Решение № 8693 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2018 г.

Решение № 8693 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юлстрейд" ООД против решение № 150/13.04.18 г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 622/17 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Юлстрейд" ООД срещу отказа на началника на ОСЗ – Оряхово, обективиран в писмо № 962/15.08.2017 г., да извърши административна услуга - регистрация на договор за наем на земеделски земи в землището на с. Софрониево, общ. Оряхово от 18.07.2017 г. в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № 1769/09.08.2017 г. акт № 24, т. 3 и дружеството е осъдено да заплати на Общинската служба по земеделие гр. Оряхово деловодни разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и произнасяне по съществото на жалбата чрез отмяна на оспорения отказ, и връщане на преписката на Началника на ОСЗ Оряхово за извършване на заявената административна услуга. Претендират се разноски. Ответникът – началникът на Общинска служба по земеделие – гр. Оряхово оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество, съдът преценява касационната жалба като неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на началника на Общинска служба земеделие – Оряхово за изпълнение на административна услуга, изразяваща се в регистриране на договор за отдаване под наем на земеделски земи за срок от три години по заявление вх. № 1366/14.08.2017 г., който отказ е обективиран в писмо изх. № 962/15.08.2017 година. Съдът е посочил, че предмета на жалбата е очертан с определение на ВАС № 707/17.01.2018 г., постановено по адм. д. № 13940/17 година. За да се произнесе, съдът е приел за установено следното: административното производство е започнало по заявление на дружеството, с което е поискано регистрацията на договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. Софрониево, община Оряхово. Констатирано е, че към заявлението е приложен договор за наем на земеделски земи, сключен на 18.07.2017 г., вписан в службата по вписванията на 09.08.2017 година. Съдът е установил също така, че с писмо на Министъра на земеделието, храните и горите от 19.07.2017 г. до всички ОСЗ са дадени указания във връзка с регистриране на правните основания за ползване на земеделските земи, а именно задължително да се проверява връзката на наемодателя/арендатора с имотите, предмет на договора и в случай, че се установи липсата на такава да не се извършва регистрацията. От правна страна, съдът е приел, че ОбСЗ имат задължението да поддържат в актуално състояние плановете за земеразделяне, да издават скици до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, както и да водят регистри за земеделските земи, и ползването им. Съдът е посочил, че според приложимата Наредба № 49/5.11.2004 г. за всеки имот се открива партида, в която се отразяват данни за имота вкл. и сключените договори за наем на имота, както и че заявление за извършване на промени в регистъра могат да подават собственикът или носителя на ограничено вещно право върху имота, както и лица, които са арендатори, наематели или ползуватели на поземления имот на друго законно основание. Въз основа на приложимата според съда правна уредба и установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че заявлението е подадено от лице с правен интерес съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, придружено е с необходимите документи, а поисканата административна услуга попада в правомощията на началника на ОСЗ-Оряхово, тъй като имотите се намират на територията на тази община. Съдът е приел, че ответният административен орган на осн. чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ е имал правото на преценка, дали да разпореди или да откаже регистрирането на промени в регистъра на КВС. Съдът е установил, че представеният със заявлението договор за наем, не установява връзката на наемодателя с имотите, поради което отказът за извършване на промени в регистъра е основателен. Според съда, идеята на законодателя е да има яснота, кой и въз основа на какви права ползва земеделската земя, поради което е необходима да се представят всички доказателства, установяващи връзката между собственика, последващите ползуватели и крайния ползувател. Съдът е приел, че неприложима в случая е Наредба № 6/2000 г. относно вписването на договорите за аренда в земеделието, тъй като договорът за наем се различава от договора за аренда, а в Наредбата няма препращане за прилагането й и към други видове договори. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. В касационната жалба не се оспорва приетото от съда, а именно, че заявлението във връзка с което е инициирано административното производство е подадено с цел извършване на промени в КВС и регистрите, водени към нея. Във връзка с тази процедура, съдът правилно е определил приложимия нормативен акт – Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Обосновани и правилни са изводите на съда, че жалбоподателят е лице, имащо правен интерес от исканата административна услуга и, че началникът на ОСЗ-Оряхово е компетентният орган за извършването й. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата, поддържането на КВС се извършва за целите и в резултат на провеждането на процедури по различни закони – ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, ЗОЗЗ, ЗПЗП като една от функциите по тази поддръжка е отразяване на актуалното правно положение на имотите – чл. 14, ал. 2, т. 8 от Наредбата. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за липсата на правна норма, въвеждаща изискване за изследване на връзката между наемодателя и собствеността върху отдадените под наем имоти. Под израза "правното положение на имот или част от имот", употребен в посочената разпоредба от Наредбата, следва да се разбира действителното правно положение на имота към всеки един момент, което може да се установи с доказване на валидно възникнали права върху съответния имот за актуалния му ползувател или държател. Съдът обосновано е приел, че на началника на ОСЗ е предоставено правомощието за одобряване на исканото вписване, което включва възможността, както за одобряване на заявлението, така и за неодобряването му, в рамките на която той да извърши проверка и за действителното правно положение на имота и правата върху него. Правилна е преценката на съда, че тази проверка съответства на целта на закона, а именно - за яснота във всеки един момент на актуалното действително правно състояние на имотите и лицето/лицата, които ги държат или владеят. При положение, че не е установена връзката между заявителя за вписване на имота със собственика на имота, съдът правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелствата, които следва да са налице за одобряване на исканото заявление. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд