Решение № 15698 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2010 г.

Решение № 15698 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Борис Иванов Чопов, Недялка Иванова Чопова, Любен Йорданов Игнатов, починал в хода на производството по делото и заличен като страна, Невена Иванова Чопова против решение от 16.10.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 96 по описа за 2002 г. във втората фаза на обезщетителното производство. Иска се отмяна на решението като неправилно, навеждат се доводи за нищожността на решението по адм. д. № 114/2005 г. Посочват се и подробни оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила изразяващи се в нарушение на изискването на чл. 157 от ГПК (отм.) за депозиране на заключението в посочения в кодекса 5- дневен срок преди съдебното заседание. Не са определени квотите на наследниците, за които е признато право на обезщетение, неправилно е определено според касационните жалбоподатели възнаграждението за вещото лице. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област София оспорва основателността на касационната жалба, но изразява становище за основателност на възражението относно неправилност при определяне на разноските, представляващи възнаграждение за вещо лице. Ответниците - Мария Димитрова Леджева, Илия Иванов Леджев и Божидар Михайлов Янков не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът "Софийски имоти" АД и "Севедо" ЕООд не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено във втора фаза на обезщетителното производство по ЗОСОИ, Софийски градски съд, съобразно изискването на чл. 6, ал. 6, изр. последно от ЗОСОИ да назначи експертиза и да реши окончателно претенцията за обезщетяване, е утвърдил изготвената от вещо лице оценка в размер на 18000 лв. на компенсаторните записи, с които жалбоподателите следва да бъдат обезщетени. Закръглил е определената оценка, разпоредил е издаване на компенсаторни записи на посочената стойност и е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски за експертизата в размер на 100 лв. Настоящата инстанция намира за неоснователно досежно правилността на решението, подложено на касационно обжалване в настоящото производство оплакването, свързано свързано с възражение за недействителност на решението по адм. д. № 114/2005 г. на на ВАС. Касационната инстанция е сезирана с жалба за извършване на инстанционен контрол за валидност, допустимост и правилност на решението от 16.10.2009 г., постановено по дам. д. № 96 от 2002 г. на СГС и е ограничена единствено до предмета на делото. Ето защо е недопустимо е инцидентно произнасяне по валидността на решение, постановено по друго административно дело, макар и постановено в рамките на същото обезщетително производство. Обжалваното в настоящото производство решение обаче е постановено в нарушение на изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ, тъй като освен стойността на записите, следва да бъдат определени и квотите на правоимащите. Нормата изисква органът, който решава претенцията по същество - административен или съдебен да назначи вещо лице, което има задължението да определи размера на обезщетението и квотите на наследниците. В настоящия случай размерът на обезщетението е определен, но вещото лице и съдът не са определени дяловете на правоимащите в така определения размер на обезщетението. Предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция с касационната жалба доказателства за дяловете на правоимащите не се представят и предвид забраната за фактически установявания в рамките на настоящото касационно производство, касационната инстанция не може да се произнесе по тази част от претенцията по същество. По тази причина обжалваното решение като постановено в противоречие с изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ следва да се отмени, а делото да се върне на СГС за постановяване на ново решение във втора фаза на обезщетителното производство. При новото определяне на оценката, съдът следва вземе предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 4, изр. последно относно начина на възлагане на разноските по експертизата. Водим от изложеното, съдът,