Решение № 4606 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2018 г.

Решение № 4606 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община против решение № 4616 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 4368/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РА-30-356/07.12.2016 г. на същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "допълващо застрояване - навес, дървена конструкция пред стопанска постройка и лятна кухня", в имот с идентификатор 12084.2761.36, кв. 24 по плана на гр. София, м. "Толева махала", извършен от М. Иванова. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Иванова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Заключението на решаващия съд за отмяна на заповедта на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед № РА-30-356/07.12.2016 г. е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с нея е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "допълващо застрояване - навес, дървена конструкция пред стопанска постройка и лятна кухня", в имот с идентификатор 12084.2761.36, кв. 24 по плана на гр. София, м. "Толева махала", извършен от М. Иванова. Видът и характерът на обекта, предмет на заповедта, са установени по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, от съответна комисия с констативен акт № 19-225 а от 31.10.2016 г. Действително, заповедта се основава на констативен акт със същия номер, но от друга дата, какъвто не е съставен (становище на административния орган от 08.05.2018 г.). С оглед останалите доказателства настоящата инстанция приема, че в случая допуснатото несъответствие не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би могло да промени волеизявлението на административния орган. Констативният акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ се съставя, за да се установи вида и характера на незаконния строеж. В настоящата хипотеза липсват всякакви съмнения относно идентичността на строежа, описан в констативния акт и този в заповедта за премахване. Твърдения и доказателства, които да сочат, че описаното в акта за премахване не съответства на фактическото положение, както и на изложеното в констативния акт, също не са направени и ангажирани по делото. Всъщност нито една от външните характеристики на посочения в заповедта обект не е оспорена от извършителя на строежа и доказателства, че действителното състояние е различно от установеното от органа не са представени, въпреки осигурената възможност за това. Освен това констативният акт е съобщен на адресата М. Иванова, която своевременно представя възражение. Същото е обсъдено и е взето предвид при постановяване на заповедта. Поради това настоящата инстанция приема, че съществени нарушения на процедурата по издаване на заповедта не са допуснати и изводите на административния съд в обратния смисъл са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Заключението за първоинстанционния съд за постановяване на заповедта в противоречие с материалноправни разпоредби също не се споделя от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е обект "допълващо застрояване - навес към стопанска постройка и лятна кухня", разположен между стопанската сграда и улицата с размери 4. 20/3. 60 в имот с идентификатор 12084.2761.36, кв. 24 по плана на гр. София, м. "Толева махала". Навесът е с дървена конструкция, която представлява монтирани дървени колони, стъпващи върху метални тръби, замонолитени в бетонова настилка и в плътната част на прозирната ограда, греди, ребра и дъсчена обшивка и завършен покрив с метални керемиди. Същият е построен през 2016 г. от М. Иванова, сега ответник. Строежът е от шеста категория и е изграден без разрешение за строеж в имот, собственост на извършителя. При тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект "допълващо застрояване - навес, дървена конструкция пред стопанска постройка и лятна кухня", представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 13 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2016 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се опрели като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателката пред административния съд, ответник в касационното производство, че описаният в заповедта обект представлява градински и парков елемент по смисъла на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за чието изграждане не се изисква разрешение за строеж, са неоснователни. Характеристиките на постройката – дървена конструкция с плътен покрив, трайно прикрепена към терена, както и предназначението й (функционална свързаност със стопанска пристройка и лятна кухня) квалифицират обекта като строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че доказателства, установяващи твърденията на Иванова и такива, които да опровергават представените от административния орган, не са ангажирани от страната, въпреки осигурената от съда възможност за това. Представеното писмо изх. № 18-964/05.10.2016 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява принципно становище по чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ и няма връзка с наредения за премахване строеж. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със събраните доказателства. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд София – град следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. Иванова против заповед № РА30-356/07.12.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответницата по касационната жалба М. Иванова следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,