Решение № 10809 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2018 г.

Решение № 10809 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 4225/21.06.2018 г. постановено по адм. дело № 11998/2015 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 7-ми състав, с което по жалбата на "Бултех-2000" ООД е отменено като незаконосъобразно нейно решение № СП-1/31.07.2015 г., в частта му по т. 2.10. Релевирани са доводи за недопустимост на постановеното решение, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Бултех-2000" ООД, със седалище гр. С. Загора, в писмено становище, подадено чрез процесуалния представител на дружеството адвокат Т. С., оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. М., изразява становище за основателност на касационната жалба. Заинтересованите страни "ЧЕЗ Е. Б." АД, "ЕВН Б. Е." ЕАД и "Енерго-Про Продажби" АД, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 4225/21.06.2018 г. по адм. дело № 11998/2015 г. на Административен съд С.-град, е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 2. 10, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена - 605. 23 лв/МWh без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW. Установено е, че "Бултех-2000" ООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти – фотоволтаична електрическа централа и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия с "ЕВН Б. Е." АД. Във връзка със законодателни промени а разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад на Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна". С доклада са направени предложения КЕВР да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в предходни нейни решения. Предложението в доклада по отношение на електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW е нетното специфично производство за ел. енергия въз основа на определени преференциални цени с решение № Ц-18/20.06.2011 г. да е в размер на 1 101 kWh, при определена цена - 605. 23 лв/МWh без ДДС. Н. 31.07.2015 г., в закрито заседание, КЕВР е приела процесното решение, като в т. 2. 10 е посочено, че нетното специфично производство е в размер на 1 188 kWh, при определена цена - 605.23 лв/МWh без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW. За да отмени решение № СП-1/31/. 07.2015 г. на КЕВР, АССГ е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13 ЗЕ, но без да е спазена установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъкната е липсата на доказателства и обосновка как и по какъв начин, и въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, като приетите за установени от него факти се подкрепят изцяло от данните по тях. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението като постановено по жалба от лице без правен интерес. Б. "Бултех-2000" ООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 29. 4 kWр и фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 23. 20 kWр, находящи се в гр. С. Загора, както и фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 496. 56 kWр, находяща се в с. К., община С. З.. Дружеството е сключило договор за изкупуване на ел. енергия, по силата на който то произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от него електрическа енергия от възобновяемите източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда Глава Девета, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Преференциалните цени, на които се изкупува произведената от енергийните обекти на дружеството ел. енергия са определени с решение Ц-18/20.06.2011 г. С процесното решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в оспорената му част е определено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение Ц-18/20.06.2011 г. При тези обективни факти, безспорно "Бултех-2000" ООД е адресат на издаденото решение, което засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяемите източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Поради това, релевираните възражения за недопустимост на първоинстанционното производство, не могат да бъдат споделени. Съдът е изпълнил задължението си за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, въз основа на което е приел за основателна жалбата на дружеството и отменил като незаконосъобразен акта на КЕВР в оспорваната част. Обективен факт е, че с § 16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. А съгласно § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство и е определила нетното специфично производство с решение № СП-1/31.07.2015 г. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Именно това нетно специфично производство (НСП) не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя с оглед на два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия, след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност - за ответникиа по касация "Бултех-2000" ООД. НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на решение № СП-1/2015 г., в обжалваната част по т. 2. 10. Задължение на комисията е да извърши анализ на фактите и обстоятелствата към постановените решения за определяне на преференциални цени относно приетите в тях ценооразуващи елементи и параметрите им - в случая решение № Ц-18/2011 г. Това е посочено в последното изречение от абзац втори на първата страница на административния акт, но точно такъв анализ на ценообразуващите елементи не е налице. Нещо повече, в последната част от мотивите на акта, комисията отново се е позовала на извършен от нея преглед на ценообразуващите елементи, въз основа на който са определени преференциалните цени, залегнал в основата на определеното в разпоредителната част на решението, нетно специфично производство. Но подобен преглед не се съдържа в решението, нито в препратка към него, респективно и към конкретните стойности на относимите към НСП ценообразуващи елементи, въз основа на които са издадени предходни решения за утвърждаване на преференциални цени. Данните по делото и нормативната уредба сочат, че по отношение на жалбоподателя намира приложение решение Ц-18/2011 г. за определяне на цена на ел. енергия, която е фиксирана в т. 10 на 605. 23 лв/МВтч. В мотивите му са посочени като съобразени, отделни категории разходи: полезен живот на активите и разходите за амортизации и норма на възвращаемост и структура на капитала. В същото време данни за количеството ел. енергия, необходимо за задоволяване на собствените нужди на типа производители не се съдържат в ценовото решение. Такива са посочени във финансовия модел, който не е част от административната преписка и за първи път е представен пред АССГ. Те възлизат на 5% от произведената енергия. Такъв подход обаче напълно препятства осъществяването на проверка на изводите на комисията и противоречи на общия принцип на достъпност, публичност и прозрачност, прогласен в чл. 12 АПК и обвързващ регулаторния орган, независимо, че не е споменат като такъв в чл. 23 от специалния закон - ЗЕ. Без значение в случая е, че с това решение комисията само установява/констатира стойностите на елемент, който е бил съобразен при вземането на предходни решения за определяне на преференциални цени, без да е изрично отразяван в тях или съпътстващите ги таблици и приложения. Поради това доводът в касационната жалба в тази насока е неоснователен. Налице е разлика между установения от КЕВР размер на нетното специфично производство по т. 2. 10 от решение № СП-1/31.07.2015 г. и този, предложен в доклада - предложението е за НСП от 1 101 kWh, а е утвърден размер от 1 188 kWh. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация (Правилника), когато комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието. В случая, по делото не са представени доказателства, че това нормативно изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение, също не се съдържат данни, обосноваващи необходимостта от установяване на различен от предложения в доклада, размер на нетното специфично производство по т. 2. 10 и начинът, по който Комисията го е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер е по-висок от предложения и в този смисъл се явява по-благоприятен за лицата, тъй като води до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключва нито приложимостта на изискването на по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито може да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да постанови решение с такова съдържание. При липса на фактически основания - данните, послужили за определяне на нетното специфично производство на ел. енергия от електрически централи с фотоволтаични модули, правилно съдът е приел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и до невъзможност за съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалваната част от решението. Начинът на определяне на средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност за този вид електроцентрала и размерът на собствените нужди на производителя на ел. енергия не са били установени с годни доказателствени средства, което е в тежест на КЕВР, а оттам и правилен е направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на обжалваната част от решението. Направените оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон не следва да се обсъждат, защото не са доказани изходните данни, послужили за определянето на преференциалната цена, а именно - размерът на производството за собствени нужди. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че сочените отменителни основания не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите норми на ЗЕ и ЗЕВИ. Поради това, Върховният административен съд в настоящия си състав счита касационната жалба за неоснователна, както и че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това и липсата на искане за присъждане на разноски, направено от ответника по касация, съдът не присъжда разноски с това решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение