Решение № 5028 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16024/2010 г.

Решение № 5028 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16024/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Иван Владимиров Деспотов от гр. Русе срещу решение № 23/19.10.2010 г. по адм. дело № 466/2009 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отхвърлил жалбата на Деспотов против заповед № РД-01/4371/26.10.2009 г., издадена от кмета на община Русе, с която се прекратява наемното правоотношение с касатора за общинско жилище, намиращо се на адрес - гр. Русе, ж. к. "Дружба"3, бл. 44, вх. А, ет. 6, ап. 16. В касационната жалба е направено искане за отмяна на оспорваното решение, като са изложени аргументи за неправилност на съдебния акт, изразяващи се в обстоятелството, че съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед въпреки злоупотребата с право от страна на административния орган. Ответната страна - Кметът на община Русе, представляван от юрк. Томова, поддържа правилността на обжалваното решение, респ. счита за неоснователна така подадената касационна жалба. Ответните страни - Елена Григорова Деспотова и Владимир Иванов Деспотов, не изразяват становище и не се представляват по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е постъпил в срока по чл. 211 от АПК, но е неоснователна. Административен съд - Русе е сезиран с оспорване законосъобразността на заповед № РД01/4371/26.10.2009 г., с която кметът на община Русе, на основание чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 5 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 за настаняване на наематели в общинско жилище, е прекратил наемното правоотношение на Иван Деспотов и семейството му за общинско жилище, намиращо се на адреса описан по-горе. Аргументът за издаване на акта е, че Деспотов притежава два недвижими нежилищни имоти, поради което не отговаря на условията на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Деспотов против заповедта. В мотивите към решението, съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на общината е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил подробно възраженията, наведени пред него, съдържащи се също така и в касационната жалба относно приложението на закона. Посочено е, че е ирелевантно обстоятелството, че съгласно устройствения статут на процесните имоти същите не могат да бъдат застроени, тъй като смисъла и целта на поставените в Наредбата условия за наемане на общинско жилище са определени от липсата на имущество у кандидатите, което да послужи за задоволяване на жилищните им проблеми, каквото в случая е налице. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно възприема изложените от първоинстанционният съд мотиви. Що се касае до възражението, че съдът, противно на установеното по делото не е установил злоупотреба с права от страна на издателя на акта, то същите не могат да бъдат споделени. На релевантния за разрешаване на правния спор въпрос, а именно дали са били налице предпоставките за издаване на оспорваната заповед, с която е прекратено наемното правоотношение с касатора за общинското жилище, Административен съд - Русе е отговорил правилно. В съответствие с чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет - Русе и с безспорните факти по делото, че по отношение на жалбоподателя (сега касатор) са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище, съдът правилно е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна. Става въпрос за безспорния факт, че касаторът притежава други недвижими имоти - идеални части от два нежилищни имоти в град Русе. При това и в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 5 от действащата Наредба № 6, с която се поставя условие лицето да не притежава друг недвижим имот и при данни, че касатора притежава такива имоти, друг правен резултат не би могъл да се постанови. Касатора не отговаря на условията за настаняване, респ. по отношение на който са отпаднали тези условия, визирани в чл. 3, ал. 1, т. 5 от действащата Наредба № 6, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,