Решение № 12368 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2009 г.

Решение № 12368 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба чрез пълномощник на Любомир Иванов Пинтев и Ценка Дянкова Пинтева, против Решение № 5/27.02.2009 г., постановено от Административен съд гр. Русе по адм. дело № 627/2008 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-РС-17/07.11.2008 г. на Началника на РДНСК - Русе, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж, представляващ "надстройка на съществуваща работилница", находящ се в ПИ № 1953, м. "Караач" по плана на гр. Русе. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, настоява се за отмяната му и уважаване на жалбата с отмяна на акта, или връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Началникът на РДНСК - Русе не е възразил по касационната жалба. В съдебното заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и същия подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че жалбоподателите са изградили (през 1998 г., по техни, неоспорени данни) масивна надстройка (около 70 кв. м.) над едноетажна работилница, като втори жилищен етаж, за което не е установено наличие на строителни книжа. Този факт не се и оспорва - в първоначалната жалба се излага, че след като са имали разрешение за изграждането на работилницата, Пинтеви са считали, че не им е необходимо отделно разрешително за надстрояването. Освен това, според тях, осъщественият строеж съответствал на строителните изисквания за такъв вид постройка. Всички тези, а и други, свързани със здравословното състояние на детето на дъщерята на жалбоподателите възражения, наведени във връзка с контрола за законосъобразността на заповедта, съдът е изследвал и подробно обсъдил, въз основа на всички факти от значение за спора, установени в процеса, включително и заключението на вещото лице. Така постановеното решение е правилно, точно е приложен материалният закон, не са допуснати противоречия и с процесуалните правила. По категоричен начин е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изграден без необходимо предварително одобряване на инвестиционни проекти и издаване на строително разрешение, който, според изричната разпоредба на закона подлежи на премахване. Няма и доказателства за проведена процедура по узаконяването му, а нарушения на социалния закон - ЗИХУ, на който се позовават жалбоподателите, е неотносим по настоящия спор, още повече, че строежът е осъществен преди раждането на детето. Допълнително наведените с касационната жалба оплаквания също са неоснователни. Правилно съдът е отказал конституирането на общината като заинтересована страна в процеса - последната няма засегнати интереси от акта на РДНСК, а и касаторите не могат да претендират като нарушени чужди права. Давност по отношение на незаконни строежи не тече, не случайно и касационната жалба в пункт 2 не съдържа позоваване на законова разпоредба, относима към правилата на ЗУТ. На следващо място - некоректно се навеждат пороци на съдебния акт и в п. 3, доводите в който дори не следва да се коментират, а твърденията за подадено искане за узаконяване на строежа и пред настоящата инстанция са останали голословни и недоказани. С оглед тези съображения, правилна е преценката, че процесният административен акт е законосъобразен, не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК и решението ще следва да се потвърди, поради което и основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,