Решение № 4764 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 828/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Йорданов, чрез адв. А. Георгиев, против решение 1066/29.12.2023 г., постановено по адм. дело 836/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлен искът против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково за сумата от 246 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, като също така неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП. Иска отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково /ОДМВР Хасково/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със съдебното решение е отхвърлена исковата молба на К. Йорданов, подадена против ОДМВР Хасково за присъждане на сумата от 246 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него на 01.02.2023 г. разноски за Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП 325/2022 г. по описа на РУ-Свиленград с рег. 9652/18.11.2022 г. на Военномедицинска академия, вследствие на извършено на 01.02.2023 г. в сградата на КАТ Хасково (Сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково) незаконосъобразно действие на длъжностно лице от структурата на ответника, изразяващо се в даване на задължителни указания за заплащане на тези разноски, под условието, че в противен случай личното му СУМПС [номер], контролният талон към него с [номер], СРМПС с [номер] и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер] няма да му бъдат върнати. От фактическа страна по делото е установено, че на 05.08.2022 г., около 22:25 ч. К. Йорданов е спрян за проверка от полицейски служители на ОДМВР Хасково, като му е направен полеви тест, който е отчел амфетамин. Поради това, полицейските органи иззели свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца и му издали заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП Заповед 22-0351-000129/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР Хасково. Със Заповед 22-0351-000130/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР Хасково на осн. чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП на Йорданов е наложена мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите, е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 22:25 часа на 05.08.2022 г., а именно за 180 дни. Във връзка с образуваното бързо производство 325/2022 г. по описа на РУ Свиленград, е била изготвена Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. 9652/18.11.2022 г., според заключението на която в предоставените от К. Йорданов биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества. Така с Постановление от 06.01.2023 г. на прокурор от РП Хасково, ТО Свиленград, е прекратено наказателното производство по досъдебното производство, образувано против К. Йорданов. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан и един свидетел бащата на ищеца, който посочил, че отишъл с К. Йорданов на 01.02.2023 г. в сградата на КАТ Хасково, за да получат СУМПС и талона му, както и СРМПС и регистрационните табели на автомобила му, но служителите на КАТ Хасково им заявили, че не могат да им върнат документите, докато не се заплатят разходите за изследване на дадената кръвна проба. Като доказателство е представена Вносна бележка с уникален регистрационен номер: [номер], съгласно която на 01.02.2023 г. К. Йорданов е заплатил по сметка на ОДМВР Хасково сума в размер на 246.00 лева, с посочено основание: хим. експ. по ДП 325/2022 на РУ Свиленград по АУАН [номер]/06.08.2022 . От правна страна съдът приел, че предявеният иск е неоснователен, защото не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно твърдените незаконосъобразни действия, извършени от служители на ОДМВР Хасково, свързани с принуждаване на К. Йорданов да заплати разноските за Съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. 9652/18.11.2022 г. Посочено е, че изложените от Йорданов фактически действия са извършени не в нарушение на закона, а в негово изпълнение, защото съгласно чл. 172а, ал. 1 ЗДвП разходите за извършване на химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай К. Йорданов е тестван при проверка на 05.08.2022 г. в гр. Свиленград, в следствие на което техническото средство е показало положителна проба за наличието на наркотичното вещество амфетамин и ищецът сам е поискал вземане на кръвна проба. Посочено е, че съгласно чл. 172а, ал. 3 ЗДвП до заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП, не се връща на собственика. Съдът е изложил и мотиви защо в случая разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП е неприложима, както и че в случая действително е възникнала сочената имуществена вреда за Йорданов, но същата не е в причинна връзка с твърдените като незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР Хасково, а се явява пряко следствие от ЗППАМ 22-0351-000129/06.08.2022 г. и ЗППАМ 22-0351-000130/06.08.2022 г., с които са му отнети СУМПС, Контролен талон, СРМПС и 2 регистрационни табели за автомобила му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Настоящият касационен състав споделя заключението на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служител при ОДМВР Хасково. Действително по делото безспорно за доказани действия на длъжностно лице, изразяващи се в указване към К. Йорданов да заплати сумата за извършената му експертиза преди да му бъдат върнати СУМПС, СРМПС и 2 броя регистрационни табели на МПС. Установените действия на служителя по указване на необходимостта от заплащането на паричната сума, дължима за изготвената експертиза, могат да бъдат квалифицирани като осъществени по повод изпълнение на административната дейност по връщане на отнетите от Йорданов въз основа на принудителни административни мерки СУМПС, СРМПС и регистрационни табели на лек автомобил. Именно поради това тези действия не могат да се определят като незаконосъобразни, доколкото не са извършени в отклонение от законови разпоредби. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на изброени документи, включително свидетелството за управление на водача, както и отнемане на табели с регистрационен номер. В чл. 172а, ал. 1 ЗДвП изрично е предвидено, че разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Според чл. 172а, ал. 3 ЗДвП до заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква б , не се връща на собственика. По делото безспорно е установено, че при извършената на К. Йорданов проверка с тест е установена употреба на наркотични вещества, поради което приложение намира именно първата алинея на чл. 172а ЗДвП, поради което за сметка на това лице са разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно, в процесния случай неприложима е разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП, на която се основава Йорданов както в исковата молба, така и в касационната жалба. Посочената разпоредба е приложима само когато при извършването на химико-токсикологичното изследване на дадените от лицето проби не е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози. За да се приложи хипотезата, при която разходите за химико-токсикологичното изследване следва да са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, нормата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП предвижда кумулативното наличие на две групи предпоставки освен да не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества, следва едновременно с това извършената проба с техническо средство или тест да е некачествена, или невалидна, или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Такива обстоятелства по делото не са установени. Напротив, след извършената на К. Йорданов проверка с тест, който е отчел наличие на наркотично вещество, ищецът е избрал да даде биологична проба за химическо изследване, защото не е приел показанията на теста. В този случай, съгласно приложимата разпоредба на чл. 172а, ал. 1 ЗДвП, разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на изследваното лице т.е. в случая на Йорданов. Следователно, като е указало на К. Йорданов да заплати дължимите от него разходи за Съдебната химико-токсикологична експертиза, изготвена по ДП 325/2022 г. по описа на РУ-Свиленград, длъжностното лице в Сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково не е извършило незаконосъобразно действие, тъй като се е съобразило с нормативно установения ред, както и правилно е приел административният съд. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение