е установено, че дружеството е осъществило ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 557,199 тона /557 198,820 кг./. Констативният протокол е подписан от Г. К. Б. на длъжност счетоводител в КАРИО ООД, присъствала при извършване на проверката. На 22.04.2024 г., от главния директор на ГД ДРВВЗ до Председателя на ДА ДРВВЗ е изготвена докладна записка - рег. 2550 относно нива на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. Към доклада, в табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода според приложение, като е приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за този период на физически и юридически лица, които през 2023 година са внасяли и реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ 1099/2008 и на тежки горива. Със Заповед РЗЛ-9 от 22.04.2024 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ, издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б, а и чл. 23 от ЗЗНН, е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. изчерпателно изброени дружества, които през 2023 г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива, сред които под 108 фигурира КАРИО ООД . На основание предложеното в цитираната докладна записка е издадено общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2024 30.06.2025 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН, като под 108 в разпореждането е вписано оспорващото дружество и определените му нива на ЗИС от 65,390 тона котелни горива. На 25.04.2024 г. Вр.И.Д. председателя на ДА ДРВВЗ издал оспореното в настоящото производство Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-108/25.04.2024 г., с което, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1 5 и ал. 11, както и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, на КАРИО ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 65,390 тона; разпоредено е КАРИО ООД да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2024 г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН; да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2025 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. В мотивите на разпореждането е посочено, че са взети предвид представената от НСИ информация по реда на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. а от ЗЗНН - 4 754 706,063 тона; на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. б, подбуква бб от ЗЗНН 0,061 (средното производство на нафта, представляващо използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии); на чл. 4, ал. 5, т. 2, б. в от ЗЗНН 4 113 594,000 тона; обстоятелствата от извършените проверки по чл. 12, ал. 4 от ЗЗНН, Докладна записка 2550/22.04.2024 г.; индивидуалното участие на КАРИО ООД в общия нетен внос и вътрешнообщностните пристигания за 2023 г. спрямо общото участие на всички задължени лица; общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, от ЗЗНН, което следва да бъде създадено от задължените лица за процесния период 781 595,517 тона; индивидуалното ниво на запаси за извънредни ситуации на КАРИО ООД, изчислено по Формула 7 от Методиката и Общото разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за процесния период. По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, съгласно която вещото лице е установено, че: няма изготвена Национална план-сметка за необходимост от запаси от котелно гориво преди издаване на обжалваното Разпореждане; че редът и начинът за изчисляване на определените нива на запаси от нефт и нефтопродукти е регламентиран в ЗЗНН; че нивата на ЗИС по отношение на жалбоподателя, определени с оспореното разпореждане, са определени математически правилно; че ползваният алгоритъм съответства на приложената за изчисляване методика въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт; че методиката е разработена на принципа на индивидуалното участие на всяко задължено лице в общия външен за страната стокообмен с нефт и нефтопродукти, както и във формирането на общите запаси от тях; че Методиките за изчисляване и определяне нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти са публикувани на официалния сайт на агенцията в раздел Нефт и нефтопродукти на 04.08.2020 г.; че Методиките за изчисляване на индивидуалните запаси за всяко задължено лице се прилагат и изчисленията се извършват от ДА ДРВВЗ на основание получени, обобщени и анализирани данни от Агенция Митници, НСИ и всяко от едно от задължените лица и че разходите за застраховка и складиране на запаси на горива от ДА ДРВВЗ са за сметка на Държавния бюджет, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЗНН. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемите се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че дружеството, като икономически оператор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, осъществило ВОП през 2023 г. на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 557,199 тона, е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посочил е, че по силата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, същото е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Счел е, че механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в докладната записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН, който извод се подкрепя и от заключението на вещото лице. Приел е и че правилно, съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН, е определен и видът на нефтопродукта /ЗИС/ - котелни горива, като за неоснователно е приел твърдението на оспорващия, че административният орган е следвало да посочи вида на котелното гориво, след като няма вменено такова задължение, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН. Констатирал е, че в случая дружеството - жалбоподател се е възползвало от законово дадената му възможност и е заменило 100 процента определените му нива на ЗИС от котелни горива в гориво за дизелови двигатели, след което е създало определените му нива на ЗИС. За неоснователни и необосновани е приел и твърденията, че създадените задължения за КАРИО ООД са непропорционални и неравнопоставени в условията на конкуренция; че с оспореното разпореждане административният орган е следвало да укаже възможността за делегиране чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации; че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради липсата на приета Национална план сметка за необходимостта от запаси от котелно гориво, тъй като изработването на такава не е елемент от фактическия състав за издаването му и не е налице такова изискване и съобразно диспозитива на Решение на съда (трети състав) от 30 април 2024 г. по дело С 395/2022 г.; че е нарушен принципа на съразмерност. По изложените съображения, съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни и бланкетни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, в т.ч. е кредитирал и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Несъстоятелни са и оплакванията за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Правната уредба на ЗЗНН е в изпълнение на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Директива 2009/119/ЕО установява правните рамки и дава правото на всяка държавна - членка на Европейския съюз, сама да определя и регламентира реда и условията, включително енергийните продукти, под формата на които да се изпълняват задълженията по европейското законодателство. С Директива за изпълнение /ЕС/ 2018/1581 на Комисията са внесени изменения в Директива на Съвета 2009/119/ЕО относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. В разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН законодателят ясно е определил като "Задължено лице" всеки икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Дружеството е в категорията на задължено лице и икономически оператор, по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН , което е обвързано от прилагането на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Регистрирано е като търговец, който на територията на страната е извършвал през предходната година дейности по внос и/или вътрешнообщностни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008г, и/или тежки горива (внос на смазочни масла) - осъществило е ВОП през 2023 г. на смазочни масла, в т.ч. базови масла, в размер на 557,199 тона и е представил в срока справка - декларация по образец за предходната календарна година, с изискуемата от закона информация. В изпълнение разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, дружеството е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Цитираната норма вменява задължение на оспорващия, със свои средства и за своя сметка, да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации, с оглед на осъществения от него внос. Горното е отразено и в чл. 3, ал. 4 от ЗЗНН, където е посочено, че задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации. В тази връзка несъстоятелно се явява оплакването, че в оспореният административен акт не са предвидени компенсаторни мерки като освобождаване от заплащане на застраховка и административни разходи. За сметка на Държавния бюджет са само разходите за застраховка и складиране на запасите на горива, направени от Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, но не и от операторите по § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, в каквато насока е и кредитираното от съда заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Предвид нормите на ЗЗНН, запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗНН, по начина регламентиран в глава Трета от ЗЗНН и разработените две Методики, публикувани на официалния сайт на агенцията, съгласно изискванията на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЗНН. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се за заключението на назначената по делото експертиза, е приел, че определеното с оспореното разпореждане ниво на запаси по отношение на оспорващото дружество, съответства на нормативните изисквания и приложената за изчисляване Методика. В тази връзка следва да се отбележи, че нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица, са нормативно определени и като такива са предвидими и еднотипно определени за всички задължени лица. След като законът не изисква изготвянето на Национална-план сметка за необходимостта от запаси от котелно гориво, оплакванията на касатора в тази връзка, се явяват несъстоятелни. С оглед осъщественият от дружеството ВОП на смазочни масла, правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал.11 ЗЗНН, е определен и вида на нефтопродукта котелни горива, което дружеството следва да създаде и съхранява, като законът не вменява задължение за определяне вида на котелното гориво. Нещо повече, дружеството се е възползвало от законовата възможност по чл. 21, ал. 14 от ЗЗНН, да замени определеното му ниво на ЗИС от котелно гориво в гориво за дизелови двигатели. Неоснователни се явяват и твърденията, че в случая не са съобразени Закона за чистотата на атмосферния въздух и Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, редът и начинът за техния контрол, тъй като ЗЗНН не въвежда такова изискване по отношение на ЗИС на нефтопродукти. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган, при издаване на оспореното разпореждане не е нарушил принципа на съразмерност. Принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и дължимата пропорционалност по смисъла на съображенията от т. 89 на Решение на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, изискват да се извърши преценка дали финансовата тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на разпореждането, създава значителен риск за икономическо му състояние, който риск да е непропорционален на характера на задължението. В случая, с оглед дадените от съда указания на страните по чл.170 АПК, не се установяват обективни факти, които да сочат на такъв риск. Няма данни финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализираната печалба за предходната финансова година, наличния оборотен капитал и възможността за създаване на запас в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори, да обосновават извод за финансова тежест, създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване. По изложените съображения, както е приел и първоинстанционния съд, оспореното разпореждане и неговото изпълнение не засягат правата и законните интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Предвид изложеното, като е приел, че оспореното разпореждане на Вр.И.Д. Председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,