Решение № 11395 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) срещу решение 2028 от 29.03.2023 г., постановено по адм. дело 7463/2022 г. по описа на Административния съд София-град. Касаторът твърди незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът С. Митев, редовно призован се явява лично и изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и навежда аргументи за основателност на първоинстанционното решение. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Съобразявайки разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на С. Митев. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, административният съд е обявил за нищожно Решение 2-2137/19.07.2022 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА), с което е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗРДОПБГДСРСБНА на С. Митев. Съдът е приел, че с предходно решение 152/20.07.2010 г. на Комисията е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на С. Митев. В решението са посочени трите имена, дата и място на раждане на Митев, имената на вербувалия го и ръководилия го служител - о.р. М. Йорданов; структурата, в която е осъществявано сътрудничеството - ДС, управление III-III-I; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството - секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира; псевдоним - Т.; документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; публичната длъжност, която е заемал - заместник-директор от 04.03.2009 г. Приел е, че срещу цитираното решение е подадена жалба и с решение 3787/28.07.2011 г. постановено по адм. д. 5962/2010 г. по описа на АССГ актът на Комисията е отменен. С решение 13865/06.11.2012 г. по адм. д. 12793/2011 г. по описа на Върховния административен съд решението на АССГ е оставено в сила. Съдът е обосновал извод, че оспореното в производството решение е с абсолютно идентично съдържание като вече отмененото, със същия предмет и между същите страни. Освен това доказателствата, на които се основава то, са идентични. Прилагайки разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, АССГ е прогласил нищожността на акта на Комисията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено, че с предходно решение на Комисията спрямо Митев, е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на Комисията е обжалвано и отменено като незаконосъобразно с решение 3787/28.07.2011 г. постановено по адм. д. 5962/2010 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение 13865/06.11.2012 г. по адм. д. 12793/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Оспореното решение на КРДОПБГДСРСБНА е издадено след влизане в сила на решението на съда по предходното идентично произнасяне на административния орган. От материалите по делото не е установено да са представени нови доказателства или да са налице нови обстоятелства, невзети предвид от административния орган при което и да е от предходните му произнасяния. Единствено в хипотезата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисията може да се произнесе с второ решение по отношение на същото физическо лице когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече Комисията се е произнесла. Конкретният случай не е такъв. Установена е принадлежност на Митев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с предходно решение, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи, което решение е било отменено по съдебен ред и представените документи са били подробно обсъдени от съда, като е коментирана и тяхната доказателствена сила, противно на твърдяното от процесуалния представител на касатора. Настоящата съдебна инстанция трябва да допълни мотивите на първоинстанционния съд и с тълкувателно решение 12 от 09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност, извън случаите по чл. 28 от ЗРДОПБГДСРСБНА, да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив обявява установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което издадените от тези органи актове следва да им съответстват. Комисията вече е постановила едно решение 152/20.07.2010 г., което е отменено като незаконосъобразно, с което е изчерпала компетентността си, да се произнася отново по отношение на същото физическо лице без наличието на нови доказателства. Такова правомощие на Комисията не е предвидено в ЗДРДОПБГДСРСБНА, нито следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА или от основната цел на Закона. Нещо повече, в административните взаимоотношения между страните има още едно последващо решение на Комисията 2-1371/03.07.2018г., прогласено за нищожно на същото основание. Комисията не разполага с компетентност да се произнася с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на база на едни и същи доказателства по отношение на едно и също лице. Постановеният административен акт вече е бил подложен на съдебна проверка, която е завършила с положителен за С. Митев съдебен акт. Въпросът вече е решен по същество и Комисията няма право да се произнася в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Ново установяване от страна на Комисията може да има само и единствено в случай на новооткрити доказателства, които да бъдат разгледани по общия ред. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение