Решение № 8173 от 27.9.2022 г. на ВАС, III о.

Р. Русева и Р. Русев са подали касационна жалба против решение 250 от 15.07.2021 г. по адм. дело 434/2020 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което са били отхвърлени предявените от тях искове срещу Община - град Добрич за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, понесени от тях в резултат на незаконосъобразно бездействие на общинската администрация да им предаде отстъпения им като обезщетение апартамент срещу отчужден недвижим имот по реда на Закона за териториално и селищно устройство (отм.), както следва: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 000 лева, иск за заплащане на сумата 9142,13 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; искове в размер на 2500 лева за всеки от ищците за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени в периода 01.09.2015 г. - 01.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени и да се присъдят направените разноски. Община - град Добрич е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед 474/18.IV.1968 г. председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Толбухин, от родителите на ищцата Р. Русева е отчужден недвижим имот за мероприятие на държавата. Като обезщетение срещу отчуждената собственост на родителите на ищцата е отстъпено четиристайно жилище, находящо се в град Толбухин (сега град Добрич), ж.к. "9-ти септември". Впоследствие заповедта е изменена със заповед 646/27.V.1983 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Толбухин, с която на собствениците на отчуждения имот е отстъпен като обезщетение апартамент, състоящ се от две стаи и кухня, находящ се в град Толбухин, ж.к. "9-ти септември", както и апартамент, състоящ се от две стаи и кухня в същия жилищен блок, който се предоставя на дъщерята на собствениците Р. Русева и съпруга й Р. Русев. Със заповед 870/16.IV.1987 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Толбухин в отделен влог са внесени парични суми за изграждането на жилищата. Със заповед 278/24.01.1991 г. на председателя на Общинския народен съвет - Толбухин имотът, предоставен като обезщетение на Р. Русева и Р. Русев, бил индивидуализиран като апартамент 16, VI етаж, вход "Е", ж.к. "9-ти септември", град Добрич, състоящ се от две стаи, кухня-столова и сервизни помещения, с площ от 96,84 кв м, с изба (таван) 1, на стойност 23 405 лева, заедно с право на строеж върху държавна земя. Заповед 278/24.01.1991 г. била изменена със заповед 1347/03.11.2009 г., според която Р. Русева и Р. Русев се обезщетявали с друго жилище - апартамент 1, блок А, на трети етаж (първи жилищен) в блок Добрич, състоящ се от две стаи и кухня, с площ от 72,06 кв м, ведно с изба 1, с площ от 6,10 кв м, заедно с право на строеж върху общинска земя. За избор на изпълнител за изграждането на жилищен блок Добрич била обявена обществена поръчка. Между Община град Добрич (възложител) и Възход-Валентино ООД (изпълнител) бил сключен договор от 7.07.2010 г. за възлагане на строителството на обект: жилищен блок Добрич в УПИ ІІ, кв. 12, по плана на централната градска част на град Добрич, със срок за изпълнение на строително-монтажните работи 48 месеца. Впоследствие обаче обществената поръчка била прекратена поради нарушения при откриването и провеждането й. С решение 46-1 по протокол 46 от 26.02.2019 г. Общинският съвет - Добрич възложил на Община Добрич да сключи договор за отпускането на краткосрочен банков кредит с поемане на общински дълг, посредством който да се финансира инвестиционен проект Изпълнение на строително-монтажни работи по довършване на жилищен блок Добрич. След проведена обществена поръчка на 21.11.2019 г. бил сключен договор между Община - Добрич и НСК София ЕООД за извършване на строително-монтажни работи на обект: жилищен блок Добрич в град Добрич. Към днешна дата изграждането на блок Добрич не е приключило и определеният като обезщетение апартамент не е предаден на ищците. Административният съд събрал свидетелски показания относно поведението и емоционалното състояние на ищците през годините. По делото са били допуснати две съдебно-икономически експертизи. След съпоставка на заключенията съдът кредитирал като обективно и безпристрастно заключението на комплексната съдебно-икономическа експертиза, според което общият размер на пазарната наемна цена на предназначеното за изграждане жилище на ищците за периода 01.09.2015 г. 01.09.2020 г. възлиза на 12 680 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за същия период на 3003,92 лева. От правна страна административният съд приел, че предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди заедно исковете за присъждане на законната лихва за забава върху главниците са неоснователни. Съдът посочил, че отчуждаването на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации и обезщетяването на собствениците им по реда на чл. 95 и сл. от ЗТСУ (отм.) е административна дейност. Според мотивите на съда, за да се направи извод за бездействие от страна на административни органи или длъжностни лица е необходимо да се установи дали те са били длъжни по закон да извършат определени действия. В случая твърдяното бездействие не можело да се окачестви като фактическо. Твърденията на ищците се отнасяли за правно бездействие, тъй като извършването на строително-монтажни работи и предаването на жилището на обезщетените собственици било свързано с издаването на правни актове, каквито са решенията на Общинския съвет - Добрич, заповедите на кмета на общината, договорите за финансирането и изпълнението на строителството. Същевременно приетите по делото доказателства сочели, че не само в периода на исковата претенция 2015 - 2020 година, а още от 2010 година, и впоследствие, през 2014, 2016, 2018 и 2019 година администрацията на Община град Добрич не е бездействала, а е изпълнявала вменените й по закон задължения, макар да е имала затруднения с финансирането обекта. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) правоимащото лице придобива собствеността върху отстъпения като обезщетение имот с влизане в сила на заповедта за неговото конкретизиране, поради което значителната забава за реално получаване на имотното обезщетение представлява посегателство върху правото на лицето да ползва собствеността си съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съдът посочил още, че конкретният случай не може да бъде приравнен към случаите, предмет на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, свързани с прилагането на чл. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, поради което независимо, че имало неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищците, то не било резултат от противоправно фактическо бездействие на Община град Добрич. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В нарушение на задължението за служебна проверка на редовността на исковата молба административният съд не указал отстраняването на нередовностите й. Ищците не са посочили разделно или солидарно предявяват иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 18 000 лева и иска за заплащане на сумата 9142,13 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. Те не са уточнили и размера на иска на всеки от тях за изтеклата законна лихва за забава върху обезщетението на неимуществени вреди. Ищците не са направили твърдения относно всички обстоятелства, които характеризират исковите претенции. В исковата молба е посочен единствено фактът, че даденото като обезщетение жилище още не е изградено, което ищците определят като бездействие на ответната страна. Административната дейност е дейност на държавно управление, която се изразява в издаването на правни актове, в сключването на договори и материално-технически актове и действия. Определяйки исковия период от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ищците е следвало да посочат коя конкретна форма на дължима дейност не е била извършена от администрацията на Община - град Добрич за този период, което в пряка и непосредствена причинна връзка довело до твърдените от тях вреди. Фактите, осъществени преди 01.09.2015 г., не са част от основния фактически състав, който съдът следва да подложи на преценка, за да направи извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за търсене на отговорност на Община - Добрич. Фактът, че жилището не е предоставено, не е достатъчен за ангажиране на отговорността на ответника. Този факт сочи на неизпълнение на задължението, произтичащо от заповедта за определяне на имота, отстъпен като обезщетение, но не и причините, поради което задължението не е изпълнено. Исковете не са насочени към осъществяване на притезание за влизане във владение на жилището, а към възмездяване на причинените на ищците вреди, за което се изисква да бъдат установени всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е разгледал отношенията на страните в контекста на приложимите за тях правни норми, както и на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По делото е установено, че заповедта за отчуждаването на имот, собственост на родителите на ищцата Русева, е издадена през 1968 година, при действието на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.). Административният съд е следвало да формира убеждение и да изложи мотиви счита ли се за отчужден имотът с влизането в сила на заповед 474/18.IV.1968 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Толбухин и кога е завършено отчуждителното производство, при положение, че определеното обезщетение няколкократно е изменяно. Съгласно § 81 от Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.) недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците. Счита се, че собствениците са обезщетени: 1) с определяне на недвижимия имот, който се отстъпва като обезщетение, и плащане в брой на евентуалната разлика в повече. Когато като обезщетение се отстъпва жилище, което ще се построи, в съответния клон на Българската инвестиционна банка се внася на името на правоимащия сума, равна на определеното парично обезщетение; 2) с плащане в брой на определеното парично обезщетение за съответната категория по действащата тарифа. Първоначално имотът, определен като обезщетение, е предоставен на лицата, чийто имот е отчужден. Впоследствие е предприето изменение относно лицата и жилищата, отстъпени като обезщетение с издаването на нови административни актове. Заповед 646/27.V.1983 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет - Толбухин, с която на Р. Русева и Р. Русев е отстъпен имот като част от обезщетението срещу отчуждения имот, е издадена при действието на Закона за териториалното и селищно устройство (обн. ДВ, бр.29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.). Съгласно чл.178 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.) за незавършени производства по отчуждаване на недвижими имоти по действащия до сега Закон за планово изграждане на населените места важат правилата на същия закон и разпоредбите по неговото приложение. За начините на обезщетяване, плащане на дължимото обезщетение, заемане на отчуждените имоти и др. важат разпоредбите на този закон. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.) предвижда, че органът по чл. 95 ЗТСУ издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на имота (чл.102 ЗТСУ) Правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95. Административният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като отчуждаването на имоти за обществени мероприятия представлява административна дейност. Не е съобразил обаче, че твърдяното от ищците бездействие не се отнася до самото отчуждително производство, а до изграждането на жилището, с което те са обезщетени, в който случай задължената за обезщетяването на собствениците институция възлага с договор строителството на правоспособни лица, действайки като инвеститор на обекта. Аргумент за това се съдържа в чл. 117, ал. 1 ЗТСУ (отм.), според който строежът на жилища и други обекти за продажба на гражданите в отчуждени недвижими имоти и в наличен държавен имот се осъществява от стопански предприятия-инвеститори при народните съвети. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за общинската собственост, по своето предназначение общинските жилища са: 1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; 2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; 3. ведомствени; 4. резервни. От събраните по делото доказателства е установено, че Община Добрич е възложила на изпълнител извършването на строителните работи и е предприела действия за осигуряване на финансирането на дейността. Първоинстанционният съд основателно е отбелязал, че обстоятелствата, както са установени по делото, не сочат бездействие на Община - град Добрич. Поради липсата на въведени от ищците твърдения за това кои правни актове, изискващи се по закон, не са били издадени от органи на ответника или кои фактически действия не са били извършени от длъжностни лица на Община - град Добрич, не може да се направи решаващ извод представлява ли инвестиционната дейност на общината за изграждане на общински жилища административна дейност, в какво се изразява неизпълнението на ответника и обуславя ли то ангажиране на имуществената му отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът не е изложил мотиви и относно възражението на ответника за погасяване по давност на исковете за заплащане на изтеклата върху главницата лихва за забава. Съгласно чл. 111 ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С оглед констатираните касационни основания решението следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да се отстранят нередовностите на исковата молба и релевантните обстоятелства да се изяснят в пълнота, като се съберат доказателства в съответствие с уточнените твърдения на ищците. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се възлагат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд