Решение № 375 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1247/2013 г.

Решение № 375 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1247/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 305/2012 г. на Районен съд гр. Козлодуй, образувано по искане на осъдените Х. А. Х. и М. В. Н.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения Х. и от защитници за двамата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт законосъобразен, а исканията на двамата осъдени неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 14.12.2012 г. постановено по нохд. № 305/2012 г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй е одобрено споразумение между Районна прокуратура гр. Козлодуй и защитата на подсъдимите тогава Х. А. Х. и М. В. Н., по силата на което двамата са се признали за виновни на 15.03.2012 г. [населено място] да са извършили квалифицирана и при условията на опасен рецидив, кражба на вещи на стойност 7522,67 лв. от владението на св. Л. Й., без негово съгласие и с намерение да ги присвоят -престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК за двамата, за което са се съгласили да изтърпят наказание - за Х. лишаване от свобода за срок от пет години и за Н. -три години и шест месеца лишаване от свобода, което и за двамата следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия тогава, Х. се е признал за виновен и за престъпление по чл. 348а НК, за което да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 23 НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при посочения по горе първоначален режим. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на двамата осъдени Х. и Н.: Единственото оплакване, развито многословно и в двете искания на осъдените е за това, че - "мотивирането им е станало не доброволно, а под страх от налагане на наказание, в много по висок размер изрично посочен от председателя на съдебния състав и участващия прокурор". Твърди се също, че на осъдения Н. не се били разяснени естеството на диференцираната процедура и последиците от сключването на споразумение, че е разпитан формално по реда на чл. 382, ал. 4 НПК и е нарушено правото му на защита, тъй като "осмислянето" на последиците е станало под натиска на неизменната съпоставка с наказанието, което би получил, ако делото бъде разгледано по общия ред. Доводите на защитата на подсъдимия Х., касаят не влязла в сила присъда, а не проверка по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, каквото е настоящото производство, поради което и не се коментират. Исканията и на двамата осъдени са неоснователни и това е така защото: От протокола от съдебното заседание, в което е одобрено атакуваното сега споразумение няма данни, който е да било от участниците, по какъвто и да било начин да е заплашвал, "мотивирал" или подлагал под натиск осъдените, или да е пречил на вземане на решението им . На л. 235 от съдебното производство е видно, че и двамата осъдени, по реда на чл. 382, ал. 4 НПК са потвърдили - "Разбирам обвинението срещу мен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Доброволно подписах споразумението". Доводите на осъдените, а и в приложените към исканията "декларации", са за "обстоятелства", които няма как да бъдат установявани в производство за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, каквото е настоящото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение при спазване на процесуалните правила и материалния закон, а исканията на осъдените изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение