Решение № 1074 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2008 г.

Решение № 1074 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Лаверна груп"ООД-гр. София против решение № 670/18.06.2008 г. по адм. д. № 320/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 20001622/13.07.2007 г., издаден от ТД на НАП София, в потвърдената с решение № 2149/15.12.2007 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. София част на непризнат данъчен кредит в размер на 16 960 лв., от които - 3000 лв. по фактури издадени от "Копилинк Монтана 2003" ЕООД, 1860 лв. по фактури издадени от "Балоко Трейд" ЕООД, 3000 лв. по фактури издадени от "Трил" ООД и 9100 лв. по фактура № 0000001324/5.09.2005 г. издадена от "Иви 85" ЕООД. Касационната жалба съдържа твърдение за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания РА и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Дечева оспорва жалбата и взема становище за отхвърлянето й, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата и да приеме, че обжалвания РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реално извършване на фактурираните доставки. Съдът е изложил мотиви, че наличието на издадени фактури и счетоводното им отчитане в СД и ДП, за което е приета и експертиза, не е достатъчно основание за признаване на правото на данъчен кредит при недоказана реалност на доставките, отразени в процесните данъчни фактури. Обжалваното съдебно решение е правилно. От данните по делото се установява, че при извършена данъчна ревизия на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит, както следва: 1. По фактурите издадени от "Копилинк Монтана 2003" ЕООД и "Балоко Трейд" ЕООД : С оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 000 лв. по фактура № 468/25.08.2005 г., издадена от "Копилинк Монтана 2003" ЕООД с предмет "услуга съгласно договор" и в размер на 1860 лв. по фактура № 61/24.11.2005 г., издадена от "Балоко Трейд" ЕООД с предмет "по договор за монтажни работи". Няма спор относно начисляването на данъка по двете фактури по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от доставчиците, както и относно плащането на данъка по ДДС- сметката им. В този смисъл приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава факти, по които не се спори. Основаниеито за отказ по РА е липсата на доказателства за реалността на доставките, които и по двете фактури са "реконструиране на съществуващи ел. табла". Както пред ревизиращите органи, така и пред съда жалбоподателят не е доказал действителното съществуване на тези ел. табла, тяхното реконструиране, съпътстваща техническа документация и наличието на квалифициран персонал при доставчиците за извършване на дейности свързани с електрическо захранване. Липсват също така данни за осчетоводяване от страна на възложителя на необходимите материали, които той се е задължил да достави във връзка с извършването на дейностите по тези два договора. С оглед спецификата на доставката липсва техническа документация, която е необходима за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи електрически табла, съгласно специалните законови и подзаконови разпоредби. Обсъдено е от съда и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 65, ал. 8 (отм.) от ЗДДС е неприложима, тъй като в случая не са доказани реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). При тези данни правилно е потвърден отказът да бъде признато правото на данъчен кредит по двете фактури издадени от "Копилинк Монтана 2003" ЕООД и "Балоко Трейд" ЕООД. 2. По фактурите издадени от "Трил" ООД: Отказът за признаване на данъчен кредит при извършената ревизия е по 5 броя фактури издадени от доставчика "Трил" ООД с предмет на доставки СМР, "тестване на софтуерен продукт" и "комисионна по договор". Не се спори, че фактурите са отразени в ДП и СД от доставчика за съответните данъчни периоди, но се оспорва реалността на доставките, тъй като при извършена проверка в информационния масив за осигурени лица в НОИ е установено, че дружеството няма назначени лица по трудов договор за периода, в който са издадени фактурите, поради което е направен изводът, че дружеството не разполага с персонал за доставка на услугите по фактурите. В хода на съдебното обжалване тази констатация на ревизията не е опровергана, включително и с приетата по делото експертиза. Жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства за извършване на услугите като: договори, приемо-предавателни протоколи, документи за плащане на стойността на продуктите. При тези данни правилно е потвърден отказът да бъде признато правото на данъчен кредит по петте фактури издадени от "Трил" ООД. 3. По фактурите издадени от "Иви 85" ЕООД: Отказът е за признаване на данъчен кредит в размер на 9 100лв. по фактура № 0000001324/5.09.2005 г. издадена от доставчика "Иви 85" ЕООД с предмет на доставка "изработка на рекламни съоръжения". При насрещната проверка в НОИ са декларирани данни за две лица назначени по трудов договор, но и двете лица не са осигурявани през месеца, когато е издадена фактурата - м. 09.2005 г. В хода на обжалването по административен и съдебен ред не са представени доказателства за реалното изпълнение на доставката като: материали, чертежи, местонахождение на монтираните рекламни съоръжения, за разходи във връзка с доставката и пр., поради което първоинстанционният съд правилно е приел с решението си, че РА в тази част е законосъобразен. Правилни са изводите на съда за неоснователност на възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), въпреки че ДДС е бил преведен по "ДДС -сметка". Съгласно разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5 от същия текст, когато установи, че за нея или по предходна доставка, доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това и когато същият не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Въведено е изключение за неприложимост на цитираните норми в случай на установено плащане на ДДС по "ДДС-сметката" с ал. 8 от същия текст (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 1.01.2002 г.). Съгласно текста, разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметката" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Анализирайки текста следва да се приеме, че разпоредбата е приложима само по отношение на данъчен кредит, възникнал в резултат на доставка, която е такава по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Плащането на данъка по "ДДС-сметката" не е достатъчно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, след като не е доказано реалното осъществяване на тези доставки. Механизмът на начисляване на ДДС и съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случай на липса на реално осъществена доставка на услуга, начисляването на ДДС е без правно основание и респективно - не възниква и право на данъчен кредит за "получател" на такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. За такива случаи е предвидена разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която получателят на суми, преведени от "ДДС-сметка" на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по "ДДС-сметката" на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. При така обсъдените данни, които са безспорно установени от събраните по делото доказателствата, правилни са изводите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение за неоснователност на жалбата. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на директора на дирекция "ОУИ"-София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като с решението на първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 680 лв., което е за цялото производство до приключване на делото, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и друго такова не се дължи за втората съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,