Решение № 6131 от 22.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Иванов от гр. Девня, обл. Варна, против решение 1543/24.11.2021 г., постановено по адм. дело 1501/2021 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на кмета на Община Девня, с изх. Вх. 9400 - 306/1/ от 16.06.2021 г. за регистрация на граждански брак, сключен в чужбина и смяна на фамилно име. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде отменен като незаконосъобразен отказа на кмета на Община Девня. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на поставени в касационната жалба въпроси. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Кмета на Община Девня, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на А. Иванов срещу отказ на кмета на Община Девня, с изх. Вх. 9400 - 306/1/ от 16.06.2021 г. за регистрация на граждански брак, сключен в чужбина и смяна на фамилно име. За да постанови този резултат съдът е приел, че за да се признае в Република България брак, сключен в чужбина, той следва да е породил правни последици на територията на Република България. Бракът между български граждани, сключен в чужбина, може да породи правни последици в България само при положение, че към момента на сключването му са били налице условията за сключване на брак, предвидени в българския закон. Ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство не са били налице по отношение на този български гражданин към момента на сключване на брака, то той /макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е бил сключен/ няма да породи правни последици в България - чл. 4,, ал. 1 от СК. Брак, който не е породил правни последици в България не може да бъде признат и регистриран. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5 и чл. 2 от СК е налице пречка за сключване на брака, чиято регистрация се иска, съгласно българското законодателство, предвид еднаквия пол на желаещите да сключат граждански брак лица. Към момента на сключването му в Германия не са били спазени изискванията на българския закон и съответно този брак не е породил правни последици на територията на Република България. Изложени са съображения, че всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже да се извърши поисканата регистрация, и при наличието й длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност. Изложени са подробни мотиви, че с отказа не се накърнява правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от КЗПЧОС. Нужно е да има равновесие между обществения интерес и този на засегнатите лица - Д. Чавдаров срещу България по жалба 3465/2003 г. Не е налице нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като по аргумент от чл. 12 на КЗПЧОС отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло от националните закони. По тези съображения съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. По особеното искане на А. Иванов за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз: Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По предписанието на чл. 628 ГПК съдът отправя запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на посочената разпоредба, както и на тази по чл. 629, ал. 3 ГПК, налага извод, че запитване се прави при неяснота относно тълкуването на приложимите норми на Правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване обаче следва да има за предмет тълкуване на конкретна съюзна норма в контекста на конкретна националноправна разпоредба, за да е възможно да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на Правото на Европейския съюз. Последицата от това ще бъде неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В случая А. Иванов не сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените от него разпоредби от съюзното право. В този смисъл, той не е поискал отправянето на конкретни въпроси, които се отнасят до приложение на национални разпоредба, които да противоречат на норми от Правото на Европейския съюз, чието тълкуване да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Нито един от формулираните от А. Иванов въпроси не касае установяване на противоречие на разпоредба от националното право с норми на Правото на Европейския съюз. В заключение, предвид изложеното, според настоящия съдебен състав, с оглед дефинираните от Иванов въпроси, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 628 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. По касационната жалба: Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обжалвания административен акт. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на А. Иванов срещу отказ на кмета на община Девня, с изх. Вх.9400-306/1/ от 16.06.2021 г. за регистрация на граждански брак, сключен в чужбина и смяна на фамилно име на касационния жалбоподател. С молба с вх. Вх. 9400-306 от 11.06.2021 г. жалбоподателят А. Иванов е направил искане до кмета на община Девня да бъде регистриран приложения към молбата акт за гражданския брак и да му бъде издаден документ за регистрация на брак. Кметът на община Девня на основание чл. 70, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 2 ЗГС е отказал вписване на брак, сключен на 16.08.2019 г. в Потсдам, Германия между жалбоподателя и А. Миклашевский както и смяна на фамилното име на молителя, поради липса на правно основание. Приел е, че съгласно българският закон еднаквия пол на лицата, желаещи да сключат брак, е пречка за сключване на брак, т. е. ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство, не са били налице към момента на сключване на брака, то този брак, макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е сключен, няма да породи правни последици в България- чл. 4, ал. 1 СК, а брак който не е породил правни последици няма как да бъде признат и съответно регистриран. Административният съд правилно е приел,че за да се признае в Република България брак, сключен в чужбина, той следва да е породил правни последици на територията на Република България. Бракът между български граждани, сключен в чужбина, може да породи правни последици в България само при положение, че към момента на сключването му са били налице условията за сключване на брак, предвидени в българския закон. Бракът следва да е бил сключен в съответствие с българското законодателство, а не да му противоречи. Ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство не са били налице по отношение на тези български граждани към момента на сключване на брака, то той/ макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е бил сключен/ няма да породи правни последици в България - чл. 4, ал. 1 СК. Съгласно чл. 76 ал. 1 от КМЧП условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чиито гражданин е било лицето към момента на сключване на брака. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400.00 лева. Направените разноски пред Административен съд Варна са присъдени с обжалваното решение. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение