Решение № 7264 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2014 г.

Решение № 7264 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Еф Еф Груп България" ЕООД /предишно наименование "Елмек Спорт България" ЕООД/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Полигона", "Цариградско шосе" № 115 А, ет. 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ойсолов, против решение № 2875/30.04.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5844/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 33/11.04.2013 г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 235/21.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници".

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, допуснал е грешки при прилагане правилата на логическото мислене и неправилно е установил каузалните връзки между явленията; не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя и не е даден отговор на въпроса по кой ред следва да си коригира митническата декларация с роялти таксите, които се дължат след продажбата на стоките; неправилно съдът е приел, че сумите за застраховки следва да се прибавят към митническата облагаема стойност, тъй като същите не се плащат на продавача и плащането им не е условие за продажбата; в противоречие с чл. 32, § 1, б. "а", т. "i" и чл. 32, § 4 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, съдът е приел, че заплатените комисионни не са комисионни за покупка; в частта му относно роялти таксите решението противоречи на чл. 32, § 1, б. "в", § 5, б. "б" и § 2 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, както и чл. 157, т. 2 и чл. 160 Регламент /ЕИО/ 2454/93, тъй като те не са условие за продажбата на остойностяваните стоки и не се дължат от купувача пряко на продавача или косвено на трета страна за удовлетворяване задълженията на продавача; не е съобразено от съда заключението на вещото лице по назначената ССЕ, установяващо размера на самоначисления от дружеството ДДС, който е разчетен с бюджета. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло решение № 33/11.04.2013 г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 235/21.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", или частично до размера на самоначисления и внесен в бюджета ДДС в размер на 131 707.14 лв., както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница "Аерогара София" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Якимовска, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 33/11.04.2013 г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 235/21.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници". След извършена проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 78 § 2 вр. чл. 13 - чл. 16 Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /Митнически кодекс/ и въз основа на изготвения доклад № 2/12.02.2013 г. митническият орган на основание чл. 32, § 1, б. "а", т. "i", чл. 32, § 1, б. "в" и чл. 32, § 1, б. "д", т. "i" от Митническия кодекс е включил в митническата стойност на стоките по ЕАД, подадени в периода 1.10.2009 г. - 1.10.2012 г., за поставяне на стоки под режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за крайна употреба, платени суми за комисионни, платени суми за застраховки и платени роялти такси по изброените фактури и върху определената от него нова митническа стойност е определил на "Елмек Спорт България" ЕООД задължения за довнасяне на мито в общ размер 106 232.35 лв., ДДС в общ размер 169 992.47 лв. и лихви от датата, следваща датата на приемане на ЕАД до окончателното плащане на дължимата сума.

Правилно и законосъобразно е решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е потвърдено оспореното решение относно прибавените към митническата стойност по чл. 29 от Митническия кодекс застрахователни разходи на основание чл. 32, § 1, б. "д", т. "i" от Митническия кодекс. При проверката в счетоводството на дружеството са установени налични първични счетоводни документи /фактури, полици/ за изплатени суми на застрахователи, счетоводни записи и извършени плащания, включени в себестойността на стоките и счетоводно отразени по сметка 304 "стоки" и 503 "разплащателна сметка в лева". При анализа на застрахователните полици е установено, че застраховката е направена по повод морския транспорт на стоките, натоварени на контейнери, и с конкретни морски коносаменти, които са описани в кл. 44 "Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни" на ЕАД. Правилно е прието, че застрахователните разходи са свързани с превоза на внасяните стоки, поради което следва да се добавят към митническата стойност. Неоснователен е доводът на касатора, че след като не са заплатени на продавача тези разходи не се включват в митническата облагаема стойност, както и доводът, че установените застрахователни разходи не са пряко свързани с продажбата. Няма изискване в основание чл. 32, § 1, б. "д", т. "i" от Митническия кодекс застрахователните разходи да са платени на продавача, особено в случая, когато са направени във връзка с транспорта, а констатациите в доклада, направени въз основа на счетоводните документи и тяхното счетоводно отразяване, доказват, че е застрахована именно стоката, описана в ЕАД.

Във връзка с роялти таксите и комисионните /възнаграждения за посредничество/ следва да бъдат обсъдени клаузите на представените по делото договори.

На 1.01.2005 г. е сключено споразумение между Корпорация "Конверс", корпорация на Делауеър с търговско седалище на Уан Хай Стрийт, Северен Андовър, Масачузетс и "Елмек Спорт" АБЕТ, корпорация, регистрирана и съществуваща според законите на Гърция, с основно търговско седалище Воулиагменис 96, 166 74 Глифада, Атина, Гърция. Според споразумението Корпорация "Конверс" в качеството си на изключителен собственик на търговските марки, търговските регистрации и използваните апликации, описани в приложение А, на обувни и необувни артикули, предназначени за професионална употреба и свободно време, предоставя на другата страна по договора, наречена "притежател на лиценз", отменяеми, непрехвърлими, изключителни и неподлежащи на сублицензиране права да използва запазените марки по време на периода на договора /до 31.12.09 г./ само на посочената в договора територия /България и Румъния/ за разпространение и продажба на лицензираните продукти в магазини за търговия на дребно на качествени обувни артикули /без магазини за намаления, битаци, открити пазари, панаири, каталожни продажби, онлайн продажби, поръчки по пощата/. Притежателят на лиценза се задължава дар заплаща на "Конверс" хонорар, възлизащ на договорените в чл. 15, б. "а" проценти от чистите продажби на лицензираните артикули, за което следва да представя доклад за хонорара на или преди 15 април, 15 юли, 15 октомври и 15 януари на всяка година. Наред с това се задължава да заплаща и гарантиран годишен минимален хонорар за всяка година, съгласно договореното в чл. 15, б. "б".

На 23 декември 2009 г. между страните е подписан договор за изменение на споразумението. Според т. 1 за Румъния и България "Конверс" се съгласява, че лицензополучателят има право да назначава за свои поддистрибутори "Елмек Румъния" СРЛ и "Елмек Спорт България" ЕООД, като лицензополучателят носи пълна отговорност по отношение на "Конверс" за всяко нарушение на договора, което може да се вмени на горепосочените поддистрибутори. Според т. 6 "Територия" означава Гърция, Кипър, България и Румъния.

На 1 май 2009 г. между "Елмек Спорт" С. А., корпорация, регистрирана и съществуваща според законите на Гърция, с основно търговско седалище Воулиагменис 96, 166 74 Глифада, Атина, Гърция, наречена "купувач", и "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В., нидерландско дружество, действащо чрез клона си в Сингапур, наречено "купуващ представител", е сключен договор за представителство при закупуване. Според общата клауза на договора, купувачът желае да ангажира купуващия представител и купуващият представител желае да предостави на купувача определени услуги в качеството на независим представител на купувача по закупуване на обувни принадлежност на "Конвърс". За целта купувачът се съгласява да прави поръчките си за закупуване на обувни принадлежности на "Конвърс" на чуждестранни фабрики чрез купуващия представител, който действа единствено като независим представител за и от името на купувача. Купуващият представител съдейства на купувача при отправянето на неговите поръчки за закупуване до фабриките, избрани от купувача след консултиране с купуващия представител. Купуващият представител ще препраща поръчките на купувача до чуждестранните фабрики и ще препраща на купувача приемането на поръчките от чуждестранните фабрики. Обувните принадлежности на "Конверс" се продават директно на купувача от чуждестранната фабрика според постигнатите между тях уговорки и купуващият представител не се счита техен собственик, купувач или продавач. Според т. 2 от договора купувачът се задължава да заплаща на купуващия представител възнаграждение за услугите в размер на 5% от цените франко борд на всички обувни принадлежности на "Конвърс". Цени "франко борд" означава цени на чуждестранната фабрика, както са посочени във фактурата. Възнаграждението са заплаща при транспортиране, свързано с всяка конкретна поръчка за закупуване. Договор за представителство при закупуване е сключен и на 31 август 2011 г. между "Фоли Фоли Груп безмитни магазини" С. А., Гърция /предишно наименование "Елмек Спорт" С. А./ и "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В.

Според договора от 20 май 2009 г., сключен между "Елмек Спорт" С. А., Гърция и "Елмек Спорт България" ЕООД, българското дружество прави поръчките си за обувни принадлежности на "Конверс" на "Елмек Спорт" С. А., Гърция. "Елмек Спорт" С. А., Гърция определя и предоставя на нидерландското дружество "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В. тези поръчки. "Елмек Спорт" С. А., Гърция си запазва правото да реши дали да прави или да не прави поръчките, представени от "Елмек Спорт България" ЕООД. За тези обувни принадлежности на "Конвърс", за които "Елмек Спорт" С. А., Гърция е направило поръчката и които ще бъдат доставяни пряко от чуждестранните фабрики на "Елмек Спорт България" ЕООД, последното дружество изплаща на "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В. петпроцентната комисионна /в последствие 6 %/ от стойността, посочена във фактурата. В случай, че "Елмек Спорт България" ЕООД не изплати комисионната на "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В. и бъде заплатена от "Елмек Спорт" С. А., Гърция, "Елмек Спорт България" ЕООД се задължава да възстанови на "Елмек Спорт" С. А., Гърция така заплатената сума. На 15 ноември 2011 г. е сключен нов договор между "Фоли Фоли Груп безмитни магазини" С. А., Гърция /предишно наименование "Елмек Спорт" С. А./ и "Елмек Спорт България" ЕООД.

