Решение № 11648 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2010 г.

Решение № 11648 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Симеонова Тодорова от гр. Варна, подадена от адвокат-пълномощника й, срещу решение № 1968 от 20.11.2009 г., постановено по адм. д. № 201 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местността "Свети Никола", в частта й за имоти с № 702 и 693 по плана на новообразуваните имоти, като в отменената част е върнал заповедта на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението. Релевират се допуснати пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се обезсили. Направено е и алтернативно искане решението да се отмени като вместо него се постанови друго, с което жалбата да се отхвърли. От ответната страна по касационната жалба Десислава Стоянова Бъчварова е постъпил писмен отговор, подаден по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, чрез адвокат-пълномощника й. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него се моли, решението да бъде оставено в сила. Останалите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива по реда на § 4а, § 4б и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ или възстановява. От тълкуването на разпоредбите на чл. 28 - 28б ППЗСПЗЗ намира, че в този план подлежат на отразяване и имотите на лица, които никога не са загубвали правото си на собственост върху земеделската земя или които са придобили правото на собственост върху земеделската земя по общия ред. Намира, че докато с плана на новообразуваните имоти се определя площта и границите на бившите собственици и ползвателите с трансформирано право на собственост, то за третата категория лица площта на имотите им и техните граници е определена с документите им за собственост. Поради това плана на новообразуваните имоти трябва да се съобрази с тези документи за собственост и с обема на материалните им права. Прокурорът счита, че от данните по делото безспорно е установено, че жалбоподателката е била собственик на имот, придобит по дарение с описани граници и площ, докато с плана на новообразуваните имоти нейният имот не е нанесен, част от площта му е отнета и придадена към съседни имоти, а и тя не фигурира като собственик в регистъра на имотите. На последно място приема, че съдът като е установил тези факти и е отменил заповедта в обжалваната й част, е постановил правилно решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Десислава Стоянова Бъчварова, срещу заповед № РД-07-77-6-203 от 8.08.2007 г. на областния управител на Варненска област, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание в местността "Свети Никола", в частта й за имоти № 702 и 693 по ПНИ. В жалбата се е твърдяло, че тя е собственик на имот от 600 кв. м, за който се легитимира с приложения нотариален акт, докато в ПНИ нейният имот с № 2258А по стария план не е отразен като самостоятелен. Към него е придаден имот с номер 702. Освен това е поддържала, че западната му граница е нанесена неправилно, като част от имота й остава в имот № 693. На последно място е поддържала, че в регистъра на имотите към ПНИ не е записана като собственица, а като собственик са записани наследниците на Димитър Игнатов Лазаров. Обжалвала е плана относно тези два имота изцяло в текстовата, графичната и цифровата част, в това число и регистъра. Съдът е установил собствениците на имот № 702 и 693, които е конституирал като заинтересовани страни. От приложените по делото писмени доказателства е приел за установено, че Десислава Бъчварова е собственик по дарение на 600 кв. м, според представения н. а., вписан в Службата по вписванията с рег. № 11018 от 24.10.2000 г., акт № 66, том ХХХI, д. № 7062 от 2000 г. От н. а. № 17, том ХХIХ, дело 8756 от 1995 г. е установено, че дареният имот е придобит чрез покупко-продажба, а продавачите му са го придобили чрез доброволна делба от 29.08.1995 г. Екатерина и Георги Караиванови-заинтересовани страни, са се легитимират за собственици въз основа на доброволна делба, извършена на 3.08.1981 г., а Светла и Божидар Тодорови, като собственици на поземлен имот - 1706 б в кв. 53 по стария план, според н. а. № 109 от 2007 г. От заключението на двете експертизи е прието за установено, че бивш имот № 2258 А от 600 кв. м и описани граници в нотариалния акт за дарение, попада в северната част на имот № 702. От имот № 2258 А е отнета част от западната му граница, която е придадена към имот № 1706 б. Спорните имоти и границите между тях са напълно индивидуализирани като имоти с № 693, № 694, № 695 и 702, като е прието, че в плана от 1977 г., който не е бил одобрен със заповед на кмета на общината, но е действащ до момента на изработване на помощния план и ПНИ, имот № 2258 А е съществувал като отделен имот. При така установените факти съдът е приел, че заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ в обжалваната му част е незаконосъобразна. Тя е постановена в нарушение на чл. 28, ал. 10, т. 1 и 10 ППЗСПЗЗ, защото за жалбоподателката не е отреден самостоятелен имот, според материалното й право на собственост. Освен това тя не е вписана като собственик на имота, за който се легитимира с нотариалния акт и не фигурира в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ. Съдът е установил и обстоятелството на преместване на западната граница в имота й, като от него се отнема определена площ, която неправилно е придадена към съседния имот. При така направените правни изводи е отменил заповедта в обжалваната й част, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба, че решението на съда е недопустимо, защото жалбата е подадена от ненадлежна страна е неоснователен. Както правилно е приел и административният съд в територията по § 4, която е и предмет на ПНИ се определят имотите за три категории собственици: тези, на които собствеността се възстановява, ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост и лица, притежаващи правото на собственост върху имот, който са придобили чрез прехвърляне на правото на собственост или които никога не са загубвали това право. Десислава Бъчварова е правоимаща от третата категория, а имотът й попада в територията по § 4, поради което имотът й е също предмет на ПНИ, върху който се упражнява съдебния контрол за законосъобразност, тъй като със заповедта на областния управител ПНИ само се одобрява. Следователно Десислава Бъчварова е заинтересовано лице, което има правен интерес да оспорва ПНИ, ако последният нарушава материалното й право на собственост по какъвто и да е начин. Ето защо подадената от нея жалба не е била процесуално недопустима. Съдът като я е приел и разгледал по същество не е постановил недопустимо решение. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено при допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Не може да се възприеме за вярно твърдението, че бившият имот от 4735 кв. м, който е бил предмет на делба и прехвърлителни сделки не е имал граници. В представените нотариални актове са описани имотите, включени в него, като един от тях е този с № 2258 А, установен по площ и с граници. Този имот е отразен в неодобрения със заповед на кмета кадастрален план от 1977 г., видно от приетото без оспорване допълнително заключение на вещото лице. Правилни са изводите на съда, че с изработването на ПНИ имотите на третата категория собственици не се променят, а границите им се заснемат такива каквито са, без ПНИ да нарушава придобитото право на собственост. На последно място неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът е разрешил спор за материално право между жалбоподателката и касаторката. Съдът е установил единствено, че западната граница на имот 702, бивш имот № 2258А е изместена по такъв начин, че от последния се отнема определена площ, което е несъответствие с обема на материалното й право, поради което е отменил заповедта на областния управител в обжалваната й част, като е върнал делото като преписка на административния орган за промяна на плана, при съобразяване правото на собственост на жалбоподателката според представения от нея титул за собственост. По изложените съображения при постановяване на решението си административният съд не е допуснал нарушенията, твърдяни в касационната жалба, поради което решението като допустимо, правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,