Решение № 5542 от 29.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Тишев,от гр.Пазарджик, срещу решение 4287 от 27.06.2022г. по адм.дело 11422/2021 г. на Административен съд- София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение РС-555-20-053/23.06.21 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/ КПКОНПИ/. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Счита, че съдът е игнорирал представените писмени доказателства. Твърди, че към 11.05.2020г.-датата на утвърждаване на решението и изпращане на съобщението, е имал правомощията по чл.204, т.3 от ЗМВР, и в тази връзка не е налице конфликт на интереси. По подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ чрез старши юрисконсулт К. Станчева оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение РС-555-20-053/23.06.21 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/ КПКОНПИ/, с което на основание чл. 74, ал. 1 и ал.2, във вр. с чл. 171 и чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на И. Тишев, директор на ОД на МВР-гр.Пазарджик, и лице,заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.26 от ЗПКОНПИ, за това, че е утвърдил Доклад с рег. 312р-8844/11.05.2020г. на ОД на МВР-Пазарджик и е подписал съобщение рег. 312000-7082/11.05.2020г. на ОД на МВР-Пазарджик, в свой частен интерес, с което е нарушил чл.58, изр.първо, предлож.четвърто от ЗПКОНПИ; налага на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000/пет хиляди/лева на И. Тишев за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредата на чл.58, изр.първо, предлож.четвърто от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ОД на МВР-гр.Пазарджик, и лице,заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.26 от ЗПКОНПИ; отнета е в полза на държавата сума в размер на 112,40/сто и дванадес и 0,40/лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за 11.05.2020г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1, т.26 от ЗПКОНПИ. След анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е определено като издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В хода на административното производство били събрани относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти били изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че правните изводи направени от административния орган напълно съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът достигнал извод, че решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби на ЗПКОНПИ и не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че И. Тишев е назначен за Директор на ОДМВР-Пазарджик със Заповед 8121к-11420/01.08.19 г на Министъра на вътрешните работи. Административното производство е образувано по сигнал вх. ЦУ01//С-555/01.09.20г. срещу Тишев-директор на ОДМВР-Пазарджик, препратен от самия него на КПКОНПИ. Взето е решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-190/16.09.20 г. Видно от сигнала и доказателствата от преписката до ОДМВР-Пазарджик е бил депозиран сигнал от лице на 02.03.18 г -за случай от 17.12.17 г, когато то се е явило в сградата на РУ-Пазарджик за връчване на АУАН; за същия този случай лицето пуснало сигнали и образувало всевъзможни производства до различни инстанции. За разглеждане на сигнала, адресиран до ОДМВР-Пазарджик и входиран на 21.03.2018 г. , била сформирана на 22.03.2018 г комисия, в която комисия участвал и Тишев /тогава зам. директор на ОДМВР-Пазарджик. Комисията взела на 16.04.2018 г решение по сигнала, че същия е неоснователен. Решението на комисията е утвърдено на 17.04.2018 г от Директора на ОДМВР-Пазарджик, който на същата дата пратил уведомително писмо до подателя на сигнала, със съдържание за неоснователност на същия. Срещу това решение лицето подало сигнал вх. 812102-471/03.04.2020 г. до МВР- с искане да се разгледа поведението на членовете на комисията от ОДМВР-Пазарвджик и да се търси дисциплинарна отговорност от тях. Министърът на вътрешните работи препратил сигнала от 03.04.20 г на ОДМВР-Пазарджик на 09.04.2010 год. Тишев, вече Директор на ОДМВР-Пазарджик считано от 01.08.2019г., разпоредил проверка по сигнала срещу комисията/част от която е бил той самия/, като разпределил проверката на Началника на "Охранителна полиция". Проверка приключила със справка от 11.05.2020г. , изготвена на тази дата от Началника на "Охранителна полиция" и подписана от него самия като решаващ орган- че сигналът от 03.04.20 г срещу комисията е неоснователен /тъй като са изтекли сроковете по чл. 195 от ЗМВР за търсене на дисциплинарна отговорност от членовете на комисията, а в самия ЗМВР или в АПК няма процедура да се търси отговорност от членовете на комисия, направила предложения до административно-наказващ орган/; тази справка има характер на необжалваемо негово решение в качеството му на решаващ орган, с която се слага край на адм. производство по сигнала от 03.04.2020 г., с който се е искала дисциплинарна отговорност на членовете на комисията от ОДМВР-Пазарджик/член на която е самия Тишев/. Като е подписал окончателен административен акт на 11.05.20 г., с който приема за недопустим за разглеждане по същество сигнал и срещу самия себе си, Тишев е упражнил служебните си правомощия в своя полза. Същият ден Тишев подписал и уведомително писмо до подателя на сигнала, с което го уведомил, че сигналът срещу самия него е неоснователен и това решение не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, във вр. с § 2, ал. 1, т. 1 ДР от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност или попадащо в изброените в § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в в случая са налице и трите, цитирани по-горе, кумулативни предпоставки по чл. 52 от ЗПКОНПИ. Налице е "частен интерес" на Тишев, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Той поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична държавна длъжност. Като е постановил краен акт по сигнала от 03.04.20 г /по см. на чл. 24, ал. 3 от ПОРМВРПС/ и е изпратил уведомително писмо до подателя на сигнала /по см. на чл. 24, ал. 4 от ПОРМВРПС/, Тишев е упражнил служебните си правомощия на дисциплинарно-наказващ орган - издал е индивидуален административен акт, като е предотвратил /при това по окончателен начин/ възможността да се търси дисц. отговорност от комисията, назначена на 22.03.18 г за проверка на случая от 17.12.17 г. - част от която е той самият. Следователно нематериалната облага в случая е не само вероятна,но тя е реално постигната- на 11.05.21 г. е сложен окончателен край на дисциплинарно производство срещу Тишев като член на комисията, започнало по сигнал от 03.04.2020г. Какъв би бил изхода от това дисц. производство, ако Тишев се бе самоотвел, жалбоподателят няма как да твърди със сигурност. В този смисъл е неоснователно оплакването, че санкционирането е за това, че Тишев не си е направил самоотвод. Първоинстанционният съд само е посочил какво е следвало да бъде правилното поведение на жалбоподателя в качеството му на директор. Неоснователно е и оплакването във връзка с твърденията на жалбоподателя, че към 11.05.2020г.- датата на утвърждаване на решението и изпращане на съобщението същият е имал правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР. Това обстоятелство е без значение за настоящия случай. Задължително условие при конфликта на интереси е упражненото правомощие да е в компетентността на лицето заемащо висша публична длъжност. Ако жалбоподателят в случая не разполагаше с правомощия не би се стигнало до възникване конфликт на интереси, а действията на Тишев биха били предмет на друго производство. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички направени възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл.37 от ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ 100,00/сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,