Решение № 11826 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2019 г.

Решение № 11826 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Христова срещу решение № 353/09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 261/2019 г. от Административен съд В., с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. –2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-060-2600/951 от 15.02.2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението в срок от един месец от влизането му в сила. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1 050 лева. В жалбата се обосновават всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – "Туризъм – Каменов и син" ЕООД със седалище и адрес на управление с. З., обл. В., чрез пълномощника си адв. Стоянова, поддържа съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – В. е Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/951 от 15.02.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което "Туризъм – Каменов и син" ЕООД е уведомено за оторизирана субсидия по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 г. –2020 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 06.29.0517/69608 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., в размер на 0 лева. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства първоинстанционният съд е приел жалбата за основателна. Оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд – В. е установил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, събрал е релевантните за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. На спорния по делото въпрос налице ли са неспазени базови и други изисквания поради констатираното разминаване между декларираното и установеното от съответното контролиращо лице биологично състояние на даден земеделски парцел, в който случай площта на парцела се счита за неизбираема съгласно раздел V от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие", административният съд отговаря аргументирано като се позовава на приложимите материално правни норми от националното и европейско законодателство. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд съображения, които не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща като мотиви с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Като допълнение към правните изводи настоящият състав на ВАС намира за необходимо да добави следното по отношение на цитираната в уведомителното писмо Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г., утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-144/23.02.2017 г. С изменение на цитираната заповед със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г. е разпоредено Методиката да се прилага и за кампания 2017 г. Тази Методика е посочена като правно основание за приемането от органа на неспазени базови изисквания от земеделеския производител. Методиката е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В нарушение на тези императивни законови норми с изменението на Методиката от 2018 г. и разпореждане на прилагането й и за кампания 2017 г. органа придава обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Д. вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорения пред АС - В. акт е издаден при липса на мотиви и същия е материално незаконосъобразен, в противоречие и с целта на закона - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 и т. 5 от АПК. Като разсъждава в тази посока решаващият съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 800 лв. представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от ДФЗ. Воден от горното, ВАС, пето отделение