Решение № 49 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2016 г.

Решение № 49 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Г. М. Х. против решение № 1676/16.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1077/2016 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Г. М. Х., против акт за спиране от 05.04.2016 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - П., с който е спряна дейността по пръскане на овощна градина в землището на град К., с композиция трактор ЮМЗ с ДК № РВ06659 и с прикачена механично задвижваща се пръскачка. След преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема за установено, че по сигнал от телефон 112 за настъпила смърт на работник на 05.04.2016 г. е извършена проверка от служител на Дирекция "Инспекция по труда" - П. в овощна градина в град К., местност "Джевезлика", стопанисвана от земеделския производител Г. Х. - жалбоподател по делото, и е установено, че жалбоподателят е използвал за извършване на пръскане на овощните дръвчета композиция от колесен трактор и механично задвижвана пръскачка с необезопасен вал за задвижване на пръскачката - без защитно предпазно ограждение на въртящата се част, предпазващо от достъп до опасната зона, с което е изложил на риск живота и здравето на работещия Ф. К. и е нарушил разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, довело до смъртта на Ф. К.. Предвид гореизложеното по отношение на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е издаден оспореният акт за спиране от 05.04.2016 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" П. С акт от 19.04.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" П. на основание чл. 91, ал. 1 АПК е изменено правното основание, на което е издаден оспореният акт за спиране, като изрично е посочено, че това е чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. По повод подадена жалба против акта за спиране по реда на административния контрол е издадено решение от 22.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което жалбата на Г. Х. е отхвърлена и е потвърден акта за спиране от 05.04.2016 г., издаден от Дирекция "Инспекция по труда" - П.. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че в процесния случай са били налице всички предпоставки на цитираната правна норма за налагане на принудителната административна мярка - спиране на дейността на стопанството на жалбоподателя по пръскане на овощната градина, доколкото установеното нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в задължение движещите части на работното оборудване да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа по тях, не само е застрашило живота и здравето на хората, а е причинило смъртта на един човек. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - П. (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на акта за спиране. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационната жалба възражения за некомпетентност на Дирекция "Инспекция по труда" - П. са неоснователни. Решаващият съд правилно извежда, че съгласно чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежи и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че по смисъла на § 1, т. 8 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 2 ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който от своя страна определя, че "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 ДР КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Предвид горното, обоснован е извода, съобразно който е прието, че понятието работодател по смисъла на ЗЗБУТ е разширено, като към лицата-работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ (всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател) са причислени и лицата, които възлагат работа и носят цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В акта за спиране е описано нарушението на нормата на чл. 186, ал. 1 от от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В цитираната норма са изброени мерките, които следва да се предприемат, като субектът с оглед конкретната обстановка следва да ги обезпечи в тяхната функционална съвкупност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба досежно собствеността на трактора и ремаркето. Правилно решаващият съд приема за неотносим факта, че процесният трактор е бил изправен и с необходимите документи за техническа изправност и за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", доколкото в случая има значение единствено и само обстоятелството, че свързващият вал между трактора и ремаркето, причинил смъртта на работника, е бил необезопасен и този факт няма никаква връзка с техническата изправност на самото превозно средство или собствеността върху него. За неизпълнението именно на това задължение (движещите части на работното оборудване да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа по тях), което е задължение на лицето, възлагащо работата (било по граждански или трудов договор) - в случая пръскането, е издаден оспореният акт за спиране. Касационната инстанция не споделя наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,