От клаузите на договорите, обсъдени по-горе, се установява, че възнаграждението за комисионна се дължи от "Елмек Спорт" С. А., Гърция /сега "Фоли Фоли Груп безмитни магазини" С. А., Гърция/ на нидерландското дружество "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В. за услугите които второто дружество указва на първото в качеството си на негов независим представител пред чуждестранните фабрики в Китай, Хонг Конг, Сингапур по закупуване на обувни принадлежност на "Конверс". Тъй като между българското дружество и "Конверс Трейдинг Къмпани" Б. В. няма сключен договор за представителство, то не може да прави поръчки до чуждестранните фабрики, които да изпраща директно на нидерландското дружество, а ги прави само и единствено чрез "Елмек Спорт" С. А., Гърция /сега "Фоли Фоли Груп безмитни магазини" С. А., Гърция/, при това последното дружество има право да прецени дали да направи поръчката, поискана от "Елмек Спорт България" ЕООД, или не и тъй като задължението за заплащане на комисионна е на гръцкото дружество, ако тя не бъде заплатена от "Елмек Спорт България" ЕООД, се плаща от него.

С оглед така установените факти законосъобразно митническият орган е прибавил към действително платената или подлежаща на плащане цена по чл. 29 от Митническия кодекс платените от "Елмек Спорт България" ЕООД на "Конвърс Трейдинг Къмпани" Б. В. комисионни възнаграждения и потвърждавайки решението на митническия орган в тази част, АССГ правилно е приложил разпоредбите на чл. 32, § 1, б. "а", т. "i" от Митническия кодекс. Комисионните според посочения текст се прибавят към митническата стойност, определена по реда на чл. 29, доколкото се плащат от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Изпълнението на посочените условия не е спорно. Според чл. 32, § 1, б. "а", т. "i" от Митническия кодекс не се прибавят комисионните за покупката. Според § 4 на чл. 32, § 1 за целите на тази глава терминът "комисионна за покупка" означава възнаграждението, платено от вносител на агента му, за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки. Доколкото възнаграждението не е платено на нидерландското дружество за това, че е представлявало българското дружество - вносител при покупката на остойностяваните стоки, а е платено в изпълнение на поетото задължение от гръцкото дружество за това, че именно то е представлявано от нидерландското дружество пред чуждестранните фабрики, то изключението, регламентирано в чл. 32, § 1, б. "а", т. "i" вр. § 4 от Митническия кодекс по отношение на комисионните за покупката не е налице.

Според чл. 32, § 1, б. "в" от Митническия кодекс прибавят се при определяне на митническата стойност роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. Последното условие, а именно, че таксите не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, не е спорно. Спори се относно първите две предпоставки, а именно дали са свързани с остойностяваните стоки и дали купувачът ги дължи пряко или косвено като условие за продажбата. Съгласно чл. 32, § 5, б. "б" от Митническия кодекс независимо от § 1, б. "в" плащанията, направени от купувача, за правото да разпространява или препродава внасяните стоки, не се добавят към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не са условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местонахождение в Общността.

За да се прецени законосъобразното прилагане на посочения текст от Митническия кодекс, следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 157, чл. 159, чл. 160, чл. 161 и чл. 162 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността.

Член 157: 1. За целите на чл. 30, § 1, буква в) от Кодекса се приема, че хонорарните и лицензионни отчисления означават по-специално плащане за права, свързани:

• с производството на вносни стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено умение), или

• с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци), или

• с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки).

1. Без да нарушава чл. 32, § 5 от Кодекса, когато МОС на внесена стока се определя съгласно чл. 29 на Кодекса, хонорарното или лицензионно отчисление трябва да се прибави към действително платената или дължима цена само когато това плащане:

• е свързано с оценяваните стоки, и

• представлява условие за продажбата на тези стоки.

Член 159: Хонорар или лицензионна такса за правото да се използва търговската марка се добавя към действително платената или дължима цена за внесените стоки само когато:

• хонорарът или лицензионната такса се отнасят за стоки, които са препродадени в същото състояние или са подложени само на незначителна преработка след вноса,

• стоките се предлагат на пазара с търговска марка, поставена преди или след внасянето, за което е заплатен хонорар или лицензионна такса, и

• купувачът не е свободен да получи такива стоки от друг доставчик, който не е свързан с продавача.

Член 160: Когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице, условията, предвидени в чл. 157, § 2, не се смятат за изпълнени, освен ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане.

Член 143

1. За целите на чл. 29, § 1, буква г), и чл. 30, § 2, буква в) от Кодекса, смята се, че лицата са свързани, само ако:

• б) са юридически признати търговски партньори;

• д) единият от тях пряко или косвено контролира другия;

Съгласно обяснителните бележки към чл. 143, § 1, б. "д" /приложение № 23 на Регламент /ЕО/ № 2454/93/, едно лице следва да се смята, че контролира друго, когато първото е в положение законно или оперативно да упражнява ограничителни или направляващи въздействия върху второто.

Член 161: Когато методът за изчисление на размера на хонорара или

лицензионната такса зависи от цената на внесените стоки, може да се приеме, ако няма доказателства за противното, че плащането на този хонорар или лицензионна такса е свързано със стоките, подлежащи на митническа оценка.

Обаче когато размерът на хонорара или лицензионната такса се изчисляват независимо от цената на внесените стоки, плащането на този хонорар или лицензионна такса също може да се отнася до стоките, които се оценяват.

Член 162: При прилагането на чл. 32, § 1, буква в) от Кодекса не се взима предвид страната по местожителство на лицето, което получава плащането на хонорара или лицензионната такса.

Условията на чл. 157, § 1 и чл. 159 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията са изпълнени, доколкото лицензионната такса е дължима и заплатена за правото да се препродават лицензионните артикули на територията на Р. България в същото състояние с търговска марка, поставена преди внасянето, за което е заплатен хонорар или лицензионна такса, и купувачът не е свободен да получи такива стоки от друг доставчик, който не е свързан с продавача. Както вече беше посочено, спорът между страните е преди всичко за изпълнението на условието на § 2 на чл. 157 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията, а именно лицензионното плащане да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки. Според чл. 161, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията, когато методът за изчисление на размера на хонорара или лицензионната такса зависи от цената на внесените стоки, може да се приеме, ако няма доказателства за противното, че плащането на този хонорар или лицензионна такса е свързано със стоките, подлежащи на митническа оценка.

В случая обаче според споразумението, сключено между притежателя на търговските марки "Конверс", САЩ и Елмек Спорт С. А. /с променено наименование по-късно на "Фоли Фоли Груп безмитни магазини" С. А., Гърция/, лицензионното възнаграждение е договорено по размер като проценти от чистите продажби на лицензираните артикули, за което следва да се представя доклад за хонорара на или преди 15 април, 15 юли, 15 октомври и 15 януари на всяка година. Пар. 2 на чл. 161 изрично регламентира обаче, че дори и когато размерът на хонорара или лицензионната такса се изчисляват независимо от цената на внесените стоки, плащането на този хонорар или лицензионна такса също може да се отнася до стоките, които се оценяват.

Според чл. 160 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията условията, предвидени в чл. 157, § 2, не се смятат за изпълнени, когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице, освен ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане. Според настоящия касационен състав в случая е налице регламентираното изключение, според което условията, предвидени в чл. 157, § 2, се смятат за изпълнени дори и когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице, тъй като свързано с него лице изисква това плащане. Съгласно договора за представителство предмет на доставките от чуждестранните фабрики - производители са "обувни принадлежности на Корпорация Конвърс, САЩ". Според споразумението за производство, разпространение и лиценз за запазена марка, същият има за предмет лицензирани артикули, "запазените марки на Конверс", което според определението в I, б. "г" означава стоки с лого и търговски марки, чийто изключителен собственик е Корпорация "Конверс", САЩ. Видно от същото споразумение предоставянето на лиценз от собственика е условие не само за разпространението на стоките, но и за тяхното производство. От изложеното следва, че между Корпорация "Конверс", САЩ и чуждестранните фабрики, производители на лицензираните артикули /продавачи/ са налице търговски отношения, даващи основание да се приеме, че те са юридически признати търговски партньори по смисъла на чл. 143, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията и свързани лица и плащането на лицензионното възнаграждение се изисква от свързано лице с продавача.

Относно условието, регламентирано в чл. 32, § 1, б. "в" и § 5, б. "б" от Митническия кодекс, лицензионните такси да са условие за продажбата: Основният довод на касатора е, че те не са условие за продажбата, тъй като чуждестранните фабрики-производители не могат да откажат доставката на стоките, ако лицензионните такси не бъдат платени. Както беше посочено вече, лицензионните такси според клаузите на споразумението се дължат и плащанията за тях са направени с оглед предоставяне правото на купувача да разпространява спортните стоки, по отношение на които търговските марки са собственост на "Конверс" САЩ, на територията на Р. България. Независимо че лицензионните такси се дължат и заплащат по споразумение, което е различно от това за доставката, и на трета страна, различна от доставчика, същите са във връзка с продажбите на тези стоки на територията на страната. Видно от уговорките между страните по споразумението за неговото прекратяване, същото се прекратява незабавно от "Конверс" с отправяне на писмено уведомление в срок от 7 бизнес дни след изпращането му при закъснели плащания, при отлагане на плащанията, неплатежоспособност, банкрут и др., т.е. неплащането на дължимите лицензионни такси би довело за купувача до загуба на правото за продажба на доставените и внесени стоки на територията на Р. България. Следователно то може да се счита за условие за доставката, дотолкова, доколкото съществува връзка между него и покупките на стоките.

Неоснователен е и доводът на касатора, че тъй като размерът на лицензионните такси се определя като процент от нетната печалба, реализирана след продажбите на стоките за тримесечен период, към момента на вноса на стоките не може да бъде изпълнено изискването на чл. 32, § 2 от Митническия кодекс определянето на този елемент да се основава на обективни и подлежащи на количествена оценка данни. Правилно ответникът по делото в писменото си становище е посочил, че чл. 76, § 1 от Митническия кодекс допуска митническите органи да разрешат декларацията по чл. 62 да не съдържа някои от изискваните данни, посочени в § 1, или да не бъдат приложени към нея някои от документите, посочени в § 2. Съгласно § 2 на чл. 76 в този случай деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер. В чл. 256 от регламент № 2454/93 е регламентиран срок от един месец, в който митническите органи разрешат на декларатора да съобщи подробностите или представи документите, липсващи при приемането на декларацията. В третото предложение на този § обаче е уредена възможността за определяне на по-дълъг срок, когато липсващите данни, които трябва да се съобщят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до митническата облагаема стойност /МОС/ и ако това се окаже абсолютно наложително. Изложеното налага извод, че е предвиден от общностното митническо законодателство ред, по който да бъде коригирана МОС, когато станат известни обективните данни за това. Не може да се приеме, че непроизнасянето на първоинстанционния съд по това конкретно възражение на жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, тъй като ако не беше допуснато такова непроизнасяне, то това не би довело до различен от направения извод за законосъобразност на оспореното решение на началника на Митница "Аерогара София" в частта относно лицензионните такси.

Правилни и законосъобразни и са и по отношение на искането на жалбоподателя задължението за ДДС да бъде намалено до размера на самоначисления от него с протоколи по чл. 117 ЗДДС и разчетен с бюджета данък. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ за всички фактури, включени в оспореното решение на началника на митницата /роялти, комисионни и застраховки/ дружеството жалбоподател е самоначислило ДДС на базата на издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС. Същите са включени както в дневниците за покупките, така и в дневниците за продажбите. В този случай ДДС задължението се изравнява с данъчния кредит и самоначисляването не води до нетна промяна на ДДС задължението или вземането на дружеството. Ако въпреки това, в резултат на така извършеното самоначисляване, дружеството е внесло недължимо в бюджета ДДС като резултат за някои от данъчните периоди, то редът за неговото възстановяване е този, регламентиран в чл. 128 и чл. 129 ДОПК.

Видно от жалбата на дружеството до АССГ, решението на началника на Митница "Аерогара София" е оспорено изцяло и жалбоподателят е заявил искане съдът да го отмени изцяло. Според настоящия касационен състав неправилно АССГ е потвърдил същото и в частта му, в която е определен началният момента на дължимост на лихвите върху допълнително определените задължения за мито и ДДС, а именно от датата, следваща датата на приемане на ЕАД до окончателното плащане на дължимата сума. На основание чл. 221, § 1 от МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на митническите задължения по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от Митническия кодекс размерът на задълженията, за който е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен. Според чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съгласно т. 27 от мотивите на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от Митническия кодекс.

Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на оспореното в настоящото касационно производство решение на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Еф Еф Груп България" ЕООД против решение № 33/11.04.2013 г., издадено от началника на Митница "Аерогара София", потвърдено с решение № 235/21.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", относно определената митническа стойност и допълнителните задължения за мито и ДДС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК същото в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението обаче като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено в частта му, в която оспореното решение е потвърдено относно периода на дължимост на лихвите върху допълнителните задължения за мито и ДДС и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което решението в посочената част се измени като началният момент на дължимост на лихвите бъде определен от датата, следваща деня, в който изтича срокът за плащане, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от Митническия кодекс.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 292.24 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